О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
София, 24.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4193/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „М.”-ЕАД, чрез пълномощник адв.Е. К. срещу решение от 23.03.2015 г. по гр.д.№20640/2014 г. на Софийски Градски съд, АО, ІІІ-Б състав.
Ответниците по касационната жалба Е. М. М.,П. Т. Н., Д. Д. Б., М. Д. Б., С. Д. Х., Б. Д. П., С. Д. Т., Л. Н. В., Д. Н. К.,чрез попечителя си Р. Т. К.,Д. Д. М.,Г. Д. Д. и Н. Л. М. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Я. З. я оспорват.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 29.04.2014 г. по гр.д.№55137/2010 г. на Софийски Районен съд, І ГО, 33 състав в частта, с която „М.-77”-ЕАД е осъден да заплати на ищците общо сумата 10 000 лв. и решение от 29.09.2014 г. по същото дело постановено по реда на чл.250 ГПК,с което молбата на ищците за допълване на първото решение с произнасяне относно увеличения размер на иска е оставена без уважение и вместо това е постановил на основание чл. 59 ЗЗД осъждане на „М.”-ЕАД да заплати на ищците общата сума от 21 174 лв., както следва: на Е. М. М. 1/12 ид.част- 1764,47 лв., на П. Т. Н.- 1/12 ид.част- 1764,47 лв., на Д. Д. Б.- 1/12 ид.част-1764,47 лв., на М. Д. Б.-1/12 ид.част-1764,47 лв., на С. Д. Х.-1/12 ид.част-1764,47 лв., на Б. Д. П.- 1/8 ид.част- 2646,72 лв., на С. Д. Т.-1/8 ид.част- 2646,72 лв., на Д. Н. К.-1/8 ид.част- 2646,72 лв.,на Л. Н. В.-1/8 ид.част- 2646,72 лв., на Н. Л. М.-1/24 ид.част-882,25 лв., на Д. Д. М.- 1/48 ид.част-441,13 лв. и на Г. Д. Д.-1/48 ид.част-441,13 лв. и е потвърдил решението от 29.04.2014 г. в останалата част. С него е отхвърлен предявеният от „М.”-ЕАД насрещен иск срещу ищците с правно основание чл. 72 ал.1 ЗС общо в размер на сумата 24 900 лв.
Предмет на разглеждане по делото са множество субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявени от ищците в съответствие с размера на дяловете им в недвижимия имот за ползването на който претендират заплащане на обезщетение.В първоначалната искова молба те са претендирали всеки един по 1000 лв., а впоследствие са увеличили претенциите си в съответствие със заключението на назначената съдебно-техническа експертиза с две писмени молби.С едната е поискано увеличение на общата претендирана сума, а с другата /прикачена към корицата на първоинстанционното дело, а така също приложена и по въззивното дело/-увеличението е съобразно дяловете им.Претенциите в размер по-малък от първоначално заявените 1000 лв. са от наследници на първоначалните ищци,починали в хода на делото.В съответствие с така заявените суми въззивният съд е уважил исковете.
Предмет на разглеждане по делото е бил и насрещен иск с правно основание чл. 72 ал.1 ЗС, предявен от „М.”-ЕАД срещу ищците, заявен първоначално общо в размер на сумата 24 900 лв.,представляваща равностойността на направени в процесния имот подобрения.С допълнителна писмена молба „М.”-ЕАД е уточнил размера на исковете,предявени срещу всеки един от ищците поотделно, като спрямо тези от тях с наследствен дял в размер на 1/12 ид. част е претендирал по 2075 лв., с наследствен дял в размер на 1/8 ид.част- по 3 112,50 лв., с наследствен дял 1/24 ид.част-1037,50 лв. и с наследствен дял 1/48 ид.част- по 518,75 лв.Уточнението е допуснато по негово изрично искане с протоколно определение от 22.03.2013 г.Без значение е обстоятелството,че първоинстанционният съд се е произнесъл по насрещния иск ,отхвърляйки го за общата претендирана сума, тъй като съгласно чл.6 ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Налице е предвидения от чл.280 ал.2 ГПК праг, според който касационното обжалване е недопустимо. Съгласно цитираната законова разпоредба, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Предмет на настоящото дело са множество субективно съединени осъдителни искове с цена, под този размер, определена съгласно чл. 69 ал.1 т.1 ГПК, като спорът е гражданскоправен. Въззивното съдебно решение относно искове с такава цена, не подлежи на касационно обжалване, според посочената ограничителна разпоредба. Подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане .
При този изход на делото в съответствие с приетото в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК следва да бъде уважено искането на Л. Н. В. за присъждане на разноски за възнаграждение за адвокат в размер на сумата 1000 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие той е заплатил сумата в брой .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от „М.”-ЕАД срещу решение от 23.03.2015 г. по гр.д.№20640/2014 г. на Софийски Градски съд, АО, ІІІ-Б състав.
ОСЪЖДА „М.”-ЕАД да заплати на Л. Н. В. сумата 1000 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: