О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 03.02.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 6839/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Военно формирование 32890 – [населено място], чрез главен юрисконсулт А. С., срещу въззивно решение на Бургаски окръжен съд № V-119, постановено на 16.08.2013г. по в.гр.д.№ 1330/2013г., с което е потвърдено решение №859/21.05.2013 г по гр.д.№ 10971/2012г. по описа на Б.. С последното са уважени предявените от С. Г. Р. обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ против Военно формирование 32890 – [населено място].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се твърди, че въззивният съд се произнесъл по обуславящ изхода на спора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Поддържа се, че основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК са налице, защото въззивният съд не е разгледал, обсъдил и взел предвид представените по делото доказателства, поради което е направил неправилни фактически и правни констатации. Изразява се несъгласие с мотивите на въззивния съд, изразени в решението, че не посочването на конкретната хипотеза от основанието по чл.328 ал.1 т.2 КТ възпрепятствало своевременната защита на ищцата. Счита се , че въззивното решение противоречи на Решение №69 от 31.01.2001г. по гр.д.№ 1092/2000г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на отменения ГПК.
Ответната страна С. Г. Р. в представен писмен отговор чрез адв. П. от Б. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд приел, че в приложение на чл.328,ал.1,т.2 от КТ, предвиждащ две възможности за възникване на потестативното право на работодателя да уволни по своя инициатива и безвиновно свой служител, проявление на принципа на добросъвестността / вж. чл.8 от КТ/ е най- вече ясната конкретизация и изричното посочване на коя от двете хипотези се позовава той при упражняването на това си право; че тази яснота е в пряка връзка с осъществяване и на адекватната защита на работника, която той може да упражни по съдебен ред в процес като настоящия; че в процесния случай е оборена презумпцията за добросъвестност на упражняването на потестативното право на работодателя да уволни служителката, тъй като в заповедта за уволнение, връчена на ищцата, не се съдържа конкретизация за точната хипотеза на цитираната правна норма, т.е. няма изрично изписване,че е освободена „поради съкращение в щата” или поради “закриване на част от предприятието”; че яснотата на основанието за уволнение не следва да се извежда в хода на висящия процес и от доказателства извън съдържанието на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение, към които няма препращане в заповедта. Обосновал е извод, че изложеното е достатъчно за да се отмени уволнението като незаконосъобразно. Предвид изхода по този иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е обосновал извод за основателност и на акцесорните претенции.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Същевременно според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТРОСГТК № 1/2009 г/. Изложил е единствено доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение, които са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането им.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № V-119, постановено на 16.08.2013г. по в.гр.д.№ 1330/2013г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: