О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1095
гр. София, 18.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3228/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 83 от 02.04.2015 г. по гр. дело № 66/2015 г. на Ловешки окръжен съд.
Ответникът по касация – К. П. К. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа липсата на годно изложение на касационните основания.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Възражението на ответника по касация за процесуална недопустимост на касационната жалба е неоснователно. Жалбата е подадена чрез пълномощник, адвокат Ф. Ф., който е редовно упълномощен по делото с пълномощно, представено в първоинстанционното производство. Същият е подписал жалбата и приложението съобразно разпоредбите на чл. 284, ал. 2, ал. 3, т. 3 ГПК, като по този начин са изпълнени изискванията за редовното подаване на касационната жалба.
Предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Ловешки окръжен съд е потвърдил решение № 554 от 23.12.2014 г. по гр. дело № 573/2012 г. на Ловешки районен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е уважен иск, предявен от К. П. К. против касатора на основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на злополука в размер на сумата 8500 лв.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е отразено, че „въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /т. 11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, а именно въпросът за посочване в мотивите на решението на всички обстоятелства, обуславящи претендираното от пострадалия при трудова злополука ищец обезщетение за неимуществени вреди, както и значението на тези обстоятелства за размера на обезщетението за тези вреди”. Така формулиран въпросът не произтича от конкретни мотиви на въззивния съд, които съпоставени с разрешенията на Върховния съд /ВС/ в т. 11 от цитираното постановление да обосновават отклонение в приетото тълкуване на чл. 52 ЗЗД. Във въпроса не е посочено по какъв начин въззивният съд се е отклонил от правните разрешения в т. 11 от ППВС, не са отразени обстоятелства сред примерно изброените от ВС, които решаващият състав не е взел под внимание или обстоятелства, които според касатора не са относими към кръга от обстоятелства, визирани от ВС, като релевантни за размера на обезщетението. Поради това жалбоподателят не е обосновал наличие нито на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Доводите в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са относими към предпоставките за допускане на съдебния контрол, а към обосноваността на съдебния акт във връзка с основателността на иска. Такива са доводите, проследяващи причината за злополуката, развити чрез аргументиране на несъгласие с изводите на окръжния съд и поддържани въз основа на твърдения за необсъждане на заключение на комисията на ТП на ДП „Фонд затворно дело”, [населено място], както и на твърдения за необосновани мотиви на съда при обсъждане показанията на свидетеля В. Д., а също така и на интерпретиране на съдебно – медицинската експертиза в смисъл, че не била правилно преценена от съда и тази преценка обусловила завишен размер на присъденото обезщетение. Изложените доводи не съставляват мотивирано приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а оплаквания по същество на касационната жалба, засягащи единствено правилността на решението, преценявана от касационния съд при допуснат касационен контрол и съответно неотносими към производството по чл. 288 ГПК, в което тяхното разглеждане е недопустимо. Позоваването на решение по т. дело № 387/2008 г. на ВКС, състав на ІІ т.о. е правно несъстоятелно поради следните съображения. Липсва произнасяне на въззивния съд по идентичен правен въпрос с поставения в касационното решение. В последното е даден отговор на въпрос относно възможността в производство по чл. 407, ал. 1 ТЗ да бъде процентно определена трайна загуба на работоспособност на пострадал от деликт въз основа на съдебно – медицинска експертиза и той да се разграничава от признатия с ЕР на ТЕЛК процент инвалидизация на същия. Липсата на идентичен правен въпрос, по който да са се произнесли въззивния съд и касационния съд изключва формирането на противоречиво разрешаване на правен въпрос, съответно наличието на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В приложението освен това липсва и обосновка на твърдението за противоречивото разрешение на идентичен правен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД във въззивното решение и касационното решение. Ето защо следва да се приеме, че с цитирания въпрос и поддържаните доводи касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната поддържа, че „съдът само декларативно е изброил относимите обстоятелства, без да обсъди тяхното конкретно съдържание и значение, като по този начин съдът се е произнесъл по конкретен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд от значение за изхода на конкретното дело. Изброени са решения на състави на ВКС – решение по т.д. № 14/2009 г. на ІІ т.о., решение по гр. д. № 1101/2011 г. на ІІІ г.о. и решение по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о., а в описа на приложението и решение по т.д. № 566/2010 г. на ІІ т.о. Други доводи не са изложени. Както се вижда от цитирания текст, определен от страната като въпрос, същата не е посочила обстоятелствата, които според нея не са съобразени от съда при прилагане на чл. 52 ЗЗД. Изложението не съдържа още и очертаване на обстоятелствата, които са взети предвид в приложените касационни решения, като релевантни за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди по реда на чл. 52 ЗЗД. Поради това в приложението не е налице обосноваване на противоречиви разрешения по приложението на чл. 52 ЗЗД. В мотивите на въззивното решение съображенията по определяне обезщетението за неимуществени вреди не са развити в противоречие с тълкуването на понятието „справедливост”, реализирано в ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11. В съответствие с правните разрешения в постановлението въззивният съд е съобразил обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди – вида, характера и тежестта на полученото увреждане, обстоятелствата, при които е получена травмата, причинения вредоносен резултат, възрастта на пострадалия – 44 години към датата на злополуката, причинените болки и страдания, невъзвратимостта на загубата на дисталната фаланга на ІV – ти пръст /безименния/ на лявата ръка, професионалната квалификация и реализация на трудовия пазар, неблагоприятните последици за пострадалия занапред, намалената трудоспособност и трайния козметичен дефект. Въпросът, дали доказателствата са обсъдени обстойно е относим към нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, чието разглеждане е предмет на друго производство, по чл. 290 ГПК, поради което третирането му в настоящето производство не засяга предпоставките за допускане на касационното обжалване, а единствено правилността на решението.
В приложението се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК единствено с възпроизвеждане на нормативния текст на разпоредбата. Липсва мотивирано приложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната в законодателството и обществените условия, съответно при твърдение за липса на съдебна практика чрез обосноваване на непълнота, неяснота или противоречие на конкретни норми, за да се създаде практика по приложението им / касаторът не е съобразил разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС /.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83 от 02.04.2015 г. по гр. дело № 66/2015 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: