10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. София, 19.05.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 5152/2016 година.
Производството е по реда на чл. 80, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/.
Образувано е по жалба на С. М. В. против решение по протокол от 10.07.2015г. на Дисциплинарната комисия /ДК/ на Нотариалната камара на Република България, постановено по дисциплинарно дело № 5/2015г., с което му е наложено дисциплинарно наказание „ лишаване от правоспособност” за срок от една година. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и се иска отмяната му. Изложени са конкретни оплаквания, че ДК е постановила порочен акт, тъй като решението е взето в заседание, на което не са присъствали всичките й членове, че дисциплинарното производство е образувано след изтичане на срока по чл.76, ал.2 ЗННД, че с решението са наложени наказания за нарушения, за които е изтекъл пределния двугодишен срок, като некоректно е посочен крайният момент на деянието, че решението е постановено след изтичане на срока по чл.79, ал.4 ЗННД, че в дисциплинарното производство е било нарушено правото му на защита, защото при образуването му не е конкретизирана формата на вината, както и, че наложеното наказание е явно несправедливо като вид и размер.
Ответникът Нотариалната камара на Република България оспорва жалбата.
Министърът на правосъдието поддържа становище, че участието му в съдебното производство е процесуално недопустимо, тъй като не е инициирал производството, по което е постановено обжалваното решение.
За да се произнесе Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /ІІІ г.о./ взе предвид следното:
Основателно е възражението на министъра на правосъдието за липсата на основание за участие в производството по чл. 80, ал. 3 ЗННД. Неговото участие в съдебното производство е допустимо в хипотезата на чл. 80, ал. 2 ЗННД, когато обжалва решение на дисциплинарната комисия, въпреки че дисциплинарното производство е образувано служебно по решение на Съвета на нотариусите. Не е налице това основание по цитираната норма, поради което настоящото производство следва да бъде прекратено по отношение на министъра на правосъдието.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е прието предложението на Дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 5/2015г. за налагане на дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност” за срок от една година на нотариус С. М. В., наложено е дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност” за срок от една година на нотариус С. М. В., рег. № 632, район на действие – РС Русе за това, че в периода от 16.05.2013г. до 04.01.2014г. е допуснал извършване на функционални действия, попадащи в компетентността на нотариуса и помощник-нотариуса, за които са налице императивно предвидените в закона предпоставки да действа при условията на заместване, от лице, което в качеството му на негов помощник – нотариус е извършвал нотариални удостоверявания, които по силата на чл.40, ал.1 от ЗННД са извън кръга на удостоверителната му компетентност. Решението е взето на базата на становище за налагане на горното наказание, изготвено от състав на ДК при НКРБ и обективирано в определение от 6.07.2015г. Прието е, че Х.Б. е бил вписан като помощник – нотариус по заместване на основание Заповеди №1086/29.11.10г. и №68/6.01.10г. на Министъра на правосъдието – за срок от по 2 години считано от 1.01.11г. и от 5.01.14г. /т.е. за периода 01.01.11г. -01.01.13г. и о5.01.14г. – 05.01.16г./, като за времето 01.01.13г. – 04.01.14г., макар да не е бил вписан като такъв, е извършвал нотариални удостоверявания /общо 275бр./ извън удостоверителната му компетентност; извършените удостоверявания по силата на чл.40 ал.1 ЗННД са извън удостоверителната му компетентност; нарушенията на закона са от такъв характер, че от тях да настъпят вредни последици /чрез действията пряко се накърняват интересите и правата на страните по процесните сделки, които не са годни да породят целените от тях правни последици/ – което съставлява съществено нарушение на чл.25 ал.1 ЗННД; с тези действия е компрометиран и авторитета и престижа на нотариалната професия – което на собствено основание съставлява нарушение на разпоредбата на чл.34 ЗННД. Прието е, че за част от релевантните нарушения – извършени през периода 01.01.13г.-16.05.13г., дисциплинарната отговорност е погасена по давност /дисциплинарното производство е образувано с решение на СН по Протокол №8/16.05.15г./ – като актовете, по отношение на които няма погасяване по давност, са поименно изброени /общо 210бр./, част от тях /договори за наем и аренда на земеделска земя – общо 48бр./, са неотносими към предмета на делото /доколкото заверката им е в компетентността на помощник – нотариуса съгласно чл.40 ЗННД/, а останалите извършени през непокрития от давност период /16.05.13г. – 04.01.14г. – общо 162бр./ обосновават налагане на горното наказание. Прието е от фактическа страна, че нарушенията са извършени /което не се оспорва и от нотариуса/, налице е виновно неизпълнение на задължения по закон и по устав /чл.25 ал.1 и чл.34 ЗННД/, а това съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.74 ЗННД и предпоставя носене на дисциплинарна отговорност. Във връзка с определяне вида и размера на наказанието е посочено, че предложената санкция съответства на характера, интензитета и тежестта на извършените нарушения. Този извод е обоснован с отчитане на обществената значимост на деянието заради честата му повторяемост, обстоятелството, че нотариусът е длъжен да следи срока, за който е назначен неговият помощник – още повече при наличие на законово изискване последният да действа при срок за заместване от 2г., обществената опасност от деянието и възможните последици от продължаването му, нуждите на генералната превенция.
Дисциплинарното дело е образувано с решение на Съвета на Нотариусите на НКРБ по Протокол №8/16.05.15г. въз основа на Протокол от 8.05.15г. за извършена проверка на основание чл.65 ал.1 т.8 ЗННД.
Преди проверката с писмо изх. №ФР- 10- 591 от 18.02.2015г. до Председателя на Съвета на нотариусите, заведено при последния с вх.№.222/23.02.15г., Директорът на С. ФР Д. го е уведомил, че при извършена проверка на нотариус С.В., рег.№632 с р-н на действие съдебен район [населено място] /в качеството му на задължено лице по чл.3 ал.2 т.11 от Закона за мерките срещу изпиране на пари/ е констатирано, че при него като помощник-нотариус по заместване е вписан Х. Б., както и че той е представил удостоверения изх.№784/09.12.10г. и изх.№ЛС-И-1165/25.11.13г. на Министъра на правосъдието – от които е видно, че е бил вписан като помощник нотариус считано от 01.01.11г. и от 05.01.14г. за срок от по 2 години; отправено е запитване дали през периода 01.01.13г. – 04.01.14г. Б. е бил вписан в регистъра на НК като помощник-нотариус по заместване и имал ли е правомощия да извършва нотариални действия. С писмо изх.№186/13.03.15г. НК е отговорила, че през посочения период Х.Б. не е бил вписан като помощник-нотариус по заместване и не е имал правомощия да извършва нотариални удостоверявания, попадащи в компетентността на помощник-нотариус по заместване. С писмо изх.№ ФЗ-10-743 от 26.03.2015г. Председателят на ДА”НС” е уведомил министъра на провосъдието, че при извършена проверка на нотариус С.В., рег.№632 с р-н на действие съдебен район [населено място] /в качеството му на задължено лице по чл.3 ал.2 т.11 от Закона за мерките срещу изпиране на пари/ е констатирано, че през периода 01.01.13г. – 04.01.14г. помощник-нотариус Х.Б. е извършвал нотариални удостоверявания, попадащи в компетентността на помощник-нотариус по заместване, без да има правомощия. С писмо изх.№.12-00-61/17.04.15г. на Министерството на правосъдието до НК на РБ, постъпило на 17.04.15г. и заведено с вх.№483, на НК е изпратена преписка вх.№.12-00-61/30.03.15г. по компетентност за извършване на спешна проверка във връзка с постъпилата в МП информация от Д.. По този повод е била назначена и проверката на НК, завършила с протокола от 8.05.15г. На 6.07.15г. е проведено заседание на определен от ДК на НКРБ дисциплинарен състав с участието на нотариус В.. След приемане на представените доказателства и обсъждането им, е даден ход на делото по същество. В рамките на устните състезания представителят на Съвета на нотариусите е пледирал по съществото на спора, като, излагайки доводи за ангажиране на дисциплинарната отговорност на нотариус В., е заявил и, че тя е реализируема и при двете форми на вина /небрежност и умисъл/, като според Съвета първоначално е действано при небрежност, но след подаването на заявлението за ново вписване на 30.10.13г. нотариусът вече е осъзнавал, че помощник-нотариусът му не разполага с удостоверителна компетентност – и това е отегчаващо вината обстоятелство. Нотариус В. е пледирал, че нарушението се дължи на неволен пропуск, като веднага след установяването на допуснатата грешка, дълъг период от време преди проверката на Д., е предприел действия за вписване, а след подаване на заявлението е допуснал помощникът му да изпълнява дейността поради обстоятелството, че смятал, че началото на новия срок ще бъде датата на заявлението.
На 10.07.15г. е проведено заседание на ДК на НК на РБ, на което е взето обжалваното решение за налагане на дисциплинарно наказание. На заседанието са присъствали 10 от общо 12-те члена на ДК. Всички присъстващи са гласували за налагане на наказанието.
Не се спори между страните, а е видно и от приложените по делото удостоверения, че Х.Б. е бил вписан в регистъра на НК като помощник-нотариус по заместване на нотариус В. считано от 1.01.2011г. за срок от 2г. и от 5.01.14г. за срок от 2г. – респективно, че за периода 1.01.13г.-4.01.14г. той не е бил вписан като такъв. Второто вписване е било извършено въз основа на Заповед №.ЛС-И-1165/25.11.13г. на Министъра на правосъдието – издадена, съобразно отразеното в нея, предвид постъпило заявление №.94-С-329/30.10.13г. на нотариус В. и Х.Б. за вписване на последния като помощник-нотариус по заместване на нотариус В. „със срок на заместване 2г., считано от датата на вписване в регистъра на НК”; със заповедта е разпоредено вписването да е със срок 2г., считано от датата на вписването в регистъра на НК /т.е. както е поискано/. Безспорно е и, че на нотариус В. не са били налагани други дисциплинарни наказания.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна.
На практика по делото няма спор относно факта на извършване на нотариалните удостоверявания без удостоверителна компетентност. Спорни са въпросите във връзка с валидността и законосъобразността на атакуваното решение предвид разпоредбите на чл.67 ал.2 от Устава на НК вр. с чл.79 ал.3 ЗННД, чл.76 ЗННД, чл.79 ал.4 ЗННД, предвид твърденията за промяна на обвинението и за несъразмерност на наложеното наказание.
Оплакването на жалбоподателя за нищожност на решението като постановено от незаконен състав с оглед нормата на чл.67, ал.2 от Устава на Нотариалната камара е неоснователно. За да е валидно решението трябва да бъде постановено от надлежен орган, в надлежен състав, в пределите на правомощията му, както и да бъде изготвено в писмена форма и да е подписано. По силата на чл.79 ал.3 ЗННД за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 75, ал. 1, т. 4 следва да е взето и с квалифицирано мнозинство – 2/3 от състава на ДК. В случая тези изисквания са спазени. Предвиденото в чл.67, ал.2 от Устава правило предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 75, ал. 1, т. 4 да се разглежда в закрито заседание на всички членове на Дисциплинарната комисия, не е елемент от формата за валидност на решението. Такова изискване не е въведено с приложимия специален нормативен акт от по-висока степен – ЗННД. Същевременно разпоредбата на чл.67, ал.2 от Устава на Нотариалната камара съдържа диспозитивно правило / не е уредена санкционна последица от неприлагането му/, уредено с устройствен акт, с цел да се осигури спазването на императивно предвиденото изискване за вземане на решението с квалифицирано мнозинство. Неучастието в заседанието на член от състава не опорочава взетото решение за налагане на наказание по чл.74 ал.1 т.4 ЗННД, стига да е спазено изискването за квалифицирано мнозинство, визирано в чл.79 ал.3 ЗННД. На практика квалифицираното мнозинство 2/3 от членовете на ДК съставлява предвидена от закона гаранция за вземане на решение за налагане на най-тежкото наказание по чл.74 ал.1 т.4 ЗННД с гласовете на по-голям брой от членовете на ДК – като при наличието на това мнозинство е без значение дали за налагане на наказанието са гласувани повече от 2/3 /т.е. повече от 8 души/ от общо присъствавали 9, 10, 11 или 12 души. В случая ДК е заседавала в състав от 10 души от общо 12 члена – като всички присъстващи са гласували „за” налагане на дисциплинарното наказание „лишаване от правоспособност за срок от 1 година”. При тези обстоятелства решението е взето с мнозинство повече от 2/3 /т.е. повече от 8 души/, изискването на закона е удовлетворено и решението е валидно и годно да породи правни последици. На следващо място, нищожност на решението е налице и когато волята на органа не може да бъде изведена поради абсолютната неразбираемост на постановения акт. Това условие също не е налице. Поради това възражението на жалбоподателя е неоснователно.
Неспазването на едномесечния срок по чл.79 ал.4 ЗННД за разглеждане и решаване на делото също не води до незаконосъобразност на постановения акт. Касае се за инструктивен срок, чието несъблюдаване не опорочава взетото решение.
Дисциплинарната отговорност на нотариуса се погасява по общо правило с изтичането на шестмесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗННД не определя срок, в който производството следва да бъде образувано. В чл. 76, ал. 2, изр. второ ЗННД законодателят предвижда специална хипотеза, в която се определя именно този срок за образуване на дисциплинарното производство – когато органът по чл. 77, ал. 1 ЗННД (министърът на правосъдието или Съвета на нотариусите) е узнал за нарушението по повод на подадена жалба или сигнал. Систематичното място на разпоредбата показва, че този по-кратък срок има правната природа на срока по ал. 1 на чл.76 ЗННД, и пропускането му от органа по чл.77, ал. 1 ЗННД има за последица погасяване на дисциплинарната отговорност на нотариуса. Освен това включването на тази хипотеза в разпоредбата за погасяване на дисциплинарната отговорност и предвид общото правило на чл.76, ал. 1 ЗННД, следва да се приеме, че краткият срок по чл.76, ал. 2, изр. второ ЗННД създава задължения за органа по чл. 77, ал.1 ЗННД да направи съответната проверка (с оглед преценката дали е налице дисциплинарно нарушение), както и да инициира дисциплинарно производство (чрез предложение от министъра на правосъдието или по решение на Съвета на нотариусите) именно в този по-къс срок. Създаденото отклонение относно срока от общото правило за погасителната давност за дисциплинарната отговорност е с цел своевременна защита интересите на заинтересованото лице, което е заявило съответното нарушение, при основателност на жалбата или сигнала, както и скъсена по времетраене процедура пред органа по чл. 77, ал. 1 ЗННД с цел по-бързото предотвратяване на евентуални бъдещи нарушения на нотариуса.
Срокът по чл. 76, ал. 2 ЗННД започва да тече от узнаването на нарушението от съответния орган. Законът в изречения второ на същия текст обвързва узнаването с подаването на жалба или сигнал, а не с извършване на планова или инцидентна проверка по чл. 372, ал. 1, т. 4 ЗСВ или по чл. 65, ал. 1, т. 8 ЗННД, и независимо от обективната необходимост органът да направи надлежната проверка. Тази проверка, с оглед защитата на по-горе посочения интерес, следва да бъде приключена в тримесечния срок и предложението, съответно решението на Съвета на нотариусите, също следва да бъде факт преди изтичането на тримесечния срок от постъпването на жалбата или сигнала в съответния орган.
В случая видно от доказателствата по делото, в това число и събраните в хода на настоящото производство – писмо №ФР- 10- 591 от 18.02.2015г. и писмо №ФР-10-743 от 26.03.2015г., както тримесечният срок за образуване на дисциплинарното производство по чл. 76, ал. 2 ЗННД от органа по чл. 77, ал. 1 ЗННД, така и шестмесечният срок от откриване на нарушението по смисъла на чл. 76, ал. 1 ЗННД, са спазени. В случая дисциплинарното производство е било образувано служебно по решение на Съвета на нотариусите. От доказателствата по делото се установява, че за пръв път информация за евентуално наличие на извършени от помощник-нотариус по заместване Х.Б. нотариални действия извън удостоверителната му компетентност е постъпила в НК на 23.02.15г. /цитираното по-горе писмо вх.№222/23.02.15г. до Председателя на Съвета на нотариусите от Д./. При приемане на тази дата за релевантния момент на узнаване съобразно чл.76 ал.2 ЗННД, то считано от нея до датата на образуване на дисциплинарното производство 16.05.15г. тримесечният срок по чл.76 ал.2 ЗННД не е бил изтекъл. Предвид изложеното възражението за погасяване на отговорността по давност е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за несъобразяване на разпоредбата на чл.76 ал.1 ЗННД във връзка с нотариалните удостоверявания, извършени през периода 16.05.13г. – 09.07.13г., респективно за некоректно посочване на крайния период /с дата 04.01.14г. вместо 30.12.13г./.
Дисциплинарното наказание може да изпълни предназначението си да възпира или поправи извършителя, ако бъде наложено в разумен срок след извършването или след откриването на нарушението. Срокът за налагане на дисциплинарното наказание е . 6 месеца от откриване на нарушението и 2г. от извършването му /чл.76 ал.1 ЗННД/. Възможността да бъде наложено наказание (дисциплинарната отговорност) или възможността да се иска налагането му (дисциплинарното преследване) зависи от това как е организирано дисциплинарното производство. Когато няма нормативно уредено дисциплинарно производство и дисциплинарното наказание се налага от наказващ орган, без да е необходимо сезирането му от друго лице, като наложеното наказание подлежи на оспорване пред съд, който не може да наложи друго – по – леко или по – тежко наказание, срокът е за налагане на дисциплинарното наказание. Когато има нормативно уредено дисциплинарно производство, според което наказващият орган не може да действа служебно, но трябва да бъде сезиран от друго лице и още повече когато решението на наказващия орган подлежи на съдебен контрол, включително по инициатива на сезиращото лице, и съдът може да наложи исканото дисциплинарно наказание, срокът е за сезиране на наказващия орган. Сезиращото лице може да контролира единствено скоростта на своето разследване. То не може да влияе на бързината, с която действа наказващият орган, нито на бързината, с която правораздава съдът. Така извършените нотариални удостоверявания за периода 16.05.13г. – 09.07.14г. не съставляват нарушения, за които отговорността е погасена по давност, тъй като се включват в рамките на двугодишния период, изчисляван 2 години назад считано от 16.05.15г. – датата на образуване на дисциплинарното производство. От друга страна, крайната дата /4.01.14г./ е посочена като такава, завършваща периода, през който помощник нотариусът не е разполагал с удостоверителна компетентност, но в решението изрично са посочени актовете, които в рамките на този период са били удостоверени и обосновават налагането на дисциплинарно наказание и такъв за периода 30.12.13г. – 04.01.14г. не фигурира.
В жалбата на нотариус В. е направено оплакване и за това, че в дисциплинарното производство е било нарушено правото му на защита, защото при образуването му не е конкретизирана формата на вината. Това възражение за наличие на изменение на обвинението на етапа на устните състезания също е неоснователно. При образуване на дисциплинарното производството са били изброени съответните деяния, съставляващи дисциплинарни нарушения, без е конкретизирана форма на вина. Становището на представителя на Съвета на нотариусите в проведеното на 06.07.15г. заседание на дисциплинарния състав – че дисциплинарната отговорност се реализира и при двете форми на вина /небрежност и умисъл/, като според Съвета първоначално е действано при небрежност, а след подаване на заявлението за ново вписване на 30.10.13г. – при умисъл, е направено след даване ход на делото по същество. То съставлява изразено становище в устните прения, а не изменение на обвинението.
Настоящият състав намира за неоснователно и възражението на нотариус В., че наложеното наказание не съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от ЗННД принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. В случая тези критерии са спазени от санкциониращия орган, който е взел предвид накърнените обществени отношения, съобразил е броя на нарушенията, данните за наличие на системност, повтаряемост на нарушенията, специфичните обстоятелства, при които са извършени нарушенията, както и неблагоприятното въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея. Съобразено е, че в процесния случай наказанието се налага за осъществяване на голям брой тежки нарушения /162 акта извън удостоверителната компетентност/ през продължителен период от време, повтаряеми и със съществена обществена значимост предвид тежките последици за страните, спрямо които са били извършвани нотариални удостоверявания без правоспособност, както и обстоятелството, че на нотариуса не са били налагани други наказания. При тези обстоятелства, настоящият състав намира, че наложеното наказание, което е близо до минимума, предвиден в чл.74 ал.1 т.4 ЗННД, е съобразено с конкретиката на случая, с броя и тежестта на нарушенията и цялостното професионално поведение на жалбоподателя. Същото е съответно с личната превенция спрямо извършилото нарушенията лице, да действа възпиращо в бъдещата му дейност от подобни или други нарушения, и с генералната превенция за възпитателно действие спрямо останалите нотариуси, предвид важността на функцията на нотариуса, на който макар като свободна професия му е възложена специфична държавническа дейност.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че едва в пледоария по същество на делото нотариус В. чрез процесуалния си представител адв. Ц. е въвел ново възражение за незаконосъобразност на атакуваното решение, изразяващо се в нарушение на чл. 67, ал.1 от Устава на НК. Твърдението е, че решението е незаконосъобразно и поради това, че председателят на ДК не е спазил нормата на чл.67, ал.1 от Устава да насрочи заседание в тридневен срок, а е свикал заседанието на четвъртия ден. Доводът е несвоевременен и преклудиран и съдът не дължи произнасяне. Въпреки това следва да се посочи, че неспазването на тридневния срок по чл.67, ал.1 от Устава не е от естество да обуслови незаконосъобразност на постановения акт – срокът е инструктивен и несъблюдаването му не опорочава взетото решение.
Предвид изложено по-горе, обжалваното решение е законосъобразно и следва да се потвърди, а производството в частта по отношение на Министъра на правосъдието – да се прекрати. С оглед изхода на спора на НКРБ и Министъра на правосъдието следва да се присъдят по 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
По тези мотиви Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 5152/2016г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение по отношение на Министъра на правосъдието.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България от 10.07.15г. по дисциплинарно дело №5/15г., с което на нотариус С. М. В., вписан под №632 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС Р., е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност за срок от 1 година” .
ОСЪЖДА С. М. В., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.4, ет.7, ап.16, да плати на Нотариалната камара на Република България, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица].46-48, вх.А, ет.6, 300лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.3 ГПК, както и да плати на Министъра на правосъдието, [населено място], [улица], 300лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.4 ГПК.
Решението в частта, с която производството по делото е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС; в останалата му част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: