О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. София, 09.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5879/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 160 от 24.06.2013 г. по гр. дело № 358/2013 г. на Пернишки окръжен съд.
Ответницата И. Р. Б. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК поради следните съображения:
С решение № 160 от 24.06.2013 г. по гр. дело № 358/2013 г. на Пернишки окръжен съд е потвърдено решение № 36 от 06.02.2012 г. по гр. дело № 5721/2011 г. на Пернишки районен съд в частта, с която са уважени исковете, предявени от И. Р. Б. против [фирма], [населено място] по чл. 344, ал.1, т. 1- 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 4544.46 лв. със законната лихва от 28.09.2011 г. до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че въззиваемата е уволнена от длъжността „ръководител на звено „Работа с клиенти” на основание чл. 328, ал. 2 КТ, както и че работодателят е упражнил правомощието си да прекрати трудовото правоотношение в предвидения от закона 9 – месечен срок. Решаващият състав е определил като спорно обстоятелство ръководния характер на процесната длъжност и е обосновал изводи, че длъжността не е ръководна. Въз основа на длъжностната характеристика, в която е описана процесната трудова функция съдът е констатирал, че на ищцата са били възложени дейности, които са организационни и изпълнителски, но не и засягащи ръководството на част и / или етап от трудовия процес. За липсата на ръководен характер на длъжността въззивната инстанция се е позовала и на онази част от описанието на длъжността в горния документ, която обхваща подчиненост, връзки и взаимодействия с ръководителя на отдел „Абонати”.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени правни въпроси. В приложението касаторът излага кои изводи на първоинстанционния съд приема въззивната инстанция: че въззиваемата не ръководи трудовия процес; не изпълнява ръководни функции спрямо техническия секретар. Освен това в приложението се съдържат вижданията на страната за понятието „ръководство на предприятието” и се поддържа, че не е съобразена практиката, според която при определяне на длъжността, като ръководна е без значение йерархическата й подчиненост на ръководителя на отдела, главния инженер или ръководителя на направлението, а от там и на изпълнителния директор / цитирано е решение по гр. дело № 2096/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о./. Направена е констатацията, че подчинението спрямо горестоящи в йерархията ръководители, не изключва извода за ръководния характер на длъжността, ако се касае за ръководство на обособен отдел или звено /цитирано е определение по гр. дело № 1829/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
Излагането на твърдения за неправилност на въззивното решение формира основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, а в производство по чл. 290 ГПК, когато е допуснато касационно обжалване. Поради това с тях не се поставят правни въпроси. Съдържанието на правния въпрос, като общо основание за допускане на касационен контрол е разяснено с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1, като в случая касаторът не е съобразил правните разрешения в него и не е въвел и обосновал общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съображенията в приложението не съставляват точно и мотивирано изложение на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно цитираното по – горе тълкувателно решение на ОСГКТК, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. При липсата на въведено общо основание, както е в разглеждания случай не може да се обоснове и допълнително основание, тъй като правният въпрос /общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК/ се развива в конкретна хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК, формираща допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, съгласно разясненията в посоченото тълкувателно решение на ОСГКТК. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. За това ВКС в настоящия си състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160 от 24.06.2013 г. по гр. дело № 358/2013 г. на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: