О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София 26.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 6877/2014 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Ю. Р. Н. срещу протоколно определение, постановено в съдебно заседание от 25.09.2014 г. по гр. дело № 618/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград за спиране производството по делото.
Ответницата И. С. П. не е взела становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Частният жалбоподател е представил приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което не подлежи на разглеждане, респективно не следва да се обсъжда, тъй като производството, образувано пред ВКС е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Поради това частната жалба трябва да се разгледа по същество.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение е постановено спиране на производството по гражданско дело № 618/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград до решаване с влязъл в сила съдебен акт на гражданско дело № 2028/2007 г. на Районен съд – Благоевград. За да постанови този резултат съставът на въззивния съд е приел, че подадената от ответницата И. П. молба за спиране на производството по делото е основателна. В мотивите на определението е изложено, че е налице твърдяната преюдициалност на спора по гр. дело № 2028/2007 г. на Районен съд – Благоевград по отношение на спора по образуваното пред Окръжен съд – Благоевград въззивно дело. Поради това въззивният съд е направил крайния си извод, че до приключване на спора, по който е постановено решение по гр. дело № 2028/2007 г. на Районен съд – Благоевград с влязъл в сила съдебен акт въззивното производство по гр. дело № 618/2014 г. трябва да бъде спряно.
Определението е правилно.
С решение № 2789 от 11.04.2014 г. по гр. дело № 1305/2013 г. състав на Районен съд – Благоевград се е произнесъл по иск, предявен от И. С. П. против Ю. Р. Н., който е квалифицирал по чл. 57 СК, като е осъдил Ю. Р. Н. да заплати на И. С. П. сумата 1900 лв., представляваща наем за собствената на И. Стоянова П. ? идеална част от жилището, находящо се в Б., ж.к. „Е., [жилищен адрес] за периода от 22.10.2011 г. до 21.05.2013 г. и е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер – 2850 лв. с присъждане на разноски в полза на ищцата в размер на сумата 42.67 лв. С решение № 4050 от 04.06.2014 г. по гр. дело № 1305/2013 г. на Районен съд – Благоевград е отхвърлена молбата на И. С. П. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 2789 от 11.04.2014 г. по гр. дело № 1305/2013 г. на Районен съд – Благоевград, изразяваща се в погрешно посочване на № на апартамента, който е бил семейно жилище и за който е присъдено обезщетение по чл. 57 СК, платимо от ответника на ищцата, като вместо посочения в исковата молба – апартамент 9 в диспозитива на решението е посочен апартамент 7. С молба от 23.09.2014 г. И. П. е поискала на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК въззивният съд да спре производството по гр. дело № 618/2014 г. до влизане в сила на решение № 5191 от 22.07.2014 г. по гр. дело № 2028/2007 г. на Районен съд – Благоевград. С това решение първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в допълнително решение № 5123 от 28.10.2008 г. по гр. дело № 2028/2007 г. на Районен съд – Благоевград, като е постановил във втория диспозитив на решението на лист 90 от делото, с който е предоставено след прекратяване на брака семейното жилище на ответника Ю. Р. Н. да се чете: находящо се на административен адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]”, вместо неправилно изписаното ап. 7.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спряното дело, т.е. между делата съществува връзка – преюдициалност на едното дело спрямо другото. На спиране подлежи обусловеното дело. В случая в Районен съд – Благоевград е разгледано гр. дело № 2028/2007 г., образувано по молба на И. П., решението по което след влизане на съдебния акт в сила ще има значение за правилното решаване на спора по гр. дело № 618/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград, тъй като дължимостта на наема, определен по реда на чл. 57, ал. 2 СК зависи от предоставяне ползването на семейното жилище със съдебно решение по чл. 56 СК съгласно чл. 57, ал. 1 СК, а семейното жилище на бившите съпрузи, страни по спора, по който е спряно въззивното производство се определя именно с решението, с което ще приключи производството по гр. дело № 2028/2007 г. на Районен съд – Благоевград. Доводите на частния жалбоподател Ю. Н., изложени в частната жалба от пълномощника му адвокат К. Д., че определението на въззивния съд било неправилно поради нарушения на изискванията на чл. 147 ГПК и чл. 266, ал. 1 ГПК са правно несъстоятелни. Тези разпоредби определят предпоставките и сроковете, в които страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват нови доказателства в първоинстанционното производство и във въззивното производство по материалноправния спор. Когато страната предявява искане по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е длъжен да спре делото при преценка за наличието на факти от състава на тази норма, а установимостта на същите факти няма връзка с преклузията, предвидена в посочените по – горе разпоредби, засягащи събирането на доказателства по материалноправния спор. Спирането на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК настъпва по разпореждане на съда, след като обстоятелствата, формиращи фактическия състав по разпоредбата са станали известни на съда, който е направил преценка за възникването на основанието по цитираната норма. Узнаването на фактите от съда или страните не е ограничено от условията по чл. 147 и чл. 266, ал. 1 ГПК, тъй като спирането на делото се обуславя от предпоставки, предизвикващи временна недопустимост на развитието на висящия процес, чието несъобразяване и игнориране би довело до процесуално незаконосъобразно действие – продължаване воденето на делото въпреки пораждането на основания да се постанови спиране на производството, представляващо временна забрана за извършване на процесуални действия от съда и страните. Спирането на делото може да настъпи във всяка фаза на исковия процес до влизане на решението в сила. В случая въззивният съд правилно е постановил спиране на делото въз основа на представеното от въззиваемата копие от решение на първостепенния съд по чл.247 ГПК. Обосновани и законосъобразни са изводите на въззивния съд за наличието на предпоставки по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране производството по делото.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваният акт следва да бъде потвърден.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в съдебно заседание от 25.09.2014 г. по гр. дело № 618/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград за спиране производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: