О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1130
София, 13.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 5028/2013год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Л. Ц. П., подадена чрез адв.П. М. от САК, против решение на Софийски градски съд от 14.03.2013г., постановено по в.гр.д. № 10166 по описа за 2012г., с което след отмяна на решение от 10.05.2012г.,постановено от СРС по гр.д.29023/11г., е отхвърлен предявеният от Л. Ц. П. срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.92, ал.1, изр.2 и чл.82 ЗЗД вр. чл.258 ЗЗД за сумата 7 334 лв. – имуществени вреди във вид на пропуснати ползи от неотдаване под наем на апартамент № 17, ет.6, от сградата в УПИ ХІ-1251, кв.54 по плана на [населено място], м.”М. ливади – запад” през периода 01.04.2010г. – 30.06.2011г., които вреди превишават неустойката по чл.V.3 от предварителен договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство от 02.10.2007г., дължима при забава за завършване на СМР и предаване на обекта.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържат се доводи за непълен и непрецизен анализ на доказателствата, за това, че при установените факти съдът е направил необосновани изводи. Искането е за отмяна на решението и уважаване на иска.
Касаторът в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, приподписано от адв. М., е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С поред касатора това са въпросите: 1/ “При липсата на сключен договор за наем или на други доказателства, които да установяват факта на „създадени между ищеца и трети лица правоотношения във връзка с обекта“, които правоотношения са били осуетени в резултат от забавата на длъжника, възможно и достатъчно ли е сигурността за реализирането на претендираната пропусната полза във вид на неполучена среднопазарна наемна цена да бъде установена със заключение на вещо лице, чрез което да се изясни дали „при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем“”?; 2/ “Действителен ли би бил наемен договор сключен за незавършен и невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж, респ. част от строеж (отделен, самостоятелен обект) с оглед липсата на годен обект за наемно ползване и пред вид общата нормативна забрана за ползването на такива строежи (чл. 178, арл. 1 ЗУТ) и оттук: 2.1. / може ли такъв договор да служи като годно доказателство за „създадени между ищеца и трети лица правоотношения във връзка с незавършения обект“, които да са осуетени от длъжниковата забава, по смисъла на тълкувателните указания дадени с TP № 3/2012 год., ОСГТК, или годно доказателство би бил само наемен договор имащ за предмет завършен и въвен в експлоатация обект?” и 2.2./ “би ли могъл такъв наемен договор, дори да би бил валидно сключен да обвърже ответната страна и до каква степен, респ. какво би било доказателственото значение на този договор за процеса, като се има пред вид, че за ответника такъв договор би бил res inter alios acta?”; 3/ “Когато изпълнител на строежа е търговец – професионален строител включва ли се по дефиниция в обхвата на дължимата грижа на добрия търговец по смисъла на чл. 302 ТЗ знание, предвиждане и допускане на възможността от настъпване на неблагоприятни последици за кредитора поради не завършване на строежа в уговорения срок, в частност на ползата, която кредиторът би пропуснал да реализира от не отдаването на обекта под наем поради забавата; не полагането на тази дължимата грижа на добър търговец от строителя не е ли проява на груба небрежност по смисъла на чл. 82, предл. второ ЗЗД; ако отговорът е положителен, то тогава не отговаря ли търговецът – строител за всички преки и непосредствени вреди, а не само за предвидимите такива, а ако отговорът е отрицателен, предвиждането на пропуснатите ползи от не отдаването на незавършения в срок обект под наем не попада ли в обхвата на вредите, които професионалният строител – търговец, би могъл да предвиди още при сключването на договора за строителство?”. Поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът е обосновал с това, че според него във връзка с първия поставен въпрос в приетото от ОСГТК на ВКС ТР№3/2012г. по отношение установяване на факта на „създадени между ищеца и трети лица правоотношения във връзка с обекта“ само е посочено, че „относимите и допустими доказателства са в зависимост от вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти“, а във връзка с останалите въпроси е посочил, че не е намерил конкретен отговор на последните както в посоченото тълкувателно решение, така и в задължителната практика на ВКС. В изложението касаторът е посочил и това, че обжалваното въззивно решение пряко противоречи на TP № 3/2012 год., ОСГТК, в онази част на последното, с която тълкувателните му указания задължават съдилищата да извършат преценка дали с оглед на събраните в процеса доказателства и при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Обосновава наличието на това противоречие / респ. основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ с оплакването, че съдът е игнорирал и не е съобразил при постановяване на съдебния си акт събраното в процеса доказателство за съществуването на такава реална възможност, каквото е по съществото си заключението на назначената и приета съдебно-техническа експертиза. В същата насока поддържа и наличие на противоречие на въззивното решение с Решение № 67 от 25.02.2013г. по гр. д. № 170/2012 г., г. к., ІV Г. О. на ВКС, с което по реда на чл.290 ГПК е даден отговор на материалноправния въпрос сигурна пропусната полза ли е невъзможността да се ползва имот, чието изграждане и продажба е обещано, но продавачът не е изпълнил задължението си.
Ответната по касационната жалба страна [фирма], [населено място], взема становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за касационното производство.
За да се произнесе по жалбата, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Въззивното решение е постановено, след като градският съд е приел, че между ищцата и ответното дружество е сключен валиден договор за изграждане и продажба на недвижим имот, като за неизпълнение на задължението на продавача (ответникът в производството) е уговорена неустойка. Ищецът не е претендирал в настоящето производство неустойката, тъй като с постигнатото между страните споразумение от 27.01.2011г. ответникът извънсъдебно признава и поема своето задължение да изплати на ищцата в определени срокове сумата 5 202.50 лв., представляваща неустойка по договора и допълнителното споразумение към него. Претенцията е за присъждане на обезщетение за вредите от пропуснати ползи, които надхвърлят неустойката. Приел е , че вредите от пропуснатите ползи, съответстващи на размера на средната пазарна наемна цена за имота, определена в ССЕ за сумата 7 626 лв. през процесния период 01.04.2010г. – 30.06.2011г., не са доказани, тъй като не е установено тяхното сигурно настъпване.В тази връзка е посочил, че по делото не само не се твърди, но и не се установява чрез каквито и да било доказателства, ищцата да е била в преговорни отношения с потенциални наематели, или поне да е имала намерение да се обогати от апартамента чрез увеличение на своето имущество като събира гражданските плодове от имота в резултат именно от отдаването му под наем. Поради това искът е отхвърлен.
При тези мотиви на въззивния съд обуславящ решаващия извод на съда в обжалваното решение е единствено първият поставен в изложението въпрос, а именно : “При липсата на сключен договор за наем или на други доказателства, които да установяват факта на „създадени между ищеца и трети лица правоотношения във връзка с обекта“, които правоотношения са били осуетени в резултат от забавата на длъжника, възможно и достатъчно ли е сигурността за реализирането на претендираната пропусната полза във вид на неполучена среднопазарна наемна цена да бъде установена със заключение на вещо лице, чрез което да се изясни дали „при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем“”. Не е налице обаче специфичната предпоставка – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поддържана от касатора. Това е така защото еднозначен и категоричен отговор на въпроса е даден с Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС № 3/12.12.2012г. С последното се прие, че при предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора. Тази сигурност не се предполага, а кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Това тълкуване е задължително за всички съдилища в страната, включително за ВКС , така че на въпроса, поставен от касатора, не може да бъде отговорено по различен начин. Въззивното решение е изцяло съобразено с това Тълкувателно решение. В съответствие с последното съдът е приел, че за основателността на иска е необходимо да се установи, че със сигурност за исковия период ищецът щеше да реализира имущественото нарастване в размер на средномесечния пазарен наем, изчислен от вещото лице, ако бе получил владението на имота. Следва да се посочи, че по същество начинът, по който касаторът е формулирал въпроса си и е направил обосновката за наличие на основанието по т.3 на чл.280 ГПК представлява от една страна искане за тълкуване, а отчасти и за допълване на тълкувателното решение, което е недопустимо да стане в настоящото производство, а от друга – израз на несъгласието му с последното. По този начин не може се обоснове извод за наличие на основание за достъп до касация.
По отношение на втория и третия въпроси, поставени от касатора, не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е давал правно разрешение на такива въпроси с обжалваното решение, като същите не обуславят и решаващите му изводи. Отсъствието на общата предпоставка води до необсъждане на въпроса за наличието или не на специфичната предпоставка, поддържана от касатора.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и във връзка с доводите на касатора, че обжалваното въззивно решение пряко противоречи на TP № 3/2012 год., ОСГТК, в онази част на последното, с която тълкувателните му указания задължават съдилищата да извършат преценка дали с оглед на събраните в процеса доказателства и при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Следва да се има предвид, че тези доводи са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и като такива не подлежат на преценка в стадия на селектиране на касационните жалби.
В обобщение не са налице основания за допустимост на касационното обжалване. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответникът не е доказал реализирането на такива в настоящото производство.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 14.03.2013г., постановено по в.гр.д. № 10166 по описа за 2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: