О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 15.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 1076 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Б. Д. А., приподписана от адв.Х. Ч. срещу определение № 719/ 28.11.2014 г. на Софийски окръжен съд.
В жалбата се прави оплакване, че определението е неправилно,тъй като исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 ГПК.Твърди се,че в законовоустановения срок е уточнено ,че е предявен иск с правно основание чл.87 ал.3 вр.чл.212 ЗЗД и че се иска разваляне на договор за продажба на наследство, а така също и иск по чл.76 ЗН за обявяване относителната недействителност на разпоредителната сделка. Посочено е още, че се касае за продажба на цялото наследство,че жалбоподателят е наследник по закон, че липсва упълномощаване от страна на наследниците, тъй като пълномощното е заверено при нотариус от друг съдебен район.Жалбоподателяут твърди,че е поискал да му бъде издадено удостоверение за наследници на общия наследодател и на баща му.От издаденото такова е било видно,че продавачите по договора въобще не са наследници.Моли определението за връщане на исковата молба да бъде отменено.
В приложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се приповтаря съдържанието на частната касационна жалба.Жалбоподателят поддържа,че въпросът за прекратяване на производството по делото е решен в противоречие с трайната практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Според него непосочването на майката на продавачите в удостоверението за наследници представлява неизпълнение на съдебно разпореждане, а посочването й би доказало правния му интерес.То би представлявало новооткрито обстоятелство или ново писмено доказателство.Позовава се на решение № 24/24.02.1981 г. по гр.д.№94/1980 на ОСГК за новооткрити или новосъздадени документи,като средство за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК.Обсъжда съдържащите се данни в удостоверения за наследници на баща му №1024 и на общия наследодател № АО-327 .Моли да се допусне касационно обжалване на определението и същото да бъде отменено.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото определение.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 1042/ 29.09.2014 г. по гр.д.№ 315/ 2014 г. на Районен съд-Сливница за връщане поради неотстранени нередовности на подадената от жалбоподателя искова молба. За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е приел,че в нея се съдържат твърдения,че ответниците с договор за продажба на наследство от 14.06.2006 г. са продали цялото наследство, останало от общия наследодател Г. Ц. М. и се иска да бъдат осъдени да върнат на жалбоподателя неговата част от наследството, като бъде развален процесния договор на основание ЗЗД. С разпореждане от 11.07.2014 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указания да конкретизира исковата претенция, като посочи какви искове предявява- иск по чл.87 ал.3 вр.чл.212 ЗЗД за разваляне на договора, иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на конкретни имоти или идеални части от тях или иск по чл. 76 ЗН за обявяване относителната недействителност на разпоредителната сделка.Указал е в случай, че предявява първия от тези искове да посочи какъв е правният му интерес да иска разваляне на договора, да посочи също дали предявява иска и срещу купувача, да уточни чии наследници са продавачите, като представи доказателства в тази връзка и да уточни своята наследствена връзка с общия наследодател.В случай, че предявява втория иск да индивидуализира спорните имоти и да изложи конкретни обстоятелства, от които произтича претенцията му , а ако предявява третия иск, то той е несамостоятелен и се предявява в първата фаза на делбено производство. В изпълнение на указанията , касаторът е посочил,че предявява първия от исковете,че е наследник по закон и че липсва надлежно упълномощаване от него и от останалите наследници. Счита тези обстоятелства от значение за изчисляване на запазената част на всеки от наследството и дали същата не е накърнена с продажбата. С ново разпореждане от 23.07.2014 г. исковата молба отново е оставена без движение с указания да посочи какъв е правният интерес от предявяване на иска по чл. 87 ал.3 вр.чл.212 ЗЗД след като с договора продавачите продават своята част от наследството , а не тази на жалбоподателя, за да е необходимо упълномощаване за това, не се касае и за разпореждане извършено от наследодателя, накърняващо неговата част като наследник, да насочи иска си срещу купувача, да представи доказателства за родствената връзка -своята и на ответниците с общия наследодател,да посочи какви доказателства желае да бъдат допуснати и обстоятелствата които ще установява с тях. С нова молба жалбоподателят твърди, че не е приключила процедурата на ОСЗ Драгоман по ЗСПЗЗ за земите в землището на [населено място], няма кадастрална карта за земите в границите на селото, но има регулационен план.Твърди, че наследодателите са собственици на земи в регулационния план преди образуване на ТКЗС. Искането му е да бъде признато правото на собственост на тези земи в стари реални граници, а за останалите да бъде задължена ОСЗ да довърши процедурата по ЗСПЗЗ и ЗВСГФ. С разпореждане от 01.09.2014 г. исковата молба за трети път е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано да изпълни указанията дадени с предходните две разпореждания,както и че въведените с последната молба твърдения за искове по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ не могат да бъдат разгледани в настоящото производство. Със следващата молба той е заявил,че договорът е нищожен,защото майката на продавачите З. Г. М. не е наследник на общия наследодател и че ще доказва,че е собственик на земи и в границите на [населено място]. Първоинстанционният съд е постановил определение, с което исковата молба е върната , поради неотстраняване в срок и в допълнително предоставената му възможност на нередовностите- да посочи какъв е правният му интерес да иска разваляне на договора, да заяви дали предявява иска и срещу купувача по този договор. В обжалваното определение въззивният съд е посочил, че исковата молба трябва да съдържа определени реквизити, съдът извършва проверка и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 127 ал.1 и чл.128 ГПК на ищеца се дава възможност да отстрани допуснатите нередовности.В случая исковата молба е оставяна многократно без движение, на ищеца са давани ясни и конкретни указания, които не са изпълнени .Поради това е приел ,че обжалваното определение е законосъобразно.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на определението,постановено от въззивния съд.Касационното производство е уредено не като задължително, а като селективно. За да бъде селектирана частната касационна жалба, касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, а допълнително-развитието му в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е обосновано приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Жалбоподателят не е въвел материалноправен или процесуалноправен въпрос, относно приети от съда правни разрешения по прилагане на конкретна правна норма, засягащи предмета на делото, на който ВКС да даде отговор,нито е аргументирал допълнително основание. К. съд не може сам да формулира въпроса въз основа на неговите оплаквания и твърдения. В този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 .Позоваването на решение № 24/24.02.1981 г. по гр.д.№94/1980 на ОСГК,няма отношение към настоящото производство, което е по допускане на касационно обжалване , а не по допустимост на молба за отмяна.
Необосноваването и на двете основания ,както е в случая, ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 719/28.11.2014 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: