О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр. София, 02.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 7111/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. И. В. – Г. срещу решение № 274 от 08.07.2014 г. по гр. дело № 368/2014 г. на Врачански окръжен съд.
Ответникът по касация – СОУ „Х. Б.”, [населено място], област В. не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Врачански окръжен съд е потвърдил решение № 80 от 03.04.2014 г. по гр. дело № 3/2014 г. на Белослатински районен съд, първи граждански състав, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от М. И. В. – Г. против СОУ „Х. Б.”, [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 4 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението, предмет на заповед № 87/29.11.2013 г., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ за длъжността „старши начален учител ІV клас”, считано от 02.12.2013 г. е законосъобразно. Решаващият извод на окръжния съд е обоснован с мотивите, че към датата на издаване на цитираната заповед, издателят й – Т. Н. е заемала длъжността „директор” на СОУ „Х. Б.”, [населено място] и е имала правомощието да прекрати трудовото правоотношение с М. В.- Г., както и че към 02.12.2013 г. е настъпило правопрекратяващото условие по чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ – завръщане на титуляра на работното му място. Липсата на посочване в атакуваната заповед на името на титуляра според решаващият състав на въззивната инстанция не е нарушение на закона, тъй като ищцата е заела, кой е титуляра, който замествала.
В приложението към касационната жалба се твърди, че въззивното решение е в противоречие с влязло в сила въззивно решение № 424 от 18.10.2011 г. по гр. дело № 862/2011 г. на Благоевградски окръжен съд и се цитират част от мотивите на последното, като се поддържа, че в трудовия договор липсват имената на замествания служител, поради което прекратяването на същия на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ се явява незаконосъобразно. В тази част от приложението не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не е поставен правен въпрос, а разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изисква приложението да е мотивирано, като съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 ГПК касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Съгласно същите разяснения на ОСГКТК на ВКС в тълкувателното решение непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Предвид тези съображения следва да се приеме, че с посочената част от приложението, номерирана с „1.” не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. За пълнота на мотивите на настоящето определение следва да се посочи, че приложеното определение по гр. дело № 401/2012 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о. не формира съдебна практика, тъй като не е от категорията съдебни актове по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК /в този смисъла са разясненията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС/. В следващата част от приложението се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и във връзка със същото се поставят въпроси, формулирани, както следва: ” – законосъобразно ли е отсъствието на заместван титуляр – лице, заемало учителска длъжност, при условие, че му е разрешен неплатен отпуск от началника на Регионален инспекторат по образованието, който не е негов работодател по смисъла на чл. 160 от Кодекса на труда, а работодател на учителя е директорът на училището и „замествания титуляр” е назначен с трудов договор на длъжност директор на училище?”; „ – законосъобразно ли е прекратяването на трудово правоотношение с лице, назначено на учителска длъжност на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, ако в трудовия договор със същото лице не е посочено изрично името на титуляра, който реално замества и респективно реално се завръща?”. По първия от цитираните въпроси не са изложени правни разрешения във въззивното решение. Само по въпроси, по които въззивният съд е изложил мотиви, обуславящи изхода на делото се формират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като преценката за отклонение на въззивния съд от задължителната или казуална съдебна практика, както и преценка за точното приложение на закона и развитието на правото може да се направи по въпроси, разгледани от съда. В случая поставения въпрос произтича от становище на страната за незаконосъобразно разрешаване на неплатения отпуск на Т. Н., но подобен въпрос, съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК – т. 1 не релевира общо основание за допускане на касационно обжалване. Вторият от цитираните въпроси на жалбоподателката не е бил обсъждан от въззивния съд, който е приел, че за ищцата „е налице безпротиворечиво знание и яснота относно обстоятелството кой е титуляра, когото е замествала”. Съдът е разгледал друга хипотеза – непосочване на името на титуляра, но не в трудовия договор, а в заповедта, предмет на спора. Поради това и този въпрос, подобно на предходния не произтича от правни разрешения на въззивния съд, а от становище на жалбоподателката, което както вече се изложи по- горе не релевира общо основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос не е бил въведен, като спорен с исковата молба, а предмет на съдебен контрол по трудов спор са спорните обстоятелства, въведени с исковата молба, която трябва да съдържа изрично позоваване на нарушения при оспорване на съответното уволнение, в случая неотразяване в трудовия договор на отсъстващия учител на мястото, на който се приема на работа ищцата. Последната в исковата молба е посочила лицето, което замества – Т. Н., като това обстоятелство не е отразено в исковата молба, като спорно. Предвид изложеното следва да се приеме, че поставения въпрос не релевира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. И по двата цитирани въпроса в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са обосновани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез въвеждане на мотивирано изложение относно наличието на съдебна практика, която според жалбоподателката е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството, респективно при липсата на такава чрез посочване на конкретни разпоредби и обосноваване на съществуващата според жалбоподателката непълнота, неяснота или противоречивост в правната уредба, за да се създаде съдебна практика по приложението им / съгласно разясненията в т. 4 на цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС /. За това по тези въпроси липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 274 от 08.07.2014 г. по гр. дело № 368/2014 г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: