О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
гр. София, 07.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 4997/2014 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Софийска градска прокуратура против протоколно определение от 05.06.2014 година по гр. дело № 2693/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – А състав, с което е върната въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № І – 42 – 161 от 30.12.2013 г. по гр. дело № 5677/2013 г. на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав.
Ответникът И. Х. Б. не е взел становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
С определението, предмет на обжалване, съставът на Софийски градски съд е върнал въззивната жалба на Прокуратурата на Република България срещу цитираното по – горе решение на Софийски районен съд. Този изход на производството е мотивиран от второинстанционния съд с неотстраняване на констатираната от съдията – докладчик нередовност на подадената от Прокуратурата на Република България въззивна жалба – непредставяне на документ за внесена държавна такса в размер на сумата 5 лева. Правното основание за внасяне на таксата в мотивите на определението е обосновано с разпоредбата на чл. 84, т. 1 ГПК, приложена от съда по аргумент на обратното основание. Съображението, изложено от състава на въззивната инстанция е, че Прокуратурата на Република България е държавно учреждение, неосвободено от внасяне на държавни такси, включително за въззивното производство, предвид предмета на спора – частни вземания. Развит е и друг мотив – Прокуратурата на република България, ответник по предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е в правното положение на равнопоставен гражданскоправен субект, по отношение на който се иска да бъде ангажирана гражданската отговорност за вреди от неправомерни действия и бездействия на нейни служители и в този смисъл защитава интересите на институцията, като работодател и възложител, а не в качеството на страна, участваща в защита на обществен интерес, като процесуален субституент. Мотивите по – нататък са, че специалните правила изключват приложението на общите – чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК, при които Прокуратурата е освободена от заплащане на държавна такса.
Определението е неправилно.
Изложените в частната жалба доводи по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не подлежат на разглеждане, тъй като производството не е по чл. 274, ал. 3 ГПК, а по чл. 274, ал. 2 ГПК. Доводите по същество за неправилността на обжалвания съдебен акт са законосъобразни, но поради следните съображения:
Производството по гр. дело № 2693/2014 г. е образувано пред въззивната инстанция по въззивни жалби на страните в настоящето производство. С разпореждане, постановено в закрито заседание на 07.03.2014 г. Софийски градски съд е оставил жалбата на ответника по иска без движение с указание в едноседмичен срок от получаване на препис от акта да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на второинстанционния съд в размер на сумата 5 лв. Настоящият частен жалбоподател, въззивник във второинстанционното производство в съдебно заседание от 05.06.2014 г. по гр. дело № 2693/2014 г. на Софийски градски съд е направил възражение за недължимост на таксата. В съдебното заседание от посочената дата въззивният съд е постановил настоящето определение за връщане на въззивната жалба.
Неправилно въззивният съд е приел, че по исковете за обезщетения за вреди по ЗОДОВ прокуратурата дължи държавна такса. Съгласно чл. 84, т. 1 ГПК, освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски държавата и държавните учреждения, освен в изключенията, предвидени от нормата – по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост. Постановеното с нормата освобождаване от заплащане на държавна такса се отнася и за прокуратурата, която е от кръга на посочените в разпоредбата правни субекти, отговарящи по искове за вреди против държавата по ЗОДОВ. От цитираната правна уредба се налага извода, че в производство, образувано по жалба на държавен орган срещу решение, постановено по иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ държавна такса не се дължи от жалбоподателя – държавен орган. По ЗОДОВ и в конкретната хипотеза се ангажира отговорността на държавата чрез нейните органи, поради което се прилага правилото на чл. 84, т. 1 ГПК и съответно държавна такса не се дължи. С оглед на изложеното следва да се приеме, че прокуратурата не дължи заплащане на държавна такса по подадената от нея въззивна жалба. Предвид горните съображения Върховният касационен съд в настоящия си състав приема, че като е оставил без движение въззивната жалба на прокуратурата за внасяне на държавна такса въззивният съд е процедирал незаконосъобразно. Освен това, като е постановил определение за връщане на въззивната жалба Софийски градски съд е процедирал незаконосъобразно, поради което определението трябва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на процесуалните действия и по жалбата на ответника по претенцията.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.06.2014 година по гр. дело № 2693/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – А състав, с което е върната въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № І – 42 – 161 от 30.12.2013 г. по гр. дело № 5677/2013 г. на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: