О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1153
София, 11.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3404 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. П. Т.,чрез пълномощника му адв.Г. П. срещу решение № 36/21.02.2014 г. по гр.д.№628/2013 г. на Окръжен съд-Ловеч.
Ответникът по касационната жалба „С. о.”-ЕООД, не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил като неправилно решението постановено по гр.д.№434/2013 г. на Районен съд-Ловеч и е решил спора по същество, като е признал за установено по отношение на ответника-касатор в настоящото производство, на основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.240 и чл.86 ЗЗД,че съществува вземането на ищеца в размер на сумата 15 000 лв. главница по договор за заем от 17.04.2008 г., 4 652,41 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 22.01.2010 г. -22.01.2013 г. и законната лихва от 23.01.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за парично задължение на основание чл.410 ГПК по ч.гр.д.№138/2013 г. на районен съд-Л. и са присъдени разноски за двете инстанции.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че по РКО от 17.04.2008 г., издаден от ищеца, е броена на касатора сумата 15 000 лв. заем до 17.05.2008 г. и са положени подписи за броил и получил сумата. Направил е извод,че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за заем, който е неформален и реален и е възникнало задължение на касатора да върне заетата сума.Приел е,че е без значение обстоятелството, че РКО не е подписан от управителя на дружеството-заемодател,тъй като на липсата на представителна власт може да се позове само търговецът, който може да възрази веднага след узнаването, съгласно чл.301 ТЗ, но не и насрещната страна по договора.Въззивният съд е счел,че сделката не е търговска и по занятие и поради това е неоснователно възражението за нищожност на договора, по причина,че ищецът няма право да го сключи,съгласно Закона за кредитните институции.Посочил е ,че касаторът не е оспорил подписа си положен върху документа и за съда не е възникнало задължение да проверява истинността му. РКО не е бил заведен в счетоводните сметки на ищеца и не е включен в годишния финансов отчет за 2008 г.Въззивният съд е намерил това обстоятелство за ирелевантно за спора,приел е ,че то има значение само във връзка със спазване на фискалната дисциплина и че материалната доказателствена сила на документа не е била оборена.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Извежда следния правен въпрос:
-следва ли да се приема за установено съществуващо задължение само по РКО/разписка за предадена сума/ без наличието на договор за заем между страните и изразената действителна воля между страните.Може ли да се презумира сключване на договор за заем,без да е установено изрично основанието на задължението за връщане на определена сума пари. Твърди,че изводите на въззивния съд са в противоречие със задължителна практика на ВКС ,създадена с решение № 390/20.05.2010г. по гр.д.№134/2010 г. ІV г.о. , решение № 52/22.05.2009 г. по т.д.№ 695/2008 г., І т.о.и решение №150/25.06.2012 г. по гр.д.№574/2011г.,ІV г.о.,постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК общо основание за допускане на касационно обжалване е изваждането на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславил правните изводи на въззивния съд и намерил израз в неговите решаващи мотиви или в извършените от него процесуални действия. Той не трябва да е свързан с правилността на решението , с възприемането на фактическата обстановка или с обсъждането на събраните по делото доказателства.Касаторът е длъжен да обоснове и наличието на допълнително основание, като развие изведения от него въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК.В случая формулираният въпрос е израз на несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд и по съществото си е оплакване за необоснованост на направените от него фактически изводи . Поради това той не представлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване. В този случай не е необходимо обсъждане на специфичното основание на което се позовава на касатора, но за пълнота на изложението следва да се посочи следното: приложената съдебна практика е неотносима, доколкото касае различна фактология, тъй като в обсъжданото по делото писмено доказателство-РКО е посочено изрично,че броената сума се дава в заем със срок.Поради това не може да се приеме,че мотивите на цитираните решения, на които касаторът се позовава-че не всяко плащане е по договор за заем,че основанието на сключения договор на може да се презюмира, а трябва да се установи от страната, която се позовава на него и това трябва да стане по пътя на пълно и главно доказване, съдържат изводи от които въззивният съд се е отклонил.
Следващият въпрос е: следва ли кредиторът,когато е юридическо лице да е осчетоводил заетата сума в счетоводството си и да е отразил дадения заем в годишния финансов отчет за съответната отчетна година,за да се изпълни изцяло редовността на договора за заем.Този въпрос също е свързан с обсъждането на доказателствата по делото.Освен това във връзка с него не е посочено и обосновано допълнително основание.
Последният въпрос поставен от касатора също не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е излагал мотиви за това :следва ли управителят на дружеството да предоставя заема след изрично разрешение на общото събрание.Така поставен въпросът не е релевантен.
Относно допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени никакви доводи.Необосноваването на общо и допълнително основание води до недопускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36/21.02.2014 г. по гр.д.№628/2013 г. на окръжен съд-Л..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: