О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 22.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N5766/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „С.”-ЕООД, представлявано от управителя В. Г. Н. и процесуален представител адв. С. А. срещу решение от 25.04.2013 г. по гр.д.№3732/2013 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ-Б състав.
Ответницата по касационната жалба С. В. Д. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяем иск.
С обжалваното решение е потвърдено решение № ІІ-52-319/02.01.2013 г. по гр.д.№ 45 285/2012 г. на Софийски районен съд, 52 състав, в обжалваната част, с която е уважен предявеният от ответницата по касационната жалба иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ,като е признато за незаконно уволнението й , извършено със заповед № 46/26.07.2012 г. на работодателя, въз основа на чл.328 ал.1 т.5 КТ-поради липса на качества и същата е отменена. За да постанови решението си, въззивният съд е приел,че относно основанието за уволнение е меродавно посоченото в заповедта. Направил е извод, ,че между страните е възникнало трудово правоотношение, позовавайки се на обстоятелствата,че за сключения договор е налице: уведомление до НАП, оформяне в трудовата книжка на ответницата по касационната жалба и че същото е прекратено с обжалваната заповед . Тъй като приложеният трудов договор, съдържащ клауза за срок за изпитване не е подписан от ответницата по касационната жалба, е счел наличието й за недоказано. Приел е, че дори да е бил сключен договор съдържащ клаузата, според посоченото в заповедта ,той е прекратен въз основа на чл. 328 ал.1 т.5 КТ, а не въз основа на чл. 71 КТ. Работодателят не е представил никакви доказателства за липса на качества на служителката, а твърдението му,че основанията за прекратяване по двата цитирани текста- чл.328 ал.1 т.5 КТ и чл.71 КТ се припокриват, не намира опора в закона.
В изложението на касационните основания по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Извежда следния правен въпрос:
-длъжен ли е съдът да даде правна квалификация на основанието за възникване на трудовото правоотношение преди да пристъпи към установяване на законността на прекратяването му и обвързан ли е съдът с правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение , вписано в трудовата книжка на служителя.
Твърди, че въззивният съд не се е съобразил с клаузата за срок за изпитване в трудовия договор, обстоятелство премълчано и в исковата молба, но изтъкнато в отговора.Намира , че е от съществено значение за спора , тъй като тази уговорка дава възможност на работодателя в изпитателния срок да прекрати трудовия договор без предизвестие и без да мотивира заповедта за уволнение.Твърди, че неправилно въззивният съд е счел за меродавно основанието, вписано в трудовата книжка, без да съобрази представения и неоспорен трудов договор, съдържащ клауза за изпитване. Намира, че обжалваното решение противоречи на решение № 99/05.03.3011 г. по гр.д.№380/2009 г., ІV г.о. и на влязло в сила решение № 615/20.12.2011 г. по гр.д.№1166/2011 г. на Благоевградски окръжен съд.
Така поставеният въпрос не е релевантен, тъй като въззивният съд не е вземал становище по него.Той е свързан със становището на касатора за необоснованост на фактическите изводи относно наличието на клауза за изпитване и относно основанието на което е прекратено трудовото правоотношение. Цитираните решения са неотносими, тъй като в тях са дадени разрешения по различни правни въпроси и при различна фактическа обстановка.
По нататък в изложението касаторът поставя следния въпрос:
-може ли срочен трудов договор, сключен с клауза за изпитване да бъде прекратен, поради липса на качества на работника и представлява ли това основание по чл.328 ал.1 т.5 КТ. В хипотезата на срочен трудов договор с изпитателен срок от шест месеца, длъжен ли е работодателят да изпрати тримесечно предизвестие на работника за прекратяването на договора поради липса на качества и да мотивира заповедта за уволнение.
Намира, че е неправилно изразеното във въззивното решение становище, че независимо от вида на трудовия договор, щом в заповедта за уволнение е вписано основание по чл.328 ал.1 т.5 КТ, трудовото правоотношение е следвало да бъде прекратено с предизвестие и заповедта- мотивирана.Счита,че то противоречи на решение по гр.д.№ 548/2011 г. , ІV г.о. ,което не е приложено и вероятно не е цитирано точно , решение № 1364/06.07.2005 г. по гр.д.№890/2003 г., ІІІ г.о. и решение от 03.04.2012 г. по гр.д.№1533/2012 г. на Софийски градски съд.
Въпросът не е релевантен в частта относно предизвестието, тъй като по въпроса за изпращане на такова въззивният съд не е изразявал становище. Същият отново е свързан със становището на касатора за необоснованост на изводите на въззивния съд относно липсата на клауза за изпитване и няма връзка с решаващите правни изводи на въззивния съд.Посоченото решение на ІV г.о. не е относимо, тъй като разглежда случай на прекратяване на трудово правоотношение,поради съкращение в щата. В останалите решения е изложена позицията,че когато е допусната грешка при посочване на правната квалификация в заповедта за уволнение, това не я опорочава и не обвързва съда. Изводите на въззивния съд не се отклоняват от нея, доколкото в заповедта не са посочени други факти и обстоятелства , въз основа на които да се извлече желаната от касатора квалификация на основанието за уволнение , а единствено е посочен чл.328 ал.1 т.5 КТ- при липса на качества.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да докаже правния си интерес ,обосновавайки наличието на общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Общото основание е извеждането на правен въпрос, обусловен от правните изводи на въззивния съд, които са от значение за изхода на делото и са включени в предмета на делото.Въпросът не трябва да е свързан / както е в случая/ с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка по делото и с обсъждане на събраните доказателства, според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК. Не е обосновано и допълнително основание по чл.280 ал.1 ГПК- проявлението на изведения обуславящ въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК. В приложените решения по чл. 290 ГПК на ВКС и решенията,представляващи казуална практика, не се съдържат разрешения, от които приетите от въззивния съд правни изводи да се отклоняват.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 25.04.2013 г. по гр.д.№3732/2013 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ-Б състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: