О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 06.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 844/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 1039706/ 22.10.2012 г., от С. Ц. И. и Ц. И. И.,чрез пълномощниците им адв. О. Ш. и адв.Т. Ж. за отмяна на влязло в сила решение от 31.03.2010 г. по гр.д.№ 3680/2008 г. на Софийски градски съд, с което частично е оставено в сила решение от 15.08.2008 г. по гр.д.№20288/2006 г. на Софийски районен съд, 27 състав. С него е уважен предявеният от Б. А. А. срещу молителите иск с правно основание чл. 38-а ЗЖСК,като е признато за установено,че е собственик на ателие, намиращо се в [населено място], на посочен адрес, със застроена площ 108,36 кв.м.,ведно с прилежащ склад и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и са осъдени да предадат владението върху него.Признато е за установено по отношение на „Б. Д.”-АД, че върху имота не съществува законна ипотека за сумата 69 000 лв. в полза на банката.Уважени са и предявените от Б. А. А. искове срещу Р. И. П.,А. Е. В. и О. Б. Г. и са отменени нот.актове, легитимиращи ги като собственици на процесния имот по извършени предходни прехвърлителни сделки, а един от тези нот. актове е обявен за неистински документ досежно личното явяване на Р. И. П. и неговото авторство.
В молбата за отмяна се поддържа основание по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК , като се твърди наличие на ново обстоятелство и ново писмено доказателство .Молителите се позовават на удостоверение от 17.09.2012 г.,издадено от СГС по ф.д.№2078/1989 г., в което е указано, че „Ж. България-1300” се представлява колективно от Управителен съвет и е посочен неговия персонален състав.Твърдят,че това обстоятелство е установено от тях след извършена справка и от него следва, че ищецът Б. А. А. не е имал правото да представлява Ж. и да предявява искове като процесуален субституент или в лично качество, след като тя не е била прекратена.Молителите поддържат и основание по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, доколкото е бил разгледан недопустим иск от лице без надлежна активна легитимация. Отправят искане атакуваните решения да бъдат отменени и делото върнато на първоинстанционния съд , с указания за извършване на процесуални действия свързани с началната допустимост на иска.
Ответникът по молбата Б. А. А. в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез пълномощника си адв.М. намира, че молбата за отмяна е недопустима,поради пропуснат преклузивен срок. Претендира разноски. Идентична е позицията и на ответника Р. И. П.,който също претендира разноски. „Б. Д.”-ЕАД чрез пълномощника К. М., главен юрисконсулт, в писмена молба счита,че молбата за отмяна с правно основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК е основателна. Останалите страни не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.Отмяната е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения,само при изрично посочени в закона основания и срок.Тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК започва да тече от деня , в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Когато е било възможно това да стане при поискване по всяко време, включително и в хода на делото, най-благоприятно начало на преклузивния законов срок е датата на влизане в сила на въззивното решение. В случая това е постановяването на определение № 600/20.04.2011 г. по гр.д.№407/2011 г. на ВКС,ІV г.о.,с което не е допуснато касационното му обжалване. Молбата за отмяна е подадена 22.10.2012 г. и е извън срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК.
Със същото начало следва да се изчисли и срока относно основанието за отмяна по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК и който също е изтекъл преди подаване молбата за отмяна. Освен това е недопустимо молителите да релевират доводи за нарушени процесуални права на друга страна.За пълнота на изложението следва да се посочи,че въззивният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 38-а ЗЖСК, с който ищецът в лично качество, като член на Ж. , може да претендира изваждането на всеки, който се намира без основание в определеното му с разпределителния протокол жилище.Поради това доводите за липса на активна легитимация на ищеца като процесуален субституент на Ж. във връзка обстоятелството, че не е била прекратена , са неотносими към спора.
В молбата за отмяна се обсъждат и писмени доказателства ,събрани при разглеждане на делото и се навеждат доводи относно обосноваността и правилността на атакуваните съдебни актове . Те могат да бъдат разгледани в касационно производство , но не и в такова по отмяна ,тъй като са извън неговия обхват.
Следва да бъде отменен даденият ход по същество и молбата за отмяна да бъде оставена без разглеждане поради преклудирането й.
С оглед изхода на делото трябва да бъдат присъдени направените в това производство разноски от насрещните страни,установени с договори за правна защита и съдействие с отразено плащане в брой на уговорено адвокатско възнаграждение и списък.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ дадения ход по същество на делото с протоколно определение от 25.09.2014 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна на С. Ц. И. и Ц. И. И. с правно основание чл. 303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК срещу решение от 31.03.2010 г. по гр.д.№ 3680/2008 г. на Софийски градски съд, с което частично е оставено в сила решение от 15.08.2008 г. по гр.д.№20288/2006 г. на Софийски районен съд, 27 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 844/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.
ОСЪЖДА С. Ц. И. и Ц. И. И. да заплатят на Б. А. А. сумата 576/петстотин седемдесет и шест/лв. направени разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Ц. И. и Ц. И. И. да заплатят на Р. И. П. сумата 500/петстотин/ лв. направени разноски по делото.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: