О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 14.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 5256/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М., подадена чрез адв. П., срещу решение №400 на Русенски окръжен съд, постановено на 29.05.2013г. по в.гр.д.№ 101/2013г., с което е потвърдено решение №1965/22.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 4128/2012 г. по описа на Русенския районен съд, в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на детето ДДжан М. М., [дата на раждане] е предоставено на майката Ф. Х. М., местоживеенето му е определено при нея, в частта за определения режим на лични отношения на детето с бащата, както и в частта, с която същият е осъден да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 75 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че въззивният съд неправилно с оглед конкретните събрани по делото доказателства е приложил Постановление №1/12.ХІ.1974г. по д.№3/74г. на Пленума на ВС и не е съобразил изготвената по делото съдебно-психологична експертиза , която дава обратно на съдебното решение заключение при кого да е местоживеенето на голямото дете – при бащата, и съответно с оглед на това да му бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на това дете. Други съображения и доводи не са изложени.
Ответната страна Ф. Х. М. не взема становище по жалбата.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд приел, че съгласно задължителните указания, дадени в ППВС №1/74 г., раздел III- съвместно живеене на децата при развод и предпоставките за тяхното разделяне, по правило родените от брака деца следва да се отглеждат заедно, а разделянето им е допустимо само поради важни причини. В тази връзка след анализ на събраните доказателства, в това число и заключението на съдебно психологическата експертиза, от която се установявало, че е налице пълна емоционална връзка между майката и детето, което видимо преживява нейната физическа и емоционална липса и не се отразява положително върху емоционалното му съзряване, както и че депривацията / липсата/ на майката би довело до известни психологични проблеми в психологичното съзряване и развитие на детето, е обосновал извод, че в конкретния случай не са налице важни причини, които да обуславят разделно живеене на децата. Приел е, че от събраните по делото доказателства е установено безспорно, че децата са от еднакъв пол и на близка възраст, същите до фактическата раздяла на родителите са били отглеждани заедно, като непосредствените грижи за тях е полагала тяхната майка. Счел е за неустановена в процеса наведената от жалбоподателя важна причина за разделянето на децата, изразяваща се в настъпило отчуждение между детето Д. и неговата майка. Приел е също, че разделянето на децата и запазване на установеното фактическо положение, изразяващо се в отсъствието на майката от ежедневните грижи за детето, би довело до психологични проблеми в неговото психологично съзряване и развитие, което не е в негов интерес. С оглед липсата на важни причини, които да обуславят разделното живеене на децата и предвид интересите на детето Д. въззивният съд е обосновал крайния си извод, че правилно и в съответствие със закона и интересите на детето първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права на майката.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Същевременно според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТРОСГТК № 1/2009 г/. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Що се отнася до доводите за необоснованост и неправилност на въззивното решение, следва да се има предвид, че същите са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №400 на Русенски окръжен съд, постановено на 29.05.2013г. по в.гр.д.№ 101/2013г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: