О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр. София, 05.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5290/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решението от 12.02.2014 г. по гр. дело № 13401/2012 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV – Б въззивен състав.
Ответницата по касация – М. И. Г. поддържа становище за липсата на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Останалите ответници – „Б.”, [населено място] и [фирма], [населено място] не са взели становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение в обжалваната пред настоящата инстанция част, състав на Софийски градски съд е отменил решение от 03.07.2012 г. по гр. дело № 6142/2001 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Г. против [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществения иск до размер на сумата 3864 лв. и вместо него е постановил друго за уважаване на исковете, имуществения иск до размер на сумата 3864 лв., ведно със законната лихва от 16.05.2001 г. до окончателното й изплащане, като е присъдил разноски в полза на ищцата в размер на сумата 650 лв. и е осъдил ответника да заплати държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на сумата 381.84 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал, че при издаване на заповедта за уволнение на Г., заемала длъжност „счетоводител” в КС „С.” към Район „С. З.” – № РД – ПС -476/15.11.2000 г. на изпълнителния директор на дружеството по чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ е спазил чл. 193, ал. 1 КТ. От доказателствата въззивният съд е приел, че искане за даване на устни или писмени обяснения от Г. преди налагане на процесното наказание не е отправяно и поради тази причина такива обяснения не са били дадени. Предвид тези мотиви въззивният съд е приложил чл. 193, ал. 2 КТ.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е направено искане за допускане на касационно обжалване, тъй като според касатора „решението е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”. В приложението, след като накратко е посочил съображенията на Софийски градски съд за уважаване на исковете, касаторът е изложил, че с влязла в сила присъда по ВНОХД № 239/2009 г. на Окръжен съд – [населено място], М. Г. е призната за виновна в това, че на 16.10.2000 г. в качеството й на длъжностно лице – счетоводител- касиер е съставила в кръга на служебните си задължения официален документ, с който била удостоверила неверни обстоятелства с цел да бъде използван документа, като доказателство и е поставил въпрос, формулиран, както следва: „В тази връзка считам че е основателен за развитието на правото въпросът доколко влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието”. Този въпрос не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е съобразен с решаващия извод на въззивния съд, за неспазване на чл. 193, ал. 1 КТ от работодателя. Правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е разгледания от въззивния съд въпрос, с разрешаването, на който е обусловен изхода на делото. При липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване, чиито характеристики са разяснени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т.1 не следва да се обсъждат и допълнителните основания, в случая по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение, на които липсва и мотивирано изложение. Позоваването на нормата не е мотивиране на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. С оглед на изложеното следва да се приеме, че с цитирания въпрос касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което по същия въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Останалата част от приложението засяга разпоредбите на чл. 40, ал.1, т. 2 и чл. 46, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” във връзка с иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е поставен, а е изразено становище на касатора по прилагане на посочените норми. За тази част от приложението следва да се приеме липсата на общи основания /правни въпроси/ по чл. 280, ал. 1 ГПК, която има за последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в посочената част. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация М. Г. разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.02.2014 г. по гр. дело № 13401/2012 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV – Б въззивен състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на М. И. Г. сумата 500 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: