Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
София, 05.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Даниела Стоянова
гр. дело № 5572/2013 година
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение №75 от 15.01.2014г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Ч. И. Б., представляван от адв.К., на въззивно решение №317 от 03.07.2013год. на Окръжен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№ 508/2013год., в частта, с която е потвърдено решение №186 от 21.02.2013 г. по гр.д. №2981/2012г. на ВТРС в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ч. И. Б. против Г. П. М. иск с правно основание чл. 240 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 400 лв., претендирана по договор за паричен заем от 1.11.2009 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.7.2012г., до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Г. П. М., не взема становище.
С цитираното по-горе определение № 75 от 15.01.2014г. е допуснато касационното обжалване за извършване на преценка за допустимостта на решението.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, установи следното:
В процесния случай касационната инстанция констатира, че и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли при нередовна искова молба. В същата е налице несъответствие между обстоятелствена част, съдържаща факти, относими към заемно правоотношение и такива, относими към претенция за неоснователно обогатяване, произтичащо от запис на заповед, и петитум, който сочи на иск по чл.531 ТЗ. При липса на яснота за вида и обема на търсената съдебна защита, а така също и при неизяснени и непрецизирани насрещни становища, няма как да се преценят точно приложимият закон, релевантните за спора доказателства и тежестта на доказване.
В случая по отношение на заявената претенция липсва пълна и ясна обстоятелствена част, от която да се извлече фактическото основание на иска – дали се касае за иск по чл.240 ЗЗД или такъв по чл.531 ТЗ. Твърденията на ищеца са, че многократно през последните години е давал в заем различни парични суми на наследодателя на ответниците, който се занимавал с дърводобив, както и, че по два от заемите сумите са му върнати; че на 01.11.2009г. е предал на наследодателя на ответниците сумата 5400лв., за което той му подписал запис на заповед; на същата дата му предал и друга сума в размер 2200лв., за което също бил подписан запис на заповед; че сумите по записа на заповед били платими при предявяване; че двата записа на заповед предявил съответно на 01.03.2010г. и на 01.01.2010г., но сумите по тях не били върнати; че в двата записа на заповед били допуснати неточности в частите относно дължимите лихви, поради което и не е предприел действия по реда на заповедното производство; че желае да ползва записите на заповед като разписки за получените суми. При тези фактически твърдения е заявил петитум ответниците съобразно наследствените им права да бъдат осъдени да му заплатят на основание двата записа на заповед съответните главници и лихви. Непълното и неясно излагане на фактите, на които се основава претенцията, пречи да се установи действителното фактическо основание на иска, тъй като не става ясно дали процесната сума е предмет на договор за заем, дали е предмет само на ценната книга или пък е налице заемно правоотношение, обезпечено с ценна книга. За да даде правна квалификация на иска съдът трябва да вземе под внимание твърденията в исковата молба, което при непълна и неясна обстоятелствена част не може да направи. Законосъобразното сезиране предпоставя излагането на пълна и ясна обстоятелствена част по елементите от фактическия състав на заявената претенция. По делото ищецът не е изготвил редовна искова молба относно съдържанието й по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК . От данните по делото се установява, че Великотърновският районен съд, след това и Великотърновският окръжен съд не са провели производство по чл. 129, ал. 2 ГПК във връзка със служебната проверка по ал. 1 на разпоредбата, което е довело до произнасяне на окръжния съд във въззивното производство по нередовна искова молба. Преди да се произнесе по същество въззивният съд е следвало да отстрани нередовностите на исковата молба, посочени по-горе. Поради това въззивното решение следва да се обезсили, като процесуално недопустимо и делото следва да се върне на въззивния съд за отстраняване нередовностите, съгласно изложените по-горе съображения.
Предвид изхода по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд, ще следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на спора от него.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №317 от 03.07.2013год. на Окръжен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№ 508/2013год., в частта, с която е потвърдено решение №186 от 21.02.2013 г. по гр.д. №2981/2012г. на ВТРС в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ч. И. Б. против Г. П. М. иск с правно основание чл. 240 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 400 лв., претендирана по договор за паричен заем от 1.11.2009 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.7.2012г., до окончателното й изплащане.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: