О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1178
София, 17.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3584/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А.,подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Д. срещу решение № 7029/23.10.2013 г. по гр.д.№5557/2013 г. на Софийски градски съд,гражданско отделение, ІV-б състав.
Ответникът по касационната жалба Н. К. С. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника си адв.Р. И. я оспорва.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № ІІ-79-197/31.01.2013 г. по гр.д.№10926/2012 г. на Софийски районен съд, ІІ гражданско отделение, 79 състав, с което са уважени предявените от ищеца- ответник по касационната жалба в настоящото производств, искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,като е признато за незаконно и отменено уволнението му, извършено със заповед № 853/ 08.02.2012 г. на основание чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 КТ ,възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „главен митнически специалист” и са му присъдени разноски.За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че със заповед на директора е утвърдено ново щатно разписание, с което щатните бройки за длъжността са намалени, както следва: в Митнически пункт К., Митница Столична от 5 броя на 2 броя, в отдел Акцизи от 2 бр. на 1 бр. и в сектор „Административно-наказателно и изпълнително производство” от 2 бр. на 1 бр.Премахването в бъдеще на отделни щатни бройки представлява съкращаване на щата по смисъла на чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 КТ.Приел е,че липсват доказателства до ищеца да е отправено предизвестие и че подбор между служителите ,изпълняващи идентични трудови функции не е извършен.Посочил е,че субективното материално право на подбор по чл. 329 КТ на работодателя в случая е задължително и е част от правото на уволнение.Направил извод,че с оглед неизвършването му уволнението е незаконно, както и че обусловеният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност също е основателен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа становище за наличие на такова по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани с точното прилагане на закона, а именно:
-Необходимо ли е в хипотезата на уволнение по чл. 328 ал.1 т.2 КТ работодателят да отправя предизвестие до служителя;
-След като работодателят разполага със субективно материално право да извърши подбор по чл.329 КТ, то той длъжен ли е да извършва такъв подбор, след като цитираната норма касае право, а не задължение.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.Според разрешенията в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК предпоставки за това са обосноваването на общо и допълнително основание . Общото основание е формулиран от касатора въпрос, обусловил правните изводи, които е направил въззивния съд и който е от значение за изхода на конкретното дело.Следва да бъде доказано и допълнително основание, като въпросът се развие в някоя от хипотезите по чл. 280 ал1 т.1-т.3 ГПК.
Първият изведен въпрос не е релевантен. Въззивният съд не е изложил мотиви във връзка с това необходимо ли е или не отправянето на предизвестие, а е направил фактически извод относно липсата му. Освен това не са изложени доводи за наличието на поддържаното допълнително основание.
Вторият въпрос следва да бъде преценен като общо основание за касационно обжалване, но също не е обосновано допълнително основание. Когато съкращаването в щата засяга длъжности с еднородни трудови функции,работодателят трябва да извърши подбор между заемащите ги работници или служители.В този случай правото на подбор става част от правото на уволнение.За да бъде същото законосъобразно упражнено, извършването на подбор е задължително.В този смисъл е постоянната и неотклонна съдебна практика : решение № 2099/29.12.2001 г. по гр.д.№322/2001 г., ІІІ г.о.,както и решения по чл. 290 ГПК : решение № 752/13.12.2010 г. по гр.д.№1095/2009 г., ІV г.о.,решение № 246/23.06.2011 г. по гр.д.№1152/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 293/14.06.2012 г. по гр.д.№229/2012 г., ІV г.о. и др.,която се споделя от настоящия съдебен състав.За да обоснове наличието на касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в хипотезата на създадена задължителна съдебна практика касаторът да изложи доводи защо счита,че тя е неправилна или неактуална и какви са причините да бъде променена в посоката,която намира за правилна.Това обаче не е сторено , а с това и не е аргументирано приложното поле на поддържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7029/ 23.10.2013 г. по гр.д.№5557/2013 г. на Софийски градски съд,гражданско отделение, ІV-б състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: