О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
гр. София, 23.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 1571/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. С. А. от [населено място] срещу определение № 2882 от 21.11.2014 г. по ч. гр. дело № 4430/2014 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, единадесети състав.
Ответниците по частната касационна жалба Д. Г. П. и Т. Г. С. са подали отговори на касационната жалба с идентично съдържание, с което са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С определението, предмет на обжалване състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение № 13509 от 12.07.2013 г. по гр. дело № 8002/2013 г. на Софийски градски съд, с което исковата молба на Д. А. е била върната, а производството по делото е било прекратено. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предявените от жалбоподателката искове за прогласяване нищожност и унищожаемост на сделка сключена между сина й М. Т. Н., Т. Г. С. и Д. Г. С. са процесуални недопустими, тъй като ищцата не е носител на твърдяното нарушено материално право, а нормата на чл. 26, ал. 2 ГПК не допуска предявяване на иск за защита на чужди права.
С представеното изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК страната е поставила следния въпрос: „…дали следва съдът да твърди, че искът е недопустим, т.к. упражнявам права на трето лице и това не ме прави страна по делото, при положение, че вече в същия акт съдът е приел, че жалбата ми е процесуално допустима, т.к. е подадена от лице, за което е налице правен интерес от обжалването на валиден, допустим и подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, т.е. съдът застъпва две коренно противоположни становища по един и същи въпрос в един и същи акт”. Като „ІІ” страната лаконично е отбелязала, че следващият правен проблем, подлежащ на касационна проверка бил този свързан с легитимацията и също така лаконично е написала, че нейното „становище” се подкрепя от определение № 152 от 22.03.2011 г. по ч. гр. дело № 140/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. Други доводи не са развити.
Първият поставен от страната въпрос не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е правен, а фактически и освен това е изведен изцяло от неправилното разбиране на страната, че правото й на жалба срещу постановеното определение на първата инстанция води до извод за допустимост на предявения от нея иск, т.е. касаторът А. е смесила два различни правни института, подчиняващи се на различни предпоставки и на различни правни последици. Освен това по този въпрос страната изобщо не е обосновала и допълнително основание за допускане на касационно обжалване.
Дори от изложеното лаконично оплакване да бъде изведен правен въпрос във връзка с активната процесуална легитимация на страната и правния интерес от завеждане на иска, не е налице допълнителен критерии за допускане на касационно обжалване, тъй като цитираното от нея, като противоречиво определение на състав на ВКС третира съвършено различни въпроси, по които правния интерес е изведен от различни факти от разглежданите. Определението на ВКС не третира основния спорен въпрос по делото, свързан с предявяване на иск за нищожност и унищожаемост на правна сделка, по която това трето лице не е страна и обосноваване на правен интерес единствено с родствената й връзка с първия ответник. Следователно така приложения и цитиран съдебен акт е ирелевантен за прилагане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тъй като не са развити други съображения определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2882 от 21.11.2014 г. по ч. гр. дело № 4430/2014 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, единадесети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: