О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 22.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1302/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. В., подадена чрез адв.Д.П., против решение № 1136 на Окръжен съд – [населено място] от 02.07.2012г., постановено по в.гр.д. № 1376 по описа за 2012г., с което е оставено в сила Решение №832 от 29.02.2012г., постановено по гр.дело №10099/2011г. по описа на ПРС-XI гр.състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от В. С. В. срещу „Обединена Българска Банка”АД обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1-3 от КТ във връзка с чл.225,ал.1 от КТ да бъде признато за незаконно уволнението му, извършено със Заповед №330/11.05.2011г., издадена от изпълнителните директори на [фирма] С. П. В. и Р. Иванова Т., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, и Заповед №[ЕГН]/12.05.2011г., с която трудовото му правоотношение е прекратено, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на банков клон” в О., [населено място], клон „С.”, и да му бъде присъдено обезщетение за период от 6 месеца, в който е останал без работа след уволнението, за периода от 12.05.2011г. до 12.11.2011 г., в размер на 10944лв., по 1824лв. на месец, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното му плащане, както и искането за присъждане на разноски за разликата над сумата от 375лв. до пълния претендиран размер от 1500лв., И В ЧАСТТА, с която В. С. В. е осъден да заплати на [фирма], сумата от 270лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете. С въззивното решение в полза на [фирма] са присъдени и разноските, направени във въззивното производство в размер на 290лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до необоснован извод за това, че е извършил вменените му дисциплинарни нарушения. Твърди се също, че заповедта е немотивирана, което е нарушение на чл.195 КТ, както и, че е нарушена и нормата на чл.193 КТ, тъй като даденият от работодателя срок е недостатъчен предвид многобройните поставени му въпроси, които от своя страна са били подвеждащи и объркващи. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК по материалноправните въпроси: какъв следва да бъде срокът за предоставяне на обяснения по чл.193 ал.1 КТ, допустимо ли е работодателят да иска обясненията под формата на предварително формулирани въпроси и следва ли срокът да е съобразен с поставените въпроси ако работодателят така е формулирал искането си за писмени обяснения. Касаторът счита, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата в страната. Позовава се на решение №140/ 05.03.2003г., постановено по гр.д.№ 2793/2001г. на ВКС, ІІІ ГО, на решение №34/31.03.2009г. по гр.д.№178/2008г. на ОС Смолян и на Определение №57 от 31.10.2008г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по гр.д.№3049/2008г. в производство по чл.288 ГПК. Според касатора поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна [фирма] в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взема становище, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че наложеното дисциплинарно наказание и дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „Директор на банков клон” в О., [населено място], клон „С.” със заповеди №330/11.05.2011г. и №[ЕГН]/ 12.05.2011г. са законни. Оценката на представените доказателства – покана за даване на писмени обяснения от 21.04.2011г., получена на 27.04.2011г., в която е даден срок за депозиране на обясненията “до 12,00 часа на 28.04.2011г.”, писмените обяснения, депозирани на 02.05.2011г., и съобразяването им в процесната заповед, издадена на 11.05.2011г. – налагат извод за спазване на изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ. За изпълнение на това задължение на работодателя е достатъчно да се установи поискване на обяснения за извършеното нарушение, което може да се установява с всички допустими доказателствени средства. Работодателят не е задължен да уведомява работника, че възбужда дисциплинарно производство. Съдът е приел и че заповедта е мотивирана съобразно чл. 195, ал. 1 от КТ и че от нея се извлича онова съдържание, което позволява да се установи за какви нарушения е потърсената дисциплинарна отговорност, кога те са извършени и кога са открити. Събраните доказателства установяват и извършването на нарушенията, които са тежки, тъй като се изразяват във виновно неизпълнение на основни трудови задължения, установени с длъжностна характеристика.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора въпроси са обуславящи решаващите изводи на съда, поради което следва да се приеме, че във връзка с тях е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. Специфичните предпоставки, поддържани от касатора са т.1, т.2 и т.3 на чл.280 ГПК. В случая същите не са налице по следните съображения:
Основанието по чл.280 т.1 ГПК е налице тогава, когато даденото от въззивния съд разрешение на обуславящ изхода на делото правен въпрос е в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
В процесния случай касаторът само формално се позовава на чл.280 т.1 ГПК като не посочва конкретни актове от кръга на изброените по-горе, на които да противоречи даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси. Не е налице в процесния случай и втората специфична предпоставка по т.2 на чл.280 ГПК- противоречиво решаване на поставените от касатора въпроси във влезли в сила съдебни актове, постановени по реда на ГПК/отм./. Следва да се има предвид, че определенията на ВКС , постановени в производство по чл.288 ГПК, не формират сила на присъдено нещо и съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, те не съставляват основание да се направи извод нито за наличие на противоречива съдебна практика, нито за противоречие с практиката на ВКС. Не могат да обосноват наличие на противоречива съдебна практика по поставените въпроси и останалите две решения, на които се позовава касаторът. Същите несъмнено касаят приложението на чл.193 КТ , но с тях не е дадено разрешение на конкретните въпроси, формулирани от касатора, постановени са при различна фактическа обстановка и с оглед конкретиката на казусите. Досежно решението на ОС Смолян не са налице и данни дали е влязло в сила.
Не на последно място следва да се посочи и това, че визираната в т.2 на чл.280 ГПК предпоставка не е налице в случаите, когато по поставените правни въпроси е формирана вече задължителна практика, както е в процесния случай
Що се отнася до заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът само се е позовал на това основание, а направеното от него изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под “точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 193, ал. 1, чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 195, ал. 1 КТ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена задължителна практика на ВКС – Решение №363/10.01.2012г. по гр.д.№354/2011г. на ІІІ ГО, Решение №676/12.10.2010г. по гр.д.№999/2009г. на ІV ГО и др.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че при постановяване на атакуваното пред настоящата инстанция решение, въззивният съд се е съобразил стриктно с даденото от ВКС разрешение на въпросите във формираната задължителна за съдилищата практика като на тази основа е обосновал правните си изводи за неоснователност на заявените претенции.
Останалите доводи за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба на основание чл.78 ал.8 ГПК адвокатско възнаграждение за осъществена чрез юрисконсулт защита в размер 290лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1136 на Окръжен съд – [населено място] от 02.07.2012г., постановено по в.гр.д. № 1376 по описа за 2012г.
ОСЪЖДА В. С. В. да заплати на [фирма] сумата от 290лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: