О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 17.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело №5853/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. М. М.,чрез пълномощника адв.Н. Н. срещу решение № V-21/09.04.2014 г. по гр.д.№ 386/2014 г. на Окръжен съд-Бургас.
Ответникът по касационната жалба Д.-ТП-гр.А. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 198/30.12.2013 г. по гр.д.№ 754/2013 г. на Районен съд-Айтос. С него са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ: за признаване за незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение, извършено със заповед № РД-10-012/26.08.2013 г. на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност горски надзирател и за сумата 3 720 лв. представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за шест месеца, през които е останал без работа ведно със законната лихва от 26.08.2013 г.За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е посочил, че на основание чл. 272 ГПК споделя и препраща към фактическите и правни изводи на районния съд.Приел е,че трудовото правоотношение на касатора е било възстановено въз основа на влязло в сила решение по друго дело, с което е било отменено наложено му дисциплинарно наказание уволнение. След възстановяването, на 15.08.2013 г. му била връчена длъжностна характеристика за заеманата длъжност горски надзирател.Според съдържащите се в нея изисквания, лицето следва да има средно лесовъдско образование, техник-лесовъд по специалността горско стопанство.Въведени са условия за допълнителни квалификации- документ за носене ,съхраняване и ползване на огнестрелно късо бойно оръжие, документ по чл. 235 от ЗГ и удостоверение по чл.55 ал.2 т.1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горски територии. Работодателят пристъпил към проверка за наличието на законовите изисквания да бъде неин титуляр.С писмо е поискал да се представи документ, удостоверяващ право да носи дълго и късо оръжие за служебни цели и лично късо нарезно оръжие; документ,удостоверяващ регистрация в публичния регистър в Изпълнителната агенция по горите с правото да осъществява лесовъдска практика и удостоверение за правото да осъществява дейност по маркиране на насажденията с посочени серия и номер на контролна горска марка. Касаторът не е притежавал необходимите регистрации и удостоверения и трудовото му правоотношение е прекратено в хипотезата на чл.328 ал.1 т.12 КТ, тъй като без тях обективно не би могъл да изпълнява трудовите си задължения, съобразно длъжностната характеристика.Въззивният съд е приел , че не е съществувало законово задължение за работодателя да му даде възможност да направи необходимите регистрации, тъй като за времето на процедурите по осъществяването им, той не би могъл да изпълнява задълженията си.Посочил е,че притежаваното от касатора разрешително за носене на оръжие касае друг вид такова-гладкоцевно, а не изискваното по закон.Счел е , че със ЗГ са въведени изисквания дейностите в горски територии да се осъществяват само от лица със съответните регистрации.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поставя следните правни въпроси,почти дословно цитирани, с граматически корекции:
-когато съдът възстанови работник или служител, който е бил неправилно уволнен, дали се възстановява старото правоотношение или възниква ново, с нови условия, съобразява ли се с длъжностната характеристика;
-длъжен ли е съдът да обсъди всички допустими и относими доказателства, в тяхната взаимна връзка и зависимост,без да са наведени като аргументи от работодателя; до къде се простира диспозитивното начало и кога има задължение за служебна намеса на съда,свързано с правилната преценка на доказателствената тежест;
-каква е материалната доказателствена сила на длъжностната характеристика, следва ли тя да съдържа всички задължения на лицето и от кой момент формира допълнителни изисквания;
-дали съждението на въззивния съд, с което е обосновал правния извод,че почива на логическата преценка на събраните доказателства и дали с това е обосновано изискването за обоснованост на съдебното решение; необходимо ли е съдът да формира своите правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства и следва ли да посочи на кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка;
-съществува ли възстановяване под условие и от кой момент служителят се счита неизправен, респ.подлежи на уволнение.
Позовава се на решение по гр.д.№4744/2008 г., І г.о. и решение по гр.д.№564/2007 г. Прилага три определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. счита, че не е следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Предпоставки за това са обосноваване на общо основание чрез извеждането от страна на касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е станал причина за вземане на решението му и допълнителни основания, с оглед развитието на този въпрос в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Въззивният съд не е излагал мотиви по поставените от касатора въпроси, поради което те не са релевантни.Само с въпроси обусловили формирани от въззивния съд правни изводи може да бъде обосновано приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК. Четвъртият въпрос е детерминиран от становището на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение. В настоящото производство оплаквания във връзка с обсъждането на доказателствата не могат да бъдат обсъждани.Следва да се прави категорично разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК.Само първите са предмет на разглеждане във фазата по селекция на касационната жалба. Не са изложени и аргументи в подкрепа на твърдяните допълнителни основания. За да се обоснове допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК следва да се представи задължителна съдебна практика,съдържаща разрешения , на които правните изводи на въззивния съд по поставените въпроси противоречат.Съдебните актове следва да са постановени при идентична фактическа обстановка . В цитираните решения на ВКС, които не са приложени, се обсъждат експертни заключения. Такива доказателствени средства не са събирани по настоящото дело.Приложените определения постановени по реда на чл. 288 ГПК не представляват съдебна практика, тъй като с тях не се формира сила на пресъдено нещо.
За да е налице допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поставените въпроси трябва да са свързани със създадена неправилна съдебна практика или практика, която не е съобразена с промените в законодателството или когато такава липсва . Касаторът не е приложил съдебна практика и не е изложил доводи, защо е неправилна или защо трябва да бъде променена в насока, която счита за правилна. Ако твърди липса на съдебна практика , той трябва да аргументира в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване счита за необходимо.Всичко това не е сторено. Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-21/09.04.2014 г. по гр.д.№ 386/2014 г. на Окръжен съд-Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: