О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 05.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 7579 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от Д. Н. М., чрез пълномощника си адв.С. И., срещу разпореждане от 17.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 234/2013 г. на окръжен съд-гр.П..
Жалбоподателката счита,че неправилно в обжалваното разпореждане е прието,че не е отстранила недостатъците на подадената от нея частна касационна жалба, като не е представила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.Твърди,че във връзка с дадените й указания за отстраняване на нередовности е направила искания , обективирани в молба от 17.06.2013 г.,но не е уведомена кога съдът се е произнесъл по тях.Счита,че в случая не следва да се представя изложение и че доводите й в тази насока не са обсъдени. Моли разпореждането да бъде отменено и делото върнато за по-нататъшно администриране на подадената частна жалба.
Ответницата по частната жалба И. С. В. в писмен отговор,подаден чрез пълномощника й адв. В. И., я оспорва.Не претендира разноски.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
С обжалваното разпореждане е върната частната касационна жалба вх.№ 3297/29.05.2013 г. подадена от жалбоподателката срещу определение № 495/ 29.04.2013 г., постановено по гр.д.№234/2013 г. на окръжен съд-гр.П.. Районен съд-гр.Р. е бил сезиран с два обективно съединени иска, предявени срещу жалбоподателката- с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и с правно основание чл.33 ал.2 ЗС. С определение № 260-А/05.12.2012 г. по гр.д. №516/2012 г. на районен съд-гр.Р., е било прекратено производството относно иска по чл.33 ал.2 ЗС, поради приета недопустимост. С определение от 15.12.2013 г., постановено по същото дело, е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката, квалифицирана от съда по чл. 248 ГПК, за допълване на първоначалното определение, с присъждане на разноски за предоставената й безплатна адвокатска помощ по чл.38 ал.1 т.3 ЗА, като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.248 ал.1,алт.1 ГПК.С обжалваното определение № 495/29.04.2013 г.,постановено по гр.д.№234/2013 г. на окръжен съд-гр.П. е отменено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Със същото определение е потвърдено определението, с което молбата на жалбоподателката за разноски е оставена без разглеждане. Този съдебен акт е обжалван от жалбоподателката с частна касационна жалба вх.№3297/29.05.2012 г.С разпореждане от 29.05.2013 г. тя е оставена без движение, с указания за отстраняване на нередовности, сред които и за изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК,което й е съобщено на 10.06.2013 .С молба вх.№3772/17.06.2013 г. жалбоподателката е посочила, че е изпълнила останалите указания на съда, но възразява относно задължението да представи изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.Условно е направила искане, ако възражението й не бъде уважено, да бъде удължен срокът за представяне на изложение.С определение от 24.06.2013 г. въззивният съд е приел, че е допуснал грешка в разпореждането от 29.05.2013 г. в частта, с която е посочил,че е необходимо да се представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване относно частта на обжалваното определение, с която е отменено определението за прекратяване на първоинстанционния съд.Поради това е отменил разпореждането в частта, с която жалбата срещу него е оставена без движение. Приел е, че в частта, с която обжалваното определение потвърждава определението, с което е оставено без разглеждане искането за разноски, то подлежи на касационно обжалване и следва да бъде представено изложение.Във връзка с това е уважил искането на жалбоподателката и е удължил срока за представяне на изложение с две седмици, считано от 24.06.2013 г. Указанието на въззивния съд не е изпълнено и с обжалваното разпореждане частната касационна жалба е върната.
С оглед така установеното, ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав приема следните правни изводи:
Определението на въззивния съд в частта, с която е отменено определението за прекратяване на първоинстанционния съд и делото е върнато за продължаване на производството не подлежи на обжалване, а частната касационна жалба,подадена срещу него е недопустима.То е извън обхвата на хипотезите,посочени в чл. 274 ал.1 ГПК- същото няма преграждащ характер, а напротив възстановява висящността на спора .Не е налице и законова разпоредба, която да предвижда обжалване в този случай. Контролът за правилността му ще се осъществи с контрола за законосъобразност на постановеното по делото решение, доколкото всяка от съдебните инстанции е длъжна да извърши служебна проверка относно допустимостта на предявения иск. Поради това разпореждането за връщане на частната касационна жалба срещу определението на въззивния съд, в тази част, макар и по различни съображения ,следва да бъде потвърдено.
Според чл.274 ал.3 т.1 ГПК определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения , преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване, при условията на чл.280 ал.1 ГПК.Следователно за да бъде редовна частната касационна жалба, трябва да съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Определението от 15.12.2013 г. на първоинстанционния съд за оставяне без разглеждане искането за допълване относно разноските е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, а определението на въззивния съд в частта, с която същото е потвърдено, подлежи на касационно обжалване .Указанията за представяне на изложение по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК към частната касационна жалба ,насочена срещу тази част на определението на въззивния съд са правилни и неизпълнението им в срок води като последица връщането на частната касационна жалба. В случая е спорен въпросът и за спазването на срока.Съобщението за указанията на съда е връчено на жалбоподателката на 10.06.2013 г. В последния ден от срока за отстраняване на неревдовностите – на 17.06.2013 г. тя е поискала продължаването му и с определението от 24.06.2013 г. искането е уважено,като е допуснато удължаване с още две седмици, считано от датата на постановяване.Съгласно чл. 63 ал.2 ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, т.е. законовата разпоредба не обвързва продължаването със съобщаване на страната за началото му , а тя сама следва да провери дали искането й е уважено. Ако законодателят е искал да постави началото на новоопределения срок от получаване на съобщение за продължаването, то той изрично щеше да посочи това.В случая продължаването е дори при по-благоприятни от законовите условия за страната . Тъй като и в продължения срок тези нередовности не са отстранени,разпореждането за връщане на частната касационна жалба в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 234/2013 г. на окръжен съд-гр.П.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: