О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
гр. София, 09.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 7097/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 22574 от 05.11.2014 г. по ч. гр. дело № 15031/2014 г. на Софийски градски съд.
Ответниците по частната жалба не са заявили становище.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С определението, предмет на обжалване състав на Софийски градски съд е потвърдил разпореждане от 25.08.2014 г. по гр. дело № 43554/2014 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 119 състав, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба на настоящия частен жалбоподател, като процесуално недопустима. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че за дружеството, настоящ касатор не е налице правен интерес от предявените против Е. П. и неговите работодатели – тридесет ЕООД в обективно и субективно съединение искове за прогласяване недействителността на трудовите договори, сключени между така очертаните ответници, обявени в НАП на 10.04.2014 г. Посоченият от ищеца правен интерес, изведен от начисляване и събиране от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ на разноски в полза на дружествата –взискатели в изпълнителното производство, ответници в спора, представлявани от юрисконсулт Е. П. е счетен от въззивния съд, като необосноваващ извод за допустимост на иска с оглед на следните съображения. Въззивният съд е приел, че правен интерес за трето лице, което не е страна по трудовите договори не може да бъде обоснован поради това, че правото на това трето лице може да бъде осъществено по друг процесуален ред – в случая приложим в изпълнителното производство, в което същият може по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК да се защити с оглед неправомерното според него начисляване на разноски в изпълнителното производство.
В приложението към частната касационна жалба жалбоподателят е поставил пет въпроса, които е свързал с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чието съдържание е възпроизвел. Тези въпроси са следните:
„1. Допустима ли е исковата молба на трето за трудови правоотношения лице, в случай че същото твърди фактически обстоятелства, които изключват логика страните по трудовите правоотношения да поискат обявяването на трудовите договори за недействителни
2. Допустима ли е искова молба на трето за трудови правоотношения лице, в случай че страните по 30 на брой трудови правоотношения са идентични, наред с което служителят има и 31-ви основен трудов договор. Абсолютна ли е липсата на материална легитимация на трето на трудовото правоотношение лице, при всякакви, вкл. житейски абсурдни твърдения, като напр. че служителут осъществява едновременно 500 трудови правоотношения, или че служителят осъществява едновременно трудови правоотношения на 10 или 20 различни работни места в различни градове, или Съдът може да прецени във всеки конкретен случай дали от твърденията не става въпрос за вероятна основателност на иска и да има право, при засягане на съществен материален интерес, да приеме исковата молба за допустима.
3. Може ли и в случай че може задължена ли е Изпълнителна агенция Главна инспекцията по труда към министъра на труда и социалната политика да заведе или да поддържа иск за обявяване на трудови договори /напр. 30 броя, за които се твърди, че се изпълняват едновременно, между идентични лица/ за недействителни, когато е сезирана с такъв случай от лице, чиито права и законни интереси са нарушени от създадената привидност.
4. Идентичен ли е предмета на търсената защита между иск за обявяване на трудов договор на юрисконсулт за недействителен и часта жалба за отмяна на постановление на ЧСИ за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Пречка ли реализиране правата на едно лице в изпълнителен процес за предявяване на претенциите за недействителност на трудов договор по исков ред.
5. Може ли трето лице да се позове на недействителност на трудово правоотношение на юрисконсулт, претендиращ разноски по исково или изпълнително производство без да предяви изричен иск за обявяването му за недействително и длъжен ли е сезирания орган /ЧСИ или Съдът да разгледа и формира изрично становище по това възражение.” .
Първите два по реда на изложението въпроси не притежават характеристиката на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са свързани с решаващите изводи на въззивния съд, а освен това не съдържат правна проблематика, по която би могъл да се произнесе настоящия състав. Третият поставен въпрос касае процесуални права на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, която не е страна по настоящия спор и така поставен въпросът е извън предмета на делото. Четвъртият по реда на изложението въпрос е свързан с неразбиране на страната на мотивите на въззивния съд, както и неразграничаване на различни правни институти. Съдът в своите мотиви е очертал ред за защита на страната, която адекватно да удовлетвори считаното за накърнено от нея право, а не е поставил знак за идентичност между иск за обявяване на трудов договор за недействителен и частна жалба против постановлението за разноски на ЧСИ. Правното неразбиране на тези категории изключва релевантността на така формулирания въпрос. Петият от поставените въпроси е също така извън предмета на настоящия процесуалноправен спор, поради което не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следователно касаторът с поставените въпроси не е релевирал общи основания за допускане на касационен контрол, тъй като не е съобразил характеристиката на тези основания, произтичаща от закона и подробно разяснена със задължителната практика на ВКС, формирана с ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1. Освен това касаторът не е представил мотивирано изложение на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което предпоставя обосноваване по правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд на неправилна или неактуална според страната съдебна практика или при твърдение за липсата на такава посочване на конкретни разпоредби, които са непълни, неясни или противоречиви и обосноваване необходимостта от тяхното тълкуване, за да се създаде практика по приложението им, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 4. Следователно подробно разгледаните „много изобретени схеми” за ощетяване на дружеството – касатор, както и критиката на законодателната уредба и искането съда да не приложи действащото законодателство, нямат връзка с посочената дефинитивност на основанието, чието наличие единствено обосновава предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението.
Касаторът е сочил и друго основание за допускане на касационно обжалване, обозначено от него, като „алтернативно”, което е определил като противоречие на обжалвано определение с практиката на съдилищата. Самият касатор е посочил, че цитираните от него „решения” не са пряко относими към настоящия спор. И това действително е така, тъй като изброените от него решения по първият въпрос: „Допустимо ли е оспорване на договор от трето лице, което не е страна по същия в случай, че имуществото му е засегнато от твърдението за наличие на такъв договор” не съдържат разрешаването му, нито касаят идентичност на фактическа обстановка, която предпоставя идентичност на разрешените правни въпроси. Освен това така изложеното разбиране не съответства на съдържанието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, изрично и подробно разяснени с ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС и ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. на ОСГКТК на ВКС. Въпросът свързан с това: „Може ли Дирекция „Инспекция на труда” /ИТ/ да поддържа иск за обявяване на трудови договори за недействителни.” вече беше разгледан, като неотговарящ на критериите по чл. 280, ал.1, ГПК, тъй като е извън предмета на процесуалноправния спор. В тази насока и приложената практика е ирелевантна. Поставеният въпрос : „Обосновава ли правния интерес от предявяването на иск за оспорване на определен юридически факт /договор между трети лица/, намаляването на имуществото на ищеца с 100000 лева?” е общ и хипотетичен, поради което не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се отбележи, че в нито един от изброените в тази връзка съдебни актове от страната, за които тя не е сочила, в какво се изразява противоречието чрез съпоставяне на разрешенията между обжалваното определение и всеки един от изброените актове не се съдържа правно разрешение, което да има каквато и да е била относимост към разглеждания процесуалноправен спор, т.е. общото изброяване на актовете, без да е извършена такава обосновка е ирелевантно за наличие на соченото основание. По поставеният под номер 4 въпрос: „На кой интерес отдава Конституцията и цитираните в началото международни договори преимущество, в случай на конкуренция между интереса на две лица – страни по договор и трето, чиито права и законни интереси са засегнати от съществуването на този договор?” въззивният съд не се е произнесъл, поради което с въвеждането му страната не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Освен това връщането на исковата молба поради липсата на процесуални предпоставки за разглеждането й по същество е предвиден в процесуалния закон ред за процедиране, поради което доводът за отказ от правосъдие не е относим нито към цитираното ППВС, нито към процедирането на съда, определено от страната, като „отказ от правосъдие”.
Необосноваването на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22574 от 05.11.2014 г. по ч. гр. дело № 15031/2014 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ – В състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: