О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 26.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4346/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. И. И., подадена чрез адв.М., срещу определение №1010 от 28.03.2013год. по ч.гр.д.№ 697/2013год. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 21.01.2013г. на РС-Пловдив за прекратяване на производството по бр.д.№ 10143/2010год. в частта досежно иска за развод, за предоставяне упражняването на родителските права и издръжката на роденото от брака дете. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
В изложението към жалбата е посочено, че с атакуваното определение ПОС се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Като такива повдига въпросите : може ли да се приеме за влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд , в което не е посочена изрично датата на влизане в сила и което не е съпроводено с Удостоверение по чл.39 от Регламент (ЕО) №2201/2003г. /Регламента/ ; може ли да влезе в сила и да бъде признато съдебно решение за развод, родителски права и издръжка на чуждестранен съд при наличие на висящ брачен процес в Република България със същия предмет, образуван преди сезирането на чуждия съд; приложим ли §2 във връзка с §1 на чл.12 , раздел ІІ – родителска отговорност от Регламента и за раздел І – развод от същия.
Ответната страна С. Р. П. в писмен отговор, представен чрез адв.Д. от АК [населено място], взема становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се оставят без уважение частни жалби против определения, с които се прегражда развитието на делото и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Пред РС [населено място] са предявени от Н. И. И. против С. Р. П. искове за развод, за предоставяне упражняването на родителските права и издръжката на роденото от брака дете. Двамата съпрузи, както и роденото в Испания тяхно дете, са български граждани с обичайно местопребиваване в Испания. С отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за неподсъдност на спора на българските съдилища като е представила доказателства за наличието на висящо дело със същия предмет пред съд в Испания. Представила е и препис от невлязло в сила постановено от чуждия съд съдебно решение, с което бракът е прекратен, родителските права са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща издръжка. При тези данни първоинстанционният съд е прекратил производството по делото с нарочно определение, потвърдено от въззивния ПОС. Съдебният акт на въззивният съд е отменен от ВКС с определение от 28.09.2011г. по ч.гр.д.№400/2011г., ІІІ ГО. С това отменително определение са дадени указания на съда , че при данните за избрана от съпругата като ищца подсъдност на държавата по обичайното местопребиваване със завеждане на иска пред съда в Испания и от съпруга – на държавата, чийто граждани са двамата съпрузи, със завеждане на иска пред съда в РБългария, следва да се установи кое от делата е заведено / кой съд е сезиран/ по – късно, за приложението на чл.19 от Регламента. След връщане на делото от първостепенния съд са давани многократно указания последователно на ищеца и на ответницата, да представят доказателства на коя дата са предявени исковете пред съда в Испания. Такива не са представени, а ответницата е представила препис от решението на испанския съд, издаден и заверен на 22.05.2012г., с апостил – от 23.05.2012г., в който препис изрично е отбелязано, че „това решение е окончателно с всички законови последствия от това”. Съобразно изложеното съдът е приел, че е налице влязло в сила решение по предявените искове, поради което и пререшаването на този спор е недопустимо и в тази част производството по делото следва да бъде прекратено. С атакуваното в настоящото производство определение въззивният окръжен съд [населено място] е приел, че в случая са налице предпоставките за прекратяване на производството пред българския съд, визирани в разпоредбата на параграф 2 във вр. с параграф 1 на член 12 от Регламент № 2201/2003г. на Съвета от 27 ноември 2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Посочил е, че съгласно разпоредбата на параграф 2 на чл. 12 от Регламента, „компетентността по параграф 1 /в случая, компетентността на българския съд като компетентност, съгласно чл.3 параграф 1, б.“б“ от Регламента/ се прекратява ”когато решението, с което се допуска развод влезе в сила /б.“а“ на параграф 2/; когато решението по производството относно родителската отговорност е станало окончателно /б.“б“ на параграф 2/. Счетени са за неоснователни оплакванията в частната жалба на Н. И., че първоинстанционният съд е следвало да извърши действия отнасящи се до „признаване” на решението на съда в Испания. В тази насока ПОС констатирал, че в настоящия случай такова искане за признаване на решение не е повдигнато като съпътстващ въпрос, поради което и не се дължи произнасяне с решение по този въпрос.
При тези мотиви на въззивния съд първите два поставени от касатора въпроса не се дефинират като такива, включени в предмета на спора и обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК № 1/2009 г./. Тези въпроси са свързани с фактите, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Същите са формулирани от касатора в контекста на становището му, изведено от доводи за неправилност и необоснованост на определението поради непълнота на доказателствения материал, неправилен анализ на доказателствата и неспазване правилата на логиката, имащ за последица неправилни и необосновани изводи на решаващия съд. Следва да се има предвид и това, че така поставени въпросите са и неотносими, тъй като съдът не е давал правно разрешение по въпроси, свързани с предпоставките за признаване на съдебно решение, постановено от чужд съд . С такова искане съдът не е бил сезиран. В случая същественият и обуславящ изхода на спора въпрос, на който е дал разрешение съдът е за това кой съд е компетентен да разгледа бракоразводно дело между съпрузи с българско гражданство и обичайно местопребиваване в Испания. Този въпрос е разрешен в полза на испанския съд. Съдът се е аргументирал с това, че след като решението, с което е допуснат развод и е разрешен въпросът за родителската отговорност е влязло в сила, спорът по отношение на компетентността се прекратява.
В тази връзка и последният поставен въпрос от касатора не не се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Съдът не е давал правно разрешение на въпроса така, както е формулиран от касатора. Позоваването на конкретни текстове от Регламента не е равнозначно на разрешаване на разрешаване на правен въпрос с вложения от касатора смисъл, тъй като съдът не се е произнасял по това дали тестове от регламента, относими към въпросите за родителската отговорност са приложими и по отношение на въпросите, свързани с прекратяването на брака. Съдът единствено е констатирал ,че след като въпросите за прекратяване на брака и за родителската отговорност са решени с влязъл в сила съдебен акт, то се прекратява спорът за това кой съд е компетентен да се произнесе по исковете – сезираният от съпругата съд по обичайното местопребиваване на съпрузите и детето, или сезираният от съпруга съд в държавата членка, чийто граждани са двамата съпрузи.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение №1010 от 28.03.2013год. по ч.гр.д.№ 697/2013год. на Пловдивски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: