О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 07.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Д. Хитова гр.дело N 6062/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Тракийски университет,чрез процесуален представител адв.В. Ц. срещу решение № 296/ 01.07.2015 г. по гр.д.№1278/2015 г. на Окръжен съд-Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба Р. П. К. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв.Р. С., я оспорва.Претендира разноски за всички инстанции.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
С обжалваното решение е отменено решение от 23.02.2015 г. по гр.д.№3123/2014 г. на Районен съд-Стара Загора и вместо него е постановено ново, с което са уважени исковете предявени от ищеца -ответник по касационната жалба в настоящото производство, като е признато за незаконно уволнението му извършено със заповед № 8/16.05.2014 г. на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ , същата е отменена и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност ръководител финансово-счетоводен отдел.Присъдени са разноски.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че Академичният съвет, на основание чл.11 ал.1 вр. чл.16 ал.1 т.4 и т.9 от Правилника за устройство, дейност и управление на Тракийски университет, по протокол № 27 е взел решение да се преобразува финансово-счетоводен отдел от самостоятелен отдел в Р., ръководен от ръководител Ф., с численост на персонала 8 щатни длъжности, в счетоводен отдел към Р., на подчинение на зам.директора, с численост на персонала 7 щатни длъжности, като длъжността ръководител Ф. се трансформира в длъжност старши експерт програми и проекти в отдел Разработване и управление на проекти, а длъжността зам.главен счетоводител се трансформира в длъжност главен експерт-счетоводител в счетоводен отдел. Приел е за установено въз основа на назначената съдебно-счетоводна експертиза, че главните счетоводители в структурните звена на университета са били на пряко подчинение на началника на Ф.. Преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца , той е подписвал счетоводни документи, подписвал и изпращал месечни и тримесечни отчети за изпълнение бюджета на университета, месечните и тримесечни касови отчети, сключените търговски, граждански, трудови и други договори, организирал изготвянето и изпращането на изискваните справки от МОН като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, а след уволнението му тези дейности били извършвани от И. Т.- главен експерт-счетоводител. Съпоставяйки длъжностните характеристики за длъжностите началник на Ф. и главен експерт-счетоводител е установил идентичност на изпълняваните функции, с несъщественото различие, че началникът на Ф. имал и задължението да извършва инвентаризации и да отразява резултатите от тях. Въззивният съд е намерил, че не е налице и трансформиране на длъжности, тъй като в комплекса на трудовите функции на новата длъжност не са включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Посочил е, че във въззивното производство са приети нови писмени доказателства и са изслушани свидетели. От представените протоколи № 26 и № 33 е установено, че ищецът е подготвял и докладвал бюджета на структурните звена на университета и техните корекции пред Академичния съвет , а след освобождаването му- това се извършва от главния експерт-счетоводител.От показанията на свид.И. и Д. е приел за установено, че преди те са представяли финансовите отчети на отделните звена на ищеца, като техен ръководител, както и за да се изготви целият отчет, а след уволнението му тези функции се изпълняват от главния експерт-счетоводител. Намерил е,че съгласно чл.36 ЗСч съставителите на финансови отчети отговарят за организацията на счетоводната дейност на предприятието,което е основна трудова функция, изпълнявана съответно от ищеца и от главния експрет-счетоводител. Счетоводната политика за 2013 г. е изготвена от ищеца, а за 2014 г.- от главния експерт-счетоводител. Въззивният съд е изтъкнал,че в счетоводната политика се включват правилата,по които се осъществява счетоводната отчетност и тя представлява основна ръководна функция на закритата длъжност, която сега се изпълнява от главния експерт-счетоводител. Посочил е, че не е налице съкращаване в щата когато съответната трудова функция реално не се премахва, а само се променя нейното наименование, без да се изменя характерът на извършваната работа, че в тези случаи се извършва не реално, а фиктивно съкращаване в щата, което не може да бъде основание за уволнението на съответния служител.Въз основа на описаните установени обстоятелства, въззивният съд е направил обощаващ извод, че не е налице съкращаване в щата, тъй като трудовата функция, изпълнявана от ищеца , реално не е премахната, задълженията на ръководител Ф. сега се изпълняват от служител, заел новата разкрита щатна бройка главен експерт-счетоводител. Приел е, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца не е реално, а фиктивно.Поради това е уважил предявените от него искове.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че са налице тези по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поставя следните въпроси:
-Допустими ли са доказателствени искания, направени за първи път с въззивната жалба, за които не са налице обстоятелства по чл. 266 ал.1 ГПК. Твърди,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1959/2013,ІІ г.о., гр.д.№936/2012 г.,ІІІ г.о., т.д.№384/2012 г., І т.о. Намира,че сочените документи са били известни на ищеца още в първоинстанционното производство, а с гласните доказателства не са установени нови обстоятелства.
Въпросът произтича от становището на касатора за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд във връзка с приложението на чл. 266 ал.1 ГПК, което не може да бъде споделено.Протокол № 33 е съставен след приключване на устните състезания в първоинстанционното производство и е била необходима съпоставката му с протокол № 26. Свидетелките И. и Д. са разпитани за установяване изпълнението на определени функции на ръководещия ги финансист преди и след уволнението на ищеца. Следователно събирани са новосъздадени доказателства и такива относно новонастъпили обстоятелства.Не е налице твърдяното отклонение от разрешенията в приложената задължителна съдебна практика за приложението на концентрационното начало във въззивното производство.
-Налице ли е реално съкращение в случаите, когато трудовата функция не е отпаднала, а се изпълнява от преназначено лице с нова длъжностна характеристика.
Поддържа, че и когато трудовата функция се запазва в новосъздадена длъжност или се прехвърля или преразпределя на други съществуващи длъжности е налице съкращение в щата. Позовава се на решения по гр.д.№7170/2014 г.,ІV г.о., гр.д.№5342/2013 г.,ІV г.о.
Поставеният въпрос отново е детерминиран от становище за неправилност на въззивното решение и в нерешена от въззивния съд хипотеза, който е приел, че длъжностните характеристики за двете длъжности не се различават съществено.Не е налице и отклонение от представената задължителна съдебна практика. Въззивният съд не е имал основание да приеме,че е налице трансформация на функции на двете съпоставяни длъжности, напротив той е изтъкнал,че основните функции на съкратената и новата длъжност не само не се различават съществено, но и съвпадат напълно в същностната си част.
-При сравняване идентичността на различни длъжности, освен трудовите задължения по длъжностна характеристика следва ли да се вземат пред вид и други обстоятелства, като йерархическа подчиненост и място на всяка от длъжностите в структурата на предприятитето.
Твърди, че трудовите задължения в случая са сравнявани механично, че са налице същностни различия в зависимост от длъжностите и йерархичното им място. Твърди, че изводите на въззивния съд противоречат на приетото по гр.д.№7170/2014 г., ІV г.о.,гр.д.№4322/2013 г., ІV г.о.
Въпросът не е релевантен. Въззивният съд не е формирал мотиви в посочените от касатора насоки за йерархическа подчиненост и място на длъжностите, както и за други дори неконкретизирани обстоятелства. За да се обоснове обща предпоставка за допускане на касационно обжалване формулираният въпрос не трябва да се отнася за обстоятелства, които касаторът намира за важни, но по които липсва произнасяне, а да е обуславящ направените правни изводи от въззивния съд.
-Кои трудови функции са съществени и изпълнението на задълженията по съставяне на финансови отчети и други финансови документи изчерпват ли съществените трудови функции на длъжността началник Ф..
Намира за необоснован извода че, длъжностните характеристики на началник Ф. и главен експерт- счетоводител не се различават значително и че същият противоречи на разрешенията,съдържащи се в решение по гр.д.№1119/2010 г.,ІV г.о., според което от значение е дали са запазени основните трудови функции, тези които са определящи длъжността.
Въпросът е фактически , с него не може да се докаже общо основание за допускане на касационно обжалване доколкото не произтича от правните изводи на въззивния съд.
Последният поставен въпрос е:
-Фактическото осъществяване на действия по съставяне на годишен финансов отчет вменява ли като трудова функция ръководството и организацията на счетоводната дейност на работодателя,без да е налице изрично възлагане за това.
Твърди,че въззивният съд е приел, че съгласно чл.36 ЗСч съставителят на годишния финансов отчет отговаря за организацията на счетоводната дейност,следователно ръководството на счетоводната дейност е негова основна функция.Поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като намира,че отговорът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.Преди всичко следва да се отбележи,че чл. 36 ал.1 ЗСч урежда приемането на националните счетоводни стандарти и вероятно посоченият законов текст не се цитира точно както от касатора, така и в мотивите на обжалваното решение. Въпросът отново е формулиран в хипотеза, която не е разглеждана от въззивния съд.Не е обосновано допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като изложените съображения не кореспондират с разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК-. т.4 относно необходимата аргументация за това.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Касационното обжалване е селективно и се допуска,когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание за допустимост. Общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото. Въпросите трябва да са свързани именно с решаващите изводи на въззивния съд, независимо че страната счита за важни други въпроси, по които обаче не са правени изводи.Освен това следва да бъде обосновано и допълнително основание.Когато се твърди такова по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът следва да издири задължителна съдебна практика при идентичност на разглежданите случаи и да направи пълен анализ и съпоставка на съдържащите се в нея изводи и на изводите в обжалваното решение , като се изложат аргументи в какво се изразява противоречието на последните и защо те не са правилни. Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на разноски за това производство, което е установено с приложения договор за правна защита и съдействие с отразяване за платено в брой адвокатско възнаграждение. Разноски за първа и втора инстанция са присъдени с въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 296/01.07.2015 г. по гр.д.№1278/2015 г. на Окръжен съд-Стара Загора.
ОСЪЖДА Тракийски университет Стара З. да заплати на Р. П. К. сумата 450 /четиристотин и петдесет/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: