О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 28.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №6563 /2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Я. С. [населено място], подадена чрез адв. М. от СмАК, срещу решение №313 на Смолянски окръжен съд, постановено на 24.07.2013г. по в.гр.д.№ 296/2013г., с което е потвърдено решение №151 от 16.05.2013г. по гр.д. № 107/2013г. на РС [населено място]. С последното са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. Я. С. против [община] исковете по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 във вр. с чл.225 КТ за отмяна уволнението му, извършено на основание чл.325, ал.1, т.8 от КТ със Заповед № 00243/2662/28.12.2012г. на Кмета на [община], за възстановяване на предишната му работа, на длъжност началник отдел „Сигурност на информацията и обслужване“ и за заплащане на сумата от 2700 лева, представляваща обезщетение за 6 месеца за времето от 01.01.13г. до 01.07.2013г., през което е останал без работа вследствие уволнението, ведно със законната лихва върху обезщетението от 2700 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2013г., до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществени за изхода на спора въпроси, по които според него няма задължителна практика по чл.290 ГПК и отговорите им са свързани с тълкуване на правни норми, което тълкуване е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не конкретизира, кои са правните норми, нуждаещи се от тълкуване. Като обуславящи изхода на спора счита въпросите : 1. “Има ли право работодателя да обявява конкурс за длъжност, която не е свободна, към момента на обявяване на конкурса, имайки предвид разпоредбата на чл.90, ал.2 от КТ?”; 2. “Следва ли съда след, като установи при косвената проверка, която извършва доколко конкурсът е отговарял на общите изисквания, установени в закон, с оглед зачитане на последиците от провеждането му(постъпване на работа на спечелилият конкурса), очевидни нарушения на изискванията за обявяване и провеждане на конкурс, да приема, че щом кандидата е подал документи за участие в конкурса, тези нарушения не го касаят и не следва да се обявяват последиците от конкурса за незаконосъобразни ако в последствие същият този кандидат оспорва уволнението си на база проведеният конкурс и излъченият спечелил конкурса или следва съда да приеме, че щом конкурса е проведен не според подробно изброените в закона и кодекса изисквания той е незаконосъобразен, както по отношение на кандидата, който в последствие обжалва последиците от провеждането му(постъпване на работа на спечелилият конкурса), така и по отношение на всички тези който поради тези нарушение не са разбрали, че е имало конкурс за определената от работодателя длъжност и са били лишени от възможността да вземат участие в него ?”; 3. “Следва ли съда при извършваната от него проверка, дали заповедта издадена на основание чл. 325, ал.1, т.8 от КТ е законосъобразна или не да обследва, проверява и преценя дали въпреки наличието на административен акт (заповед за назначаване на спечелилият конкурса ), все пак спечелилият конкурса е реално постъпил на работа и започнал да полага труд, както и на коя конкретна дата, предвид задължителната фактическа предпоставка на чл.325, ал.1, т.8 от КТ(с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или спечелил конкурса) ?”. В изложението си касаторът поддържа и оплакване, че в следствие неправилен анализ на доказателствата съдът е обосновал грешния извод, че при обявяване и провеждане на конкурса не са допуснати нарушения. Поддържа също, че съдът изобщо не е изследвал въпроса дали спечелилият конкурса реално е започнал работа на 02.01.2013г. или не, поради което и изводът за законосъобразност на уволнението е необоснован.
Ответната страна [община] в писмен отговор, подаден в законоустановения срок, взема становище , че жалбата е недопустима с оглед нормата на чл.280 ал.2 ГПК, алтернативно, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Действително съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. по граждански дела. Тази норма обаче е неприложима по отношение на неоценяемите искове, каквито са процесните искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. Неоценяемите искове, чийто предмет не подлежи на парична оценка, не са изключени изрично от касационен контрол. Искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ е оценяем, но предвид обстоятелството, че същият е обусловен от изхода на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ, то по отношение и на този иск е неприложима нормата на чл.280 ал.2 ГПК. Поради изложеното доводите на ответника по жалбата в тази насока са неоснователни.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Районният съд е сезиран с искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. С исковата молба ищецът е поддържал, че уволнението е незаконно, тъй като при обявяването и провеждането на конкурса за длъжността, от която е уволнен, са допуснати съществени нарушения, които го опорочават. РС [населено място] с решението си е приел исковете за неоснователни и ги е отхвърлил. Това решение е потвърдено от СмОС с въззивното решение. Съдът е констатирал, че ищецът е работил по безсрочен трудов договор, но поради влизане в сила на нови длъжностни разписания на Общинска администрация Д., считано от 01.10.2012г., заеманата от него по този трудов договор длъжност „младши експерт „Информационно обслужване и системен администратор“ в Общината единствената такава щатна бройка е съкратена, като му е предложено да заеме длъжността Началник отдел „Сигурност на информацията и обслужване“ до провеждането на конкурс; ищецът се е съгласил и е подписал допълнително споразумение към трудовия договор № 01745/1805 от 01.10.2012г., с което са изменени елементи на трудовия договор № 288/01.07.2009г. като ищецът е приел да работи по срочен трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.4 от КТ на длъжността Началник отдел „Сигурност на информацията и обслужване“ до провеждането на конкурс. Съгласно посочената разпоредба на чл.68, ал.1, т.4 от КТ срочен трудов договор се сключва за работа на длъжност, която се заема с конкурс – за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс. За прекратяване на такъв срочен трудов договор по чл.64 ал.1 т.4 от КТ е предвидено самостоятелно основание, а именно разпоредбата на чл.325, ал.1,т.8 КТ, съгласно която трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса. Приел за установено от доказателствата, че със Заповед № РД-09-415/24.10.2012г. на Кмета на ответната община е обявен конкурс за заемането на длъжността Началник отдел „Сигурност на информацията и обслужване“, изпълнявана до този момент от ищеца по силата на подписаното от него допълнително споразумение за срочен трудов договор, като в обявлението са посочени минималните и специфични изисквания към кандидатите. В изпълнение на тази заповед със Заповед № РД-09-437/01.11.2012г. Кметът е назначил комисия, която да проведе конкурсната процедура. Конкурсът е проведен и е спечен от лицето, показало най- високи резултати, а ищецът не е бил допуснат до участие, поради обстоятелството, че не притежава изискуемия професионален стаж съгласно изискването на Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, тъй като за длъжността „началник отдел“ се изисква 4 години професионален опит. Счел е за безспорно в процеса, че лицето, класирано на първо място, е уведомено за резултатите от избора, както и че следва в двуседмичен срок да се яви, за да постъпи на работа, като на същото лице е издадена Заповед № 2671/ 28.12.2012 г., с която е назначено на длъжността Началник отдел „Сигурност на информацията и обслужване“, считано от 02.01.2013г., а трудовото правоотношение с ищеца за същата длъжност е прекратено, считано от 01.01.2013г. на основание чл.325,ал.1,т.8 от КТ. Във връзка с единствените релевирани от ищеца оплаквания както в исковата молба, така и във въззивната жалба, относно нарушения при обявяването и провеждането на конкурса, въззивният съд е приел, че оспорването на законосъобразността на конкурса не подлежи на съдебен контрол,тъй като не се включва в обхвата на трудовите спорове, каквито са предявените искове. Позовал се е на нормата на чл. 357 ал.1 от КТ, съгласно която трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Решението на комисията не е предмет на съдебна проверка, тъй като преценката за професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността е въпрос на целесъобразност. Счел е, че съдът извършва проверка само доколко конкурсът е отговарял на общите изисквания, установени в закона, с оглед зачитане последиците от провеждането му. В тази връзка е посочил, че съгласно чл.10а, ал.1 от Закона за държавния служител конкурсът се обявява от органа по назначаването, който със заповед определя: т.1. длъжността, за която се провежда конкурсът; т.2. минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност; т.3. начина за провеждане на конкурса; т.4. необходимите документи, мястото и срока за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 10 дни и по-дълъг от 14 дни от публикуването на обявлението за конкурса; т.5. общодостъпното място, на което ще се обявяват списъците или други съобщения във връзка с конкурса. Съгласно чл. 90 ал.2 КТ когато заемането на определена длъжност след конкурс е предвидено в закон, обявяването на конкурс е задължително и не е необходимо длъжността да бъде свободна или да предстои освобождаването й. Длъжностите определени като конкурсни се заемат само въз основа на конкурс, съгласно чл. 90 ал.3 КТ, като до провеждането на конкурса длъжността може да се заема само със срочен трудов договор, какъвто в случая е подписал ищецът. Приел е, че в процесния случай в съответствие с чл. 90 ал.1 КТ и въз основа на чл. 10б ал.2 от ЗДСл., във връзка с чл. 6 от Наредбата за провеждане конкурсите за държавни служители длъжността Началник отдел „Сигурност на информацията и обслужване”, заеманата от ищеца длъжност е определена за заемане с конкурс. Приел е за неоснователно оплакването, че са допуснати нарушения при провеждането на конкурса, като същият не е обявен съгласно изискванията на чл.10,ал.2 от ЗДСл, тъй като ответникът не е представил доказателства в тази връзка, но това би имало значение при положение, че ищецът не е узнал за провеждането на такъв конкурс, което би го лишило от участие в него. В случая след като ищецът е бил информиран, че има обявен конкурс и е подал в срок документи за участие в него, то правата му не са нарушени. За неоснователно е прието и оплакването му, че незаконосъобразно не е допуснат до участие в конкурса.В случая комисията е спазила процедурата по чл.10в от ЗДСл, като е приела, че ищецът не отговаря на минималните и специфични изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжносттта и по точно, че ищецът не притежава изискуемия съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията професионален опит от 4 години за длъжността началник отдел. Ищецът е подал жалба по реда на чл.10в,ал.4 от ЗДСл до органа по назначаването, който се е произнесъл по нея с писмо изх.№ ОА-ПЖ-236/28.11.2012г. Изрично в чл.10в,ал.4 от ЗДСл е посочено, че решението на органа по назначаването не подлежи на обжалване. Съдът е приел за неоснователно и възражението, че класираният на първо място кандидат не отговаря на изискванията посочени в обявлението – посочил е отново, че решението на комисията е по целесъобразност и не подлежи на контрол. Съобразно изложеното е обосновал извод, че не се установява конкурсът да е проведен в нарушение на общите изисквания, установени в закона, класиран е кандидат, който е назначен със заповед на органа по назначението и е постъпил на работа. Това обстоятелство налага и прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325,ал.1,т.8 от КТ, възникнало от трудов договор, тъй като е недопустимо съществуването на трудово и служебно правоотношенние с две лица за една и съща длъжност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен правен въпрос, който се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК. Във връзка с поставения в изложението въпрос “Има ли право работодателя да обявява конкурс за длъжност, която не е свободна, към момента на обявяване на конкурса, имайки предвид разпоредбата на чл.90, ал.2 от КТ?” въззивният съд е посочил в мотивите на акта си, че когато заемането на определена длъжност след конкурс е предвидено в закон, обявяването на конкурс е задължително и не е необходимо длъжността да бъде свободна или да предстои освобождаването й. Отговорът на последния обаче не обуславя крайния извод на съда за законосъобразност на уволнението. Това е така, защото оплаквания в тази връзка не са били релевирани от ищеца с исковата молба и съдът не е изследвал този въпрос. В тази връзка следва да се посочи и това, че при безспорния факт, че длъжността е била заета от самия ищец по срочно правоотношение до провеждането на конкурса, изследването на този въпрос е без значение за крайния изход по спора. Предвид изложеното не се обосновава извод за наличие на обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, а при отсъствие на общата не се дължи произнасяне по наличието или не на специфичната такава, поддържана от касатора.
Не е налице общата предпоставка и във връзка с втория, поставен от касатора въпрос : “Следва ли съда след, като установи при косвената проверка, която извършва доколко конкурсът е отговарял на общите изисквания, установени в закон, с оглед зачитане на последиците от провеждането му(постъпване на работа на спечелилият конкурса), очевидни нарушения на изискванията за обявяване и провеждане на конкурс, да приема, че щом кандидата е подал документи за участие в конкурса, тези нарушения не го касаят и не следва да се обявяват последиците от конкурса за незаконосъобразни ако в последствие същият този кандидат оспорва уволнението си на база проведеният конкурс и излъченият спечелил конкурса или следва съда да приеме, че щом конкурса е проведен не според подробно изброените в закона и кодекса изисквания той е незаконосъобразен, както по отношение на кандидата, който в последствие обжалва последиците от провеждането му(постъпване на работа на спечелилият конкурса), така и по отношение на всички тези който поради тези нарушение не са разбрали, че е имало конкурс за определената от работодателя длъжност и са били лишени от възможността да вземат участие в него ?” . Така формулиран въпросът не е правен, тъй като е привързан към собствените фактически изводи на касатора, които съдът не е приел да следват от анализа на доказателствата. Въззивният съд е приел, че от доказателствата не се установява при обявяването и провеждането на конкурса да са допуснати нарушения. Несъгласието на касатора с тази констатация на съда и последвалият правен извод е по съществото си касационно оплакване за неправилност на решението, което може да бъде преценявано във втората фаза на касационното производство в случай, че решението бъде допуснато до нея.
Касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК не подлежат на преценка в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Липсва правно разрешение на въззивния съд, а поради това и обща предпоставка по смисъла на чл.280 ГПК, и във връзка с последния въпрос на касатора : “Следва ли съда при извършваната от него проверка, дали заповедта издадена на основание чл. 325, ал.1, т.8 от КТ е законосъобразна или не да обследва, проверява и преценя дали въпреки наличието на административен акт (заповед за назначаване на спечелилият конкурса ), все пак спечелилият конкурса е реално постъпил на работа и започнал да полага труд, както и на коя конкретна дата, предвид задължителната фактическа предпоставка на чл.325, ал.1, т.8 от КТ(с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или спечелил конкурса) ?”. По такъв въпрос съдът не е излагал нито фактически, нито правни съображения, нито е обосновал решаващия си извод въз основа на факти и съображения, относими към такъв въпрос. Обосновал е извода си за законосъобразност на уволнението въз основа на приетите за безспорно установени факти, че друго лице е спечелило конкурса, че това лице, класирано на първо място, е уведомено за резултатите от избора, както и че следва в двуседмичен срок да се яви, за да постъпи на работа, като на същото лице е издадена Заповед № 2671/ 28.12.2012 г., с която е назначено на длъжността Началник отдел „Сигурност на информацията и обслужване“, считано от 02.01.2013г., а трудовото правоотношение с ищеца за същата длъжност е прекратено, считано от 01.01.2013г. на основание чл.325,ал.1,т.8 от КТ- основание, което се е осъществило.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на сторените в настоящото производство такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №313 на Смолянски окръжен съд, постановено на 24.07.2013г. по в.гр.д.№ 296/2013г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: