О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. София, 22.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести декември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1289/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. И. К. и А. Н. К. и двамата от [населено място] чрез пълномощника им, адвокат Г. Б. срещу решение № 1298 от 13.07.2012 г. по гр. дело № 1717/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, ХІV състав.
Ответницата Д. А. В. чрез пълномощника си адвокат Х. В. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че касационната жалба е процесуално недопустима, както и че липсват основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Твърденията за сезиране на ВКС след изтичане на срока по чл. 283 ГПК, както и за ненадлежно упълномощаване на адвокат Г. Б. от страна на А. Н. К. са направени без представяне на доказателства в тяхна подкрепа.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 162 от 03.04.2012 г. по гр. дело № 1987/2011 г. на Асеновградски районен съд, втори граждански състав. С първоинстанционното решение е развален договор, предмет на нотариален акт № 127, том ІІ, дело № 290/2008 г., рег. № 3365 на нотариус Б. с район на действие РС А., с който Д. А. В. е прехвърлила на Х. И. К. по време на брака й с А. Н. К. ? идеална част от недвижими имоти, подробно описани в диспозитива на съдебния акт срещу задължението от страна на Х. И. К. да издържа Д. А. В., като й осигури храна, отопление, осветление, лекарства и лекарска помощ при немощ или нужда, както и всичко необходимо, за да има спокоен живот, такъв какъвто е водила, поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че по сключения договор е установено виновно неизпълнение на задълженията, поети от ответниците и изпълнение на задълженията, поети от ищцата. Тези изводи са обосновани с показанията на свидетелите Л. А. и В. П., които съставът на въззивната инстанция е кредитирал, като кореспондиращи с писмените доказателства, представени от ищцата за платени от нея консумативни разходи. Окръжният съд е изложил мотиви с оглед, на които е аргументирал съображения за некредитиране показанията на И. К. /дъщеря на ответниците/ и Л. Р. /майка на ответницата/, а именно поради тяхната вътрешна противоречивост, непоследователност, както и преценката им съгласно чл. 172 ГПК.
Касаторите не са поставили правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В молбата от 12.09.2012 г., както и в последващата молба от 28.09.2012 г. и двете подадени от тях в изпълнение на указания по чл. 285, ал. 1 ГПК се съдържат доводи, изразяващи субективното им становище за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и процесуалните правила, за необоснованост на изводите относно тълкуване волята на страните в процесния договор, конкретно обема и съдържанието на задълженията на приобретателите, времето за престиране на задълженията им за гледане и издръжка. В молбите е отразено още, че въззивният съд е бил длъжен да изследва и изложи съображения, защо е приел, че ищцата е изправна страна, след като „липсват доказателства в тази посока” /според виждането на жалбоподателя/. Освен това в молбите се поддържа, че преценката на доказателствата е направена от съда, без да е установил „основен спорен елемент – за началния момент и обема на дължимата грижа от гледна точка на конкретните нужди на прехвърлителката”. Касаторите считат, че ищцата следвало да посочи, кога е изпаднала в немощ, от кой момент, кои нужди, какви грижи и в какъв размер е трябвало да получи и приобретателите не са й представили.
Посочените по – горе доводи, залегнали в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК притежават характеристиката на общи оплаквания за неправилност на въззивното решение, основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производство по чл. 288 ГПК, а по същество на жалбата, при допуснат касационен контрол за проверка правилността на съдебния акт. Вместо да бъдат поставени въпроси в изложението се съдържат доводи отразяващи становището на страната за предпоставките, при които иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД следва да бъде уважен, съответно твърдения за необоснованост на мотивите на окръжния съд въз основа, на които претенцията е уважена. Между общите оплаквания по чл. 281, т.3 ГПК е поставен единствено въпроса, защо съдът е приел, че ищцата е изправна страна, след като „липсват доказателства в тази посока”. Така формулиран същият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като по отношение на съдържанието му не е аргументирано нито едно от предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания. За да бъде обосновано приложно поле на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, правният въпрос трябва да бъде обвързан с конкретните правни разрешения във въззивното решение, както и да бъде развит в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, което е задължение на касаторите, а те в конкретния случай не са го изпълнили и неизпълнението му води до неоснователност на искането за разглеждане на касационната жалба по същество, съответно до недопускане касационното обжалване на въззивното решение / в този смисъл са разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК /. Също така в случая посочения по – горе въпрос и доводите на касаторите са обвързани с оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. Решение № 26 от 06.02.2009 г. по гр. дело № 5524/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., на което се позовават жалбоподателите не формира съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като е постановено по реда на ГПК /отм./ и не се ползва със сила на пресъдено нещо, с него се отменя въззивно решение и делото се връща на окръжния съд за ново разглеждане /в този смисъл са разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 2 и т. 3/. В съответствие със задължителната съдебна практика / напр. решение № 70/05.07.2011 г. по гр. дело № 612/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 863/22.12.2010 г. по гр. дело № 1534/2009 г. на ВКС, ІV г.о. /, въззивният съд е приел, че изпълнението на процесния договор следва да е ежедневно, непрекъснато и пълно, в целия уговорен, съответно установен от живота обем. В мотивите на въззивното решение е отразено, че ищцата е уговаряла друга жена, която да я гледа и е посрещала сама консумативните си разходи, извод направен въз основа на доказателствата, чието кредитиране въззивният съд подробно е аргументирал. Съобразяването на решаващият състав със задължителната съдебна практика по посочените въпроси, налага и допълнителния довод за липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1298 от 13.07.2012 г. по гр. дело № 1717/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, ХІV състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: