О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
гр. София, 12.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тринадесети юни двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3273/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт Т. И. срещу решение № 29 от 31.01.2013 г. по гр. дело № 22/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Ответницата М. К. Н. чрез адвокат Н. К. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК излага съображения за недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /ІІІ о./ намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване ВКС, ГК, състав на ІІІ отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил решение № 868 от 01.11.2012 г. по гр. дело № 1953/2012 г. на Пазарджишки районен съд, с което са уважени предявените от М. К. Н. против [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 4025.70 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2012 г. до окончателното й изплащане и са присъдени разноски в размер на сумата 500 лв., като е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на М. К. Н. разноски в размер на сумата 300 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че подбора, извършен от работодателя във връзка със съкращаването на щата за длъжността „служител, издаване на пътнически билети, таксуване на колетни и багажни пратки, информатор” в РЦПП „Септември” при ППП – П., която е заемала ищцата от 9 бройки на 6 бройки е незаконосъобразен. В подкрепа на изложения мотив въззивният съд е посочил, че ответникът по исковете въпреки указанията на съда за тежестта на доказване относно начина на оценяване на служителите не е представил формуляри за оценяване на 8 служителки, включени в подбора, данни за образованието, квалификацията на отделните служители, справка за дейността им за определен период от време. Освен това съдът е констатирал, че не е ясно, защо работодателят е оценил по – високо едни от служителите и защо е поставил по – ниски оценки на други от тях.
По чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен правния въпрос: „Допустимо ли е съдът да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са въведени от ищеца по делото”. Касаторът поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и се позовава на решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр. дело № 475/2011 г. на състав на ІV г.о. Така формулиран правният въпрос не попада в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и съответно не релевира допълнително основание по цитираната норма, което следва да е налице, за да се допусне касационен контрол по отношение на обжалваното въззивно решение. Разпоредбата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК изисква въззивното решение да съдържа правни разрешения по правен въпрос, противоречащи на разрешенията по същия въпрос в задължителната съдебна практика /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 и т. 2/. Въззивният съд е разгледал обстоятелствата, посочени от ищцата като нарушения, допуснати от работодателя при упражняване на правото да прекрати трудовия договор с писмено предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ – съкращаване на щата. В исковата молба се съдържат твърдения за липса на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, както и за допуснати нарушения при извършване на подбор от ответника по исковете по чл. 329 КТ. Ищцата е оспорила спазването от работодателя на чл. 329 КТ по отношение на критериите за подбор, като в обстоятелствената част на исковата молба е посочила, че лицата, които са по – квалифицирани и работят по – добре имат предимство пред останалите. Тези доводи са разгледани от въззивния съд, който е упражнил съдебен контрол в производството по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ относно преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците има по – висока квалификация и работи по – добре и е изложил мотиви, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците, включени в подбора квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. С този начин на процедиране въззивният съд не се е отклонил от приетото в цитираното по – горе касационно решение правно разрешение на въпроса за основанията, на които следва да бъде разгледан иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В съответствие с даденото по реда на чл. 290 ГПК тълкуване окръжният съд е разгледал обстоятелствата, посочени от ищцата в исковата молба, които опорочават потестативното право за прекратяване на трудовия договор. Твърдението в приложението, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е разгледан на основание, което не е посочено от ищцата е необосновано и не релевира допълнително основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставянето на въпроса за спазването на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, което ищцата е направила с довода за допуснати от работодателя нарушения по съобразяването им, включва по същество именно съответствието на приетите от последния оценки по тях на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Нарушенията по съобразяването на критериите по чл.329, ал. 1 КТ нямат друго предметно съдържание освен съответствието на оценките, поставени от работодателя на притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Поради това следва да се приеме, че с изложените в приложението съображения, касаторът не е обосновал наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За това ВКС в настоящия си състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноските за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 300 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 31.01.2013 г. по гр. дело № 22/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на М. К. Н. разноските за настоящето производство в размер на сумата 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: