3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. София, 06.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 5092 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 6292/16.06.2016 г., допълнена с молба от 14.06.2016 г., подадена от М. Г. Л., чрез адвокат К. С., против определение № 203 от 25.05.2016 г. по ч. гр. дело № 1694/2016 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното по – горе определение състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената от М. Г. Л. частна касационна жалба против определение № 84 от 29.01.2016 г. по ч. гр. дело № 35/2016 г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, втори състав. За да постанови този резултат касационният съд е приел, че частната жалба е насочена срещу съдебен акт, неподлежащ на обжалване. Обосновано е разбирането, че чл. 274, ал. 2, изречение първо, предложение второ ГПК (редакция ДВ бр. 50/03.07.2015 г.) предвижда обжалваемост на определенията на окръжния съд, постановени от същия, като въззивна инстанция пред съответния апелативен съд, който се произнася по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК с окончателен съдебен акт, неподлежащ на последващ контрол.
Определението е правилно.
Частната жалба е постъпила на 16.06.2016 г., т.е. след влизане в сила на новата редакция на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, изречение първо, предложение второ ГПК, (ДВ бр. 50/03.07.2015 г.), съгласно която постановеното от окръжен съд, като въззивна инстанция определение, преграждащо по – нататъшното развитие на производството подлежи на последващ съдебен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК пред съответния апелативен съд, чието определение е окончателно. В случая Варненският окръжен съд е прекратил производството по гр. дело № 2704/2015 г., след като е приел, че обжалваното пред него решение е постановено в охранително производство по чл. 549 и сл. ГПК и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 537, ал. 1 ГПК. Определението на окръжния съд е било обжалвано от М. Л. пред Варненски апелативен съд, който го е потвърдил с определение № 84 от 29.01.2016 г. по ч. гр. дело № 35/2016 г., което е окончателно. В разглежданата хипотеза актът на окръжния съд е постановен във въззивно производство и няма характер на първоинстанционен акт, предвид естеството на съдебното производство, в което се произнася окръжния съд и свързаната с този стадий на делото процесуална дейност на съда, като въззивна инстанция, която характеристика, съобразно процесуалноправната уредба, регламентирана в чл. 274, ал. 2 ГПК определя като последна съдебна инстанция по процесуалноправния спор съответния апелативен съд. Законодателят не е предвидил последващ съдебен контрол по отношение на акта на апелативния съд. Поради това с произнасянето на апелативния съд се изчерпва процесуалния ред за разглеждане на правния спор и жалбата срещу същият акт на апелативния съд, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт се явява процесуално недопустима. Като е приел недопустимост на жалбата против определението на апелативния съд, съставът на ВКС не е допуснал нарушение на закона и постановеното от него определение трябва да бъде потвърдено.
Изложените в частната жалба доводи за допуснати процесуални нарушения от окръжния съд, които не били обсъдени от Варненски апелативен съд са неотносими към настоящия процесуалноправен спор, който има за предмет единствено правилността на постановеното от ВКС определение, а не правилността на постановените в хода на производството актове на окръжния съд и апелативния съд. Неотносими към процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл касационния съд са и оплакванията, изложени в молбата на частната жалбоподателка, подадена като писмено допълнение към частната й жалба, тъй като засягат съдебния акт, постановен от окръжния съд, който не е предмет на настоящия процесуалноправен спор.
От изложеното следва, че при постановяване на обжалваното определение не са допуснати нарушения на закона, същото е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 203 от 25.05.2016 г. по ч. гр. дело № 1694/2016 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: