О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
гр. София, 08.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети април двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2637/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез адвокат А. В. срещу решение № 8411 от 15.12.2012 г. по гр. дело № 15229/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – Г състав.
Ответницата С. Г. П. чрез адвокат Ж. Н. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /ІІІ о./ намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, при спазване изискванията за процесуалната й допустимост.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване ВКС, ГК, състав на ІІІ отделение, взе предвид следното:
Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – Г състав с цитираното решение е потвърдил решението от 03.10.2012 г. по гр. дело № 33059/2012 г. на Софийски районен съд, 62 състав в обжалваната част, с която са уважени предявените от С. Г. П. против въззивника, сега касатор искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1 – 3 КТ, за отмяна на дисциплинарно уволнение от длъжността „продавач – консултант”, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на сумата 2236.50 лв. по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 14.06.2012 г. до 03.10.2012 г., заедно със законната лихва от 11.07.2012 г. до окончателното изплащане, като е присъдил в полза на въззиваемата разноски в размер на сумата 175 лв. За да постанови този резултат второинстанционният съд е приел, че заповедта по чл. 188, т. 3 КТ отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, но описаната в мотивите фактическа обстановка не сочи на каквато и да било лично извършено от ищцата деяние – действие или бездействие, с което същата да е нарушила трудовите си задължения. Освен това решаващият състав е констатирал от факта, че е налице липса, че причината за вредата не е установена, съответно не е установено конкретно извършено от уволнената работничка противоправно деяние. Направен е извод за липсата на основание за налагане на дисциплинарна отговорност, която се носи само за лично виновно неизпълнение на трудови задължения.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени правни въпроси. По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, но в изложението не е поставен правен въпрос. Доводът, че не е установено на какво основание е липсата, както и че следвало да се назначи счетоводна експертиза, за да се изясни, „как е станала липсата и на какво основание” не е въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържаният довод е относим към нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. По чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се сочи единствено, че „казуса е решаван противоречиво от съдилищата, с оглед на което, би следвало да се произнесе ВКС, по отношение на вредата, как би следвало да се установява по трудови дела, тъй като наказателните дела, с които може да се установи една такава вреда и то лично извършена от работника е един по – бавен процес и би следвало в следващия етап, евентуално да се иска отмяна по чл. 330 ГПК, след като имаме влязла в сила присъда по наказателен път за длъжностно присвояване”. Видно от цитираната част от приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и по този текст от разпоредбата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК / не е формулиран правен въпрос, съгласно разясненията за неговото съдържание в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Дори да се приеме, че въпроса е: как би следвало да се установява вредата по трудови дела, с него не се формира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е поставен във връзка с правните разрешения, приети от въззивния съд, както и не са посочени отклоненията от съдебната практика. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в приложението е посочено: „По т. 3 считам, че този казус би имал значение за точното прилагане на закона и правилното развитие на правото”. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е за точно и мотивирано изложение на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Съображенията в приложението, част от които цитирани по – горе не съставляват точно и мотивирано изложение на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд в мотивите на решението си не е изложил правни разрешения по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ, отклоняващи се от посочената от касатора практика. Съгласно цитираното по – горе тълкувателно решение на ОСГКТК, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 – 3 ГПК, което има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. За това ВКС в настоящия си състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8411 от 15.12.2012 г. по гр. дело № 15229/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – Г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: