О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 51
гр. София, 09.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 6113 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България чрез Б. С., прокурор в Апелативна прокуратура – [населено място] срещу решение № 1278 от 25.06.2013 г. по гр. дело № 1130/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, осми състав.
Ответникът Г. И. Т. в отговора по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски апелативен съд, осми състав след отмяна на решението по гр. дело № 4958/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от Г. Т. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между 15000 лв. и 25000 лв. е постановил друго, с което е уважил частично предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, като е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Г. Т. обезщетение за неимуществени вреди, както следва: поради повдигането и поддържането на обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 4 НК, по което ищеца е бил оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х. дело № 3895/2006 г. на Софийски градски съд сума от още 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски от 344.29 лв. на основание чл. 78, ал.1 ГПК и е потвърдил решението в останалата обжалвана част, с която претенцията е уважена до размер на сумата 15 000 лв.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че искът е доказан по основание предвид доказването на обстоятелствата, относими към спорното право – оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер – чл. 219, ал. 4 НК. Освен това в мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно доказаността на неимуществените вреди и са обсъдени обстоятелствата, релевантни за присъждането им в размер на сумата 25 000 лв. във връзка с повдигнатото обвинение, по което е постановена оправдателна присъда.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди: „В случая процесуално – правният въпрос е за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.”. По – нататък се твърди, че „обжалваното решение противоречи на посочената разпоредба, а също и на разпоредбите на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди”. Въпросът, определен, като „процесуалноправен” не съдържа конкретните обстоятелства относно „определянето на неимуществените вреди”, по които въззивният съд е приел правни разрешения, както и самите правни разрешения по тълкуването на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Касаторът е задължен да ги посочи чрез мотивирано изложение на касационните основания съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Твърденията, че обжалваното решение противоречи на тълкувателни решения на ОСГК са доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, засягащи друг вид касационни основания, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. С излагането им не се релевират основания за допускане на касационно обжалване. Липсата на общи и допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационен контрол.
В приложението е посочено, че „материално – правният въпрос е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ”. Видно от цитата, подобно на формулировката по предходния въпрос не се сочат обстоятелствата, по които са формирани правни разрешения от въззивния съд, както и самите правни разрешения, а въпросът се свързва общо тематично с прилагането на нормата на чл. 52 ЗЗД, което го квалифицира, като общо поставен въпрос, несъобразен с конкретните мотиви на въззивния съд. Съгласно разясненията в цитираното по- горе тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, т. 1 правният въпрос е свързан с конкретни правни разрешения, които касаторът е задължен да посочи, като обоснове и противоречивото произнасяне на въззивния съд в отклонение от задължителната или казуална съдебна практика. В случая не е посочено и аргументирано и допълнително основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като твърдението, че „при сравнително сходни случаи, размерите на обезщетенията са определят при големи различия” не съставлява обосноваване на противоречие между разрешенията на въззивния съд и приложената практика. Не е обоснована и нито една от хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по жалбата разноските, направени в настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1200 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1278 от 25.06.2012 г. по гр. дело № 1130/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, осми състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – [населено място] да заплати на Г. И. Т. разноските за касационното производство в размер на сумата 1200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: