О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 03.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юли две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 3596 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Б. И. С.,чрез пълномощника му адв.Е. Й. срещу определение от 25.03.2014 г. по гр.д.№105/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Жалбоподателят прави оплакване,че неправилно производството по делото е било прекратено, тъй като не е внесъл в определения от съда срок разноски за заплащане възнаграждение на особен представител на ответника.Счита, че е заплатил такива в първоинстанционното производство , че няма пречка да бъде осъден с решението по делото да заплати новото възнаграждение, че особеният представител е назначен за всички инстанции и че не са съобразени разпоредбите на чл.26 ал.2,чл.27-а и чл.27-л от Закона за правната помощ /ЗПП/.Моли да бъде отменено обжалваното определение.
Ответницата по частната жалба Н. И. Б., чрез особения си представител адв.Д. Н. в писмен отговор я оспорва.Изразява становище, че първоначално определеното възнаграждение е за една инстанция, че разпорежданията за назначаване на особен представител и определяне на възнаграждението му са необжалваеми и ако не бъдат изпълнени производството по делото следва да бъде прекратено. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение и да й бъдат присъдени разноски за двете инстанции.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима,но не е основателна.
С обжалваното определение въззивният съд е прекратил образуваното пред него производство по въззивната жалба на жалбоподателя, тъй като в определения едноседмичен срок не е внесъл определеното за тази инстанция възнаграждение за особения представител на ответника.Съобщението за това негово задължение е връчено чрез пълномощника му на 26.02.2014 г. и до провеждането на открито съдебно заседание на 25.03.2014 г. не е било изпълнено.
К. съд намира,че така постановеното определение е правилно.В съответствие с изискванията на закона на ответницата по делото е бил назначен особен представител при условията на чл. 46 ал. 7 ГПК, тъй като не е била намерена на адреса, посочен в исковата молба и от представената справка е установено, че същият представлява неин постоянен и настоящ адрес.В тази хипотеза на ответника следва да се назначи особен представител на разноски на ищеца, като такъв може да бъде само адвокат.Назначаването на особен представител е задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на разноските за особения представител е условие то да бъде извършено.Следователно изпълнението на това задължение от ищеца е предпоставка за развитието на процеса. Размерът на възнаграждението за особения представител е обусловен от вида процесуална дейност, която ще извърши, и се определя от съда в съответствие с указаното в чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата, препращаща към Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/. В случая посочения от въззивния съд размер е в предвидения минимум. Тъй като оказваната защита се финансира от ищеца по делото, а не от държавния бюджет, глава седма от ЗПП и Наредба за заплащането на правната помощ не намират приложение. Когато не бъдат изпълнени указания на съда за внасяне на разноски на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, исковата молба се връща. В този смисъл е задължителната практика на ВКС – определение № 211/01.04.13 г. по ч. гр. д. № 11/2013 г., IV г.о., определение № 671 / 21.11.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2011 г., IV г. о., определение № 524 / 24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 37/2012 г., III г. о. и други, постановени по реда на чл. 273 ал. 3 ГПК. По същите съображения невнасянето на разноски по чл. 47, ал. 6 ГПК е основание за връщане на въззивна и касационна жалба. В тези случаи, какъвто е и настоящият, внасянето на възнаграждението за особен представител е обуславящо развитието на процеса и обратно, невнасянето го препятства.
Особеният представител на ответника е поискал да му бъде присъдено възнаграждение за участието му в това производство, което с оглед изхода на делото и на основание чл. 77 ГПК следва да бъде уважено в размера по чл.7 ал.1 т.7 от Наредбата.Относно разноските пред въззивния съд е подадена молба до тази инстанция и по нея е постановено разпореждане ,че ще бъде разгледана след приключване на настоящото производство.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.03.2014 г. по гр.д.№105/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд .
ОСЪЖДА Б. И. С. да заплати на адвокат Д. В. Н. , особен представител на ответника Н. И. Б. сумата 276 /двеста седемдесет и шест/ лв. възнаграждение за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: