О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр. София, 31.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на пети юли двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 3750/2013 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Е. Б. М. и М. С. М. чрез адвокат Г. М. срещу определение № 110 от 04.04.2013 г. по гр. дело № 9/2013 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на второ отделение.
Д. В. В. по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва частната жалба и поддържа, че определението е правилно.
Ответницата Е. – З. Д. Ч. по чл. 276, ал. 1 ГПК поддържа, че определението е правилно.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение състав на ВКС, гражданска колегия, второ отделение е прекратил производството по подадените от Е. Б. М. и М. С. М. молби с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 437/11 от 10.04.2012 г. по гр. дело № 1209/2010 г. на ВКС, І г.о. поради противоречие с влязло в сила решение № 401 от 19.08.1992 г. по гр. дело № 504/1992 г. на Върховен съд /ВС/. За да постанови този резултат ВКС е приел, че е налице съвпадение в предмета на производствата, образуваното пред неговия състав – по гр. дело № 9/2013 г. и образуваното по гр. дело № 1246/2012 г. на друг негов състав на ІV г.о. Съображенията, с които е обоснован този извод са следните: независимо, че молбите изхождат от различни страни, с тях е наведено едно и също основание за отмяна – това по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ; с решението по първото образувано производство – това по гр. дело № 1246/2012 г. на ІV г.о. ще бъде разрешен въпроса, поставен по двете дела ; съгласно чл.126 ГПК по – късно заведеното дело подлежи на прекратяване ; настоящата молба за отмяна, явяваща се втора по ред на същото основание и между същите страни е недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.
Определението е правилно.
Обективен идентитет между две производства по чл. 303, ал. 1 ГПК е налице, когато с молбите си страните процесуално са въвели едно и също основание за отмяна. Основанието за отмяна във всяка молба се извежда от обстоятелствената й част. Изводът на ВКС в обжалваното определение, че е налице съвпадение в предмета на производствата, образуваното пред неговия състав – по гр. дело № 9/2013 г. и образуваното по гр. дело № 1246/2012 г. на друг негов състав на ІV г.о. се подкрепя от данните по делото. Във всяка от молбите, по които са образувани посочените извънинстанционни производства се поддържа едно и също фактическо основание, а именно, че въпросът за процесуалния порок при приемането на решението от 25.06.1991 г. на Общото събрание на ЖСК „П.” за разпределение на гаражна клетка № 21 на Е. М. и М. М. е разрешен различно в две съдебни решения, в решение № 401 от 19.08.1992 г. по гр. дело № 504/1992 г. на Върховния съд, V г.о. цитираното решение на Общото събрание е прието за законосъобразно, а в решение № 437/11 от 10.04.2012 г. по гр. дело № 1209/2010 г. на ВКС, І г.о. същото решение на Общото събрание е прието за нищожно. Иска се отмяна на неправилното решение, което за молителката по гр. дело № 1246/2012 г. на ВКС, ІV г.о. е решение № 401 от 19.08.1992 г. по гр. дело № 504/1992 г. на Върховния съд, V г.о., с което по иск по чл. 39 ЗЖСК, предявен от наследодателя й В. В. претенцията е отхвърлена, а за молителките по гр. дело № 9/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. е решение № 437/11 от 10.04.2012 г. по гр. дело № 1209/210 г. на ВКС, І г.о., с което по инцидентен отрицателен установителен иск за собственост, предявен от Е. – З. Ч. претенцията е уважена. Правилно ВКС е приел, че са налице предпоставките на чл.126 ГПК, тъй като в молбите и по двете дела по чл. 303 ГПК – гр. дело № 1246/2012 г. на ІV г.о. и гр. дело № 9/2013 г. на ІІ г.о. се съдържа една и съща обстоятелствена част – твърдения за противоречиво разрешаване на спор за процесуален порок на решението от 25.06.1991 г. на Общото събрание на ЖСК „П.” за разпределение на гаражна клетка № 21 на Е. М. и М. М. в цитираните решения на състави на ВС и ВКС, която релевира едно и също фактическо основание за отмяна – по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
Д. на частните жалбоподателки, че предметът на двете дела за отмяна е различен е неправилен. Развитите в подкрепа на довода съображения, че по двете дела за отмяна исканията на молителките са различни не обосновават извод за липсата на идентитет, тъй като в случая по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК отмяната на едно от двете влезли в сила решения е обусловена от установената от ВКС негова неправилност, а не от искането, визиращо, кое от двете влезли в сила решения страната счита за неправилно. Обективният идентитет между двете дела по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК, подробно разгледан по – горе определя наличието на предпоставки по чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на производството по гр. дело № 9/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. Другите съображения засягат процедирането на ВС и ВКС по споровете и не аргументират становището на частните жалбоподателки за неправилност на обжалваното определение.
Съображението в частната жалба, че по двете решения, сочени като противоречиво разрешаващи спорен въпрос са разгледани различни искове не обосновава виждането за липса на идентитет, тъй като по споровете и по двете решения въпросът за валидността, респективно за законосъобразността, които обуславят процесуален порок на цитираното решение на Общото събрание и преди всичко за последиците от съществуването на този процесуален порок при приемането на решението е преюдициален, бил е разглеждан / в решение № 401/19.08.1992 г. по гр. дело № 504/1992 г. на ВС това е въпроса за законосъобразността на решението на Общото събрание/ и е обусловил правни разрешения, които са предизвикали различни решаващи изводи по предявените искове. Д., че с решението по гр. дело № 1246/2012 г. на ВКС, ІV г.о. не е разрешен въпроса за това, кое от цитираните решения е правилно, не е относим към допустимостта на производството по гр. дело № 9/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., а към основателността на молбата по гр. дело № 1246/2012 г. на ВКС, ІV г.о.
Неправилен е довода в частната жалба, че между гр. дело № 1246/2012 г. на ІV г.о. и гр. дело № 9/2013 г. на ІІ г.о. липсва идентитет, тъй като по първото дело молбата за отмяна включва и съставите на чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и на чл. 304 ГПК, защото наличието и на други фактически състави по чл. 303, ал.1 ГПК не изключва идентитета между въведените и по двете дела фактически състави на чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК. Това е така, защото всеки от съставите по чл. 303, ал. 1 ГПК е самостоятелен и задължава ВКС да се произнесе по него, когато молителите редовно са го сезирали.
Незаконосъобразен е довода за неприложимост на чл.126 ГПК поради иницииране на производствата по чл.303, ал.1, т. 4 ГПК по двете посочени дела „от различни страни”. По тези две дела молителите не са „различни страни”, които не са участвали и в двете производства, по които са постановени решенията, чиято отмяна се иска. Въпреки че инициирането на извънинстанционните производства по чл. 303, ал.1 ГПК е направено от страни, които в решенията, чиято отмяна се иска са имали различно процесуално качество – по гр. дело № 504/1992 г. на ВС, V г.о. молителки по реда на надзора са Е. М. и М. М., а по гр. дело № 1209/2010 г. на ВКС, І г.о. касатор е Е. – З. Ч., те са били страни и в двете съдебни производства, по които са постановени решенията, чиято отмяна е предмет на молбите им по гр. дело № 1246/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и на гр. дело № 9/2013 г. на ІІ г.о., поради което изискването на чл. 126, ал. 1 ГПК за субективен идентитет е налице.
Необоснован е и довода за неправилен извод на ВКС по гр. дело № 9/2013 г., че гр. дело № 1246/2012 г. било по – рано заведено. От служебна справка на гр. дело № 1246/2012 г. на ВКС, ІV г.о. е видно, че същото дело е образувано на 29.10.2012 г., а гр. дело № 9/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. е образувано на 11.01.2013 г. видно от разпореждането на председателя на ІІ г.о. Гражданско дело № 1246/2012 г. е приключило с решение № 39/23.04.2013 г., с което молбата за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК на Е. – З. Ч. е оставена без уважение. Следователно обоснован е извода на ВКС в обжалваното пред настоящата инстанция определение, че гр. дело № 1246/2012 г. на ВКС, ІV г.о. е по – рано заведеното дело по смисъла на чл.126, ал. 1 ГПК, поради което именно производството по гр. дело № 9/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. законосъобразно е прекратено.
С оглед на изложеното се налага извода, че ВКС с постановеното определение не е нарушил закона, поради което обжалваният пред настоящата инстанция съдебен акт следва да бъде потвърден.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия,
състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 110 от 04.04.2013 г. по гр. дело № 9/2013 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: