О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 62
гр. София, 14.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 5720 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № ІІ – 48 от 01.07.2013 г. по гр. дело № 472/2013 г. на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав.
Ответникът С. А. А. е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага становище за недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд /ВКС/, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но с поставените в приложението й въпроси не са релевирани основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането на касационен контрол.
Предмет на касационната жалба е цитираното решение, с което състав на Бургаски окръжен съд е потвърдил решение № 75 от 25.01.2013 г. по гр. дело № 6075/2012 г. на Бургаски районен съд за уважаване на иск, предявен от С. А. А. против [фирма], [населено място] относно признаване за установено по отношение на посоченото дружество, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 7385.80 лв., допълнително начислена електроенергия за обект, находящ се в [населено място], [улица] за отчетен период от 23.01.2012 г. до 19.04.2012 г., за която е издадена фактура № [ЕГН] от 16.05.2012 г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел следните съображения: при липсата на предвидена в закона възможност за едностранна промяна от доставчика на доставеното количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия; нормата на чл. 98а Закона за енергетиката /ЗЕ/, регламентираща корекции на сметки съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 няма обратно действие, приета е с изменение обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. и не е предвидено да се прилага по отношение на факти, които са се развили и приключили преди нейното приемане; ответникът е извършил корекция на отчитането на електромера за процесния обект и е съставил фактура за сумата 7385.80 лв., за отчетен период от 22.04.2012 г. до 21.05.2012 г., представляваща просрочени стари задължения; клаузата от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма], регламентираща едностранно коригиране на сметките за електрическа енергия от дружеството за минал период, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическа енергия, когато инкасаторът е отчитал доставената и потребена електрическа енергия за периода, за който е извършена корекцията е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 З. във вр. чл. 143, т. 6 и т. 18 З.; с оглед нищожността на тази клауза ответникът не е имал правото да начисли процесната сума; задължение на доставчика на електрическа енергия е да осигурява измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средствата за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства; средството за техническо измерване е собственост на ответника и същият има задължение да осигури правилното му и коректно функциониране, да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването.
С оглед на тези изводи, обусловили изхода на спора поставеният от касатора въпрос в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не релевира основание за допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Въпросът е формулиран, както следва: „Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от този клиент електрическа енергия след измененията на Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени с Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ ?”. Неговото съдържание не е съобразено с предмета на делото и мотивите на въззивното решение. Въззивният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, произтичащо от договорно основание за период, предшестващ изменението на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ и поради това решаващият състав е разгледал спора по действащото към процесния период законодателство, като е изложил съображения за липсата на предпоставки за приложение на новата разпоредба. При формулирането на въпроса не е отчетено обстоятелството, засягащо, действието на материалноправната норма по време, не са взети под внимание правните разрешения, обективирани в съдебния акт във връзка, с които единствено страната трябва да въведе правни въпроси. Вместо с мотивите, обусловили изхода на делото, жалбоподателят е обвързал въпроса със субективното си становище, че с изменението не се въвежда нова уредба на обществените отношения, а се пояснява по – рано установената воля на законодателя, като и изменението има тълкувателен характер. Формулиран по този начин въпросът се основава не на правните разрешения на въззивния съд, спрямо които касаторът е задължен да изложи и обоснове наличието на някоя от хипотезите по чл. 280, ал.1, т. 1- 3 ГПК, а на собственото му субективно виждане за действието на разпоредбата по време и за нейното съдържание. Това виждане, като изразяващо несъгласие с изводите на въззивния съд относно изменението на правната уредба и действието на новата норма по време е по същество оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК и има за предмет друг вид касационни основания, относими към производство по чл. 290 ГПК. Тяхното разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо и с въвеждането им не се релевират основания по чл. 280, ал.1 ГПК. По този начин жалбоподателят не е аргументирал общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 обективира правните разрешения на въззивния съд, а не становището на страната, респективно нейната разбиране по тълкуването на закона. Касаторът не е мотивирал и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което трябва да бъде въведено кумулативно с общото основание предвид изискването за точно и мотивирано изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд се е позовал на практика на състави на ВКС по чл. 290 ГПК. Д., че „тази практика не следва да се приема за обвързваща, тъй като не отчита последващо нормативно изменение” е неправилен, тъй като отрича задължителния характер на съдебната практика, формирана със съдебните актове по чл. 290 ГПК, респ. разясненията приети с цитираното ТР на ОСГТК на ВКС – т. 2 относно обвързващото действие на същата практика. Последната е задължителна за първата и втората съдебни инстанции и съобразяването на въззивния съд с тази практика в какъвто смисъл е процедирането на окръжния съд в обжалваното решение, постановено в съответствие с разрешенията в решенията на съставите на ВКС по чл. 290 ГПК е основание за недопускане на касационен контрол. Ето защо следва да се приеме, че в конкретният случай не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Не е налице и нито една от хипотезите на т. 3 от разпоредбата. За да се обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК страната трябва да посочи освен общите основания, което в приложението не е направила, още и допълнителни основания за допускане на касационен контрол, които в случая също така не е аргументирала. Когато се поддържа, че липсва практика каквото е становището на жалбоподателя, същият е задължен да посочи разпоредбите, които според него са непълни, неясни или противоречиви, изискване което не е изпълнил в представеното приложение. В конкретният случай позоваването на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК е необосновано и поради това, че задължителна съдебна практика по разрешаване на въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд е формирана, а несъгласието на касатора със същата практика не може да бъде основание за прилагане на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Предвид изложеното по – горе следва да се приеме, че с представеното приложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е релевирал общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускането на касационното обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ – 48 от 01.07.2013 г. по гр. дело № 472/2013 г. на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: