О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 11.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4470/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Х. Й. Х. и Е. Н. Х.,чрез пълномощник адв.М. М., по касационна жалба от М. Е. Н. чрез пълномощник адв.М. В. и по насрещна касационна жалба от Т. А. Д.,чрез пълномощник адв.М. В., срещу решение № VІ-143/23.03.2015 г. по гр.д.№1839/2014 г. на Окръжен съд-Бургас.
Ответниците по касационната жалба М. Е. Н. и Т. А. Д. в писмени отговори,подадени чрез пълномощник адв.М. В. изразяват становище, че касационната жалба, подадена от Х. Й. Х. и Е. Н. Х. е основателна.
Ответникът по касационната жалба от Х. Й. Х. и Е. Н. Х. , по касационната жалба от М. Е. Н. и по насрещна касационна жалба от Т. А. Д.- С. Д. П., в писмени отговори,подадени чрез пълномощник адв. Р. Д. ,ги оспорва. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба от Х. Й. Х. и Е. Н. Х. , по касационната жалба от М. Е. Н. и по насрещната касационна жалба от Т. А. Д.- К. С. К. в писмени отговори,подадени чрез пълномощници адв.Ж. Р. и адв.Д. Т. ги оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение, поправено с решение от 06.04.2015 г. по същото дело, е отменено решение № 55/02.07. 2014 г. по гр.д.№69/2013 г. на Районен съд-Царево, и вместо това е постановено отхвърлянето на предявените от ищците Х. Й. Х. и Е. Н. Х.-касатори в настоящото производство, искове за прогласяване нищожност като привиден на договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нот.акт № 105, т.VІ, рег. №4212,дело № 1018/2003 г. на нотариус рег.№ 370,поради участието на М. Е. Н. като подставено лице, с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД и за приемане за установено спрямо ответниците Т. А. Д., М. Е. Н., С. Д. П. и К. С. К.,че ищците Х. Й. Х. и Е. Н. Х. са собственици в условията на съпружеска имуществена общност на недвижим имот от ? идеална част от нива с площ 1,872 дка,ІІІ категория, в местността „Нестинарка“, в землището на [населено място], представляваща имот №063001 по плана на землището с описани граници,съответно на по ? идеална част от новообразуваните поземлени имоти с идентификатор 48619.63.61 с площ 801 кв.м. и с идентификатор 48619.63.62 с площ 808 кв.м.,с описани граници, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.Въззивният съд посочва, че ищцата Х. Й. Х. е въвела твърдения, че е поискала да закупи имот в [населено място], но решила да бъде придобит от привиден купувач-ответницата М. Е. Н.,нейна дъщеря,по това време съпруга на ответника С. Д. П..Уговорката била след време така закупеният имот да бъде върнат на ищцата или да бъде прехвърлен на внучките .Посъветвали се с адвокат, който изготвил необходимите документи-предварителен договор за покупко-продажба с продавача- ответникът Т. А. Д., разписка/обратно писмо и обратно писмо, отразяващи действителните условия.В деня на изповядването на сделката пред нотариус всички страни се събрали в къмпинг „Нестинарка“,стопанисван от ищцата.Ответникът К. С. К., по това време съпруг на дъщерята на ищцата Н. Е. Н.,която не е страна по делото, направил искане при бъдещото прехвърляне на имота да имат дял и неговите две деца и то било прието.След закупуване на имота ищцата предприела действия по промяна на предназначението му и заплатила разходите за това.Ответниците М. Е. Н. и С. Д. П. се развели, но последният постоянно отказвал да прехвърлят имота на децата. Междувременно бил прекратен бракът и на ответника К. С. К..През 2011 г.ответникът С. Д. П. му прехвърлил чрез дарение идеална част от имота, а впоследствие му продал идеални части.Ищците поддържат, че договорът между ответниците Т. А. Д. и М. Е. Н. е нищожен поради привидност, изразяваща се в персонална симулация чрез участие на подставено лице и искат прогласяване на нищожността му,както и че последващите разпоредителни сделки нямат вещно-прехвърлително действие и искат да бъде признато за установено, че те са собственици на процесните имоти. Въззивният съд е приел за установено,че с договор от 2003 г. ,оформен с нот. акт ,ответникът Т. А. Д. е продал на ответницата М. Е. Н. срещу продажна цена от 10 000 лв. ? идеална част от нива с площ 1,872 дка.Бракът на купувачката с ответника С. Д. П. е бил прекратен с влязло в сила решение от 06.06.2007 г. с развод.На 09.02.2011 г. с две поредни сделки ответникът С. Д. П. е дарил 5/801 и 5/808 идеални части, а впоследствие му продал 195,25/801 и 197/808 идеални части от процесния имот. Двете дъщери на ответника С. Д. П. в качеството си на кредитори по задължението му за издръжка са предявили иск с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност спрямо тях на последните две прехвърлителни сделки.В производството по този иск е била разпитана като свидетел ищцата Х. Й. Х..При разпита тя не е заявила,че е действителният собственик на имота.Този иск е бил отхвърлен с влязло в сила решение .В подкрепа на твърденията за персонална симулация е представен предварителен договор от 20.08.2003 г.,сключен между ищцата Х. Й. Х. и ответника Т. А. Д., с който последният се задължил да й продаде процесния имот срещу заплащане на продажна цена от 10 000 лв.Според чл.7 от договора двамата се уговорили при сключване на окончателния договор като купувач да бъде посочена ответницата М. Е. Н..Тъй като не съдържа подпис на последната ,въззивният съд е направил извод,че той няма характеристиката на обратно писмо, нито на начало на писмено доказателство .Същите изводи е направил и относно документ, озаглавен разписка/обратно писмо за броената сума. В документ озаглавен обратно писмо,също от 28.10.2003 г.,подписан от тримата издатели, се съдържа изявление, че изразената в нот.акт воля на страните е привидна и прикрива друго съглашение, с което те в действителност желаят действителен купувач да е Х. Й. Х., която е заплатила продажната цена .Във връзка с оспорването на тези писмени доказателства е приел, че от назначените по делото графологични експертизи е установено, че не може да се направи достоверен извод кога са изготвени , но че при тяхното съставянето им, а така също и на исковата молба, е използвана функцията copy-paste и че са изпълнени на един и същ компютър. Въззивният съд е приел,че липсва анализ на показанията на всички разпитани по делото свидетели и защо някои от тях се кредитират , а други-не. Приел е за ключови показанията на свид.А., Стоянова и П.,тъй като се отнасят за деня на продажбата и евентуално за твърденията за симулативност и знанието на ответниците С. Д. П. и К. С. К. за това.Посочил е, че е налице противоречие в показанията на свид.А. и свид.Стоянова относно обстоятелството къде се е намирал ответникът К. С. К. на датата на продажбата от 2003 г.При липса на други безспорни доказателства е приел, че не е установено той да е присъствал на почерпката в къмпинг „Нестинарка“ и да знае за симулацията на продажбата. Приел е, че не е установено, да е бил добросъвестен при придобиването на имотите през 2011 г.,тъй като доказателствената тежест за установяването на това обстоятелство лежи върху него.Намерил е,че от показанията на свид.П. също не се установява ответникът С. Д. П. да е дал 5000 лв. за закупуване на имота.Направил е извод,че е основателно оплакването,че липсва обратно писмо или начало на писмено доказателство противопоставимо на ответника С. Д. П., който в условията на СИО е придобил прехвърлената от него впоследствие част от имота. Позовал се е на задължителна съдебна практика- решение по гр.д.№1069/2009 г., І г.о. според което,когато се отнася до обвързващата сила на обратния документ по отношение на съпруг, който не е подписал същия,то тя не е задължителна.Обратният документ е договор и затова неподписалата го страна не е обвързана от него.При липса на обратно писмо или начало на писмено доказателство от страна на този ответник, свидетелските показания за установяване на знанието му за твърдяната персонална симулация са недопустими.По тази причина е намерил за ирелевантно обстоятелството дали представените писмени доказателства-предварителен договор, разписка/обратно писмо и обратно писмо, са съставени за нуждите на процеса, тъй като те са непротивопоставими на ответника С. Д. П.. Признанието за персоналната симулация не изхожда от него, а свидетелските показания за разкриването й по отношение на него са недопустими. За пълнота е посочил, че е без значение дали обратното писмо е съставено на дата, която предхожда, съвпада или е следваща за датата на атакуваната сделка,но тя трябва да е достоверна,за да не буди съмнение ,че е съставена за нуждите на процеса.С оглед изложеното е счел предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за недоказан.Приел е също така,че при последващите разпоредителни сделки ответникът К. С. К. е придобил собствеността от лице, което е било собственик на прехвърлените идеални части и те имат вещно-прехвърлителен ефект.
При тези мотиви следва да се приеме,че касационните жалби от М. Е. Н. и Т. А. Д. са недопустими. Те са насочени срещу решение, с което предявеният срещу тях иск с правно основание чл. 26 ал.2 ЗЗД е отхвърлен.Не е налице правна необходимост да се предотвратят за тях правните последици от отхвърлянето на иска. Всяка страна има право да обжалва съответния съдебен акт в свой интерес, но тя не може да подава жалба в защита на чужд интерес.Поради това, независимо че тези ответници са признали иска, те не разполагат с правната възможност да обжалват решение, с което той е отхвърлен.С този правен резултат не е засегнато тяхно материално право,не е засегната правната им сфера.Правният интерес е различен от интереса в чисто житейски смисъл. В случая наличие на такъв не е обосновано. Поради това подадените от тях касационни жалби следва да бъдат оставени без разглеждане.
Касационната жалба подадена от ищците Х. Й. Х. и Е. Н. Х. е допустима, като подадена в установения от закона срок, от надлежна страна , с интерес от предприетото процесуално действие.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ищците поддържат всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК.
Във връзка с основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК твърдят,че въззивният съд се е произнесъл относно допустимостта на свидетелски показания по настоящия спор за установяване на персонална симулация.
Посочил е, че ответниците по касационната жалба Т. А. Д., М. Е. Н. и С. Д. П. са необходими другари.Първите двама са признали предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД, както и изложените в исковата молба факти относно твърдяната персонална симулация.Поддържат, че според установената съдебна практика признанието на един от необходимите другари, че сделката е симулативна прави вероятно твърдението на ищеца, че съгласието е привидно и поради това са допустими свидетелски показания за установяване на привидността спрямо останалите другари.Считат,че въззивният съд е направил изводи в противоречие с приетото по гр.д.№5299/2007 г.,ІV г.о., по гр..№ 990/2002 г.,ІІ г.о.,гр.д.№1147/2003 г., ІІ г.о. Следва да се уточни,че цитираната практика не е задължителна, поради това с позоваването на нея се обосновава допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Така поставеният въпрос не произтича от правните разрешения на въззивния съд. Не са формирани правни изводи за допустимост или не на свидетелски показания във връзка с направените признания на иска от посочените ответници-необходими другари в процеса.Въпросът е разгледан единствено в светлината на представените писмени доказателства.Поради това с него не се обосновава общо основание за допустимост на касационното обжалване.
По-нататък касаторите изтъкват,цитирайки пространен пасаж от решението на въззивния съд, че е направил извод,че не е налице нито обратно писмо, нито начало на писмено доказателство и че поради това свидетелски показания са недопустими.Поставят материалноправния въпрос относно наличието на обратно писмо или начало на писмено доказателство и отново задават процесуалноправния въпрос за допустимост на свидетелски показания.
Посочват, че са представени три документа: предварителен договор от 01.09.2003 г. разписка/обратно писмо от 28.10.2003 г., и обратно писмо от 28.10.2003 г.,в които се съдържат изявления за симулативност на сделката,че те не съдържат подписа на ответника С. Д. П., но че обратно писмо,изхождащо от един от другарите има значение на начало на писмено доказателство за допускане на свидетели за разкриване на симулацията.Считат,че изводите на въззивния съд по поставените въпроси са в противоречие с решения на ВКС по гр.д.№4614/2007 г., ІV г.о.,гр.д.№2392/2007 г., ІІІ г.о., гр.д.№2746/2007 г., ІІІ г.о.,влязло в сила решение по гр.д.№ 402/2010 г. на Окръжен съд-Бургас, съставляващи съдебна практика и на решение по гр.д.№356/2010 г., ІІІ г.о., представляващо задължителна съдебна практика.Намира извода на въззивния съд за недопустимост на свидетелски показания за противоречащ и на решение по гр.д.№1069/2009 г., І г.о., на което той се е позовал.Въпросите отново не са релеватнти,тъй като не са поставени в разгледаната от въззивния съд хипотеза.Направени са изводи не изобщо дали е налице обратно писмо или начало на писмено доказателство, а за обратно писмо или начало на писмено доказателство,противопоставими на ответника С. Д. П.. Не е обосновано и наличието твърдяните допълнителни основания. Необходимо е по поставените въпроси да бъде представена съдебна или задължителна съдебна практика при пълен идентитет на разглежданите случаи. Такъв не е налице. В представените съдебни решения не са разгледани случаи на персонална симулация,нито обратните документи съдържат всички характеристики на документите, представени в настоящия спор. Съдебните актове трябва да са постановени по идентични случаи, тъй като само тогава може да бъде установено противоречие на съдържащите се правни изводи в тях и в обжалваното решение по обуславящия въпрос.
Касаторите поставят и въпроса дали датата ,на която е съставено обратното писмо трябва да е достоверна.Цитират част от мотивите на въззивния съд, в които е отразено,че за пълнота се посочва ,че няма значение дали обратното писмо е с дата,която предхожда,съвпада или е следваща за атакуваната сделка като симулативна , но че тя трябва да е достоверна, т.е. да не буди съмнение,че е съставена само за нуждите на процеса.Считат,че е налице противоречие с приетото в решение по гр.д.№375/2010 г., ІV г.о., гр.д.№356/2010 г., ІІІ г.о. и гр.д.№2392/2007 г.С така поставения въпрос,както и с предходните, не е обосновано общо основание за допустимост на касационното обжалване.Според разрешенията в ТР № 1/10.02.2010 г. по гр.д.№ 1/2009 г. ОСГТК-т.1 той трябва да е включен в предмета на делото и да е обусловил правните изводи на съда.В случая изрично е посочено,че по въпроса се формират мотиви за пълнота, т.е. те не са обуславящи за решаващата му воля. Освен това не е налице противоречие между изводите на въззивния съд и приетото в цитираната съдебна практика и задължителна съдебна практика. В унисон с изложеното от въззивния съд е и решение по гр.д.№7298/2013 г., ІV г.о. за достоверната ,респективно за безспорната дата на обратното писмо.
Касаторите поставят и процесуалноправния въпрос за задължението на съда за преценка на всички доказателства и доводи на страните и за задължението му да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и закона.Твърдят,че въззивният съд не е обсъдил в цялост изложените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото доказателства, както и че изразът, че е достигнал до извода си за неоснователност на исковете след преценка на всички доказателства е бланкетен.Намират,че е налице противоречие с разрешенията в ППВС № 7/27.12.1965 г., решение по гр.д.№814/1999 г., V г.о., по гр.д.№677/2001 г., І г.о.Така поставеният въпрос е детерминиран от становището на касаторите за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Тези оплаквания не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, което е по селекция на касационната жалба. Следва в изложението да се прави категорично разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК,което не е сторено.
В заключение касаторите поддържат и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, като считат,че създаването на трайна практика по поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Само цитирането и възпроизвеждането на законовия текст не са достатъчни за обосноваване наличието на това допълнително основание.
Поради изложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението на въззивния съд по касационната жалба от Х. Й. Х. и Е. Н. Х., а касационната жалба от ответницата М. Е. Н. и насрещната касационна жалба от Т. А. Д. следва да бъдат оставени без разглеждане.
С оглед изхода на делото следва да бъде присъдени разноски за това производство на ответниците С. Д. П. и К. С. К.,чието плащане в брой е отразено в приложени договори за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от М. Н. Е. вх. № 7822/29.04.2015 г.и насрещна касационна жалба от Т. А. Д. вх.№ 2961/28.05. 2015 г.срещу решение № VІ-143/23.03.2015 г. по гр.д.№1839/2014 г. на Окръжен съд-Бургас,поради липса на правен интерес.
В тази част определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба от Х. Й. Х. и Е. Н. Х. вх.№ 6992/17.04.2015 г. срещу решение № VІ-143/23.03.2015 г. по гр.д.№1839/2014 г. на Окръжен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Х. Й. Х. и Е. Н. Х. да заплатят на С. Д. П. сумата 500 лв. направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Х. Й. Х. и Е. Н. Х. да заплатят на К. С. К. сумата 500 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: