О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
гр. София, 21.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5986/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Б. чрез адвокат Н. И. против решение № 875 от 09.05.2013 г. по гр. дело № 382/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав.
Ответникът [фирма], [населено място] поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение, с което състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 23.10.2012 г. по гр. дело № 8339/2009 г. на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, десети състав, с което първостепенния съд е отхвърлил исковете, предявени от настоящия жалбоподател против [фирма], [населено място] с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД вр. чл. 87 ЗЗД, за заплащане на сумата 28 107 евро, дадени по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 08.08.2007 г., както и с правно основание чл. 92 ЗЗД, за заплащане на сумата 6 596.80 евро, представляваща неустойка по чл. 14 от същия предварителен договор. За да постанови този резултат въззивният съд е изложил следните съображения: на 08.08.2007 г. между страните е бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот в [населено място],[жк]– ателие АТ Г 30 и паркомясто Г 14; съгласно чл. 14 от договора в случай, че продавачът без изрично писмено съгласие на купувача сключи каквато и да е сделка с процесния имот /описан в чл.1 от договора/, с изключение на посоченото в чл.10.1 или по какъвто и да е начин наруши задълженията си по чл.11 от договора, купувачът има правото да развали договора едностранно и да получи от продавача връщане на получените по договора суми до този момент, както и неустойка 10 % от цената на имота и платените на посредника комисионни възнаграждения; договорена е цена 65 968 евро за двата обекта, платими на четири части – на различни етапи от изпълнение на договора; ищецът е превел на посредника сумата 28 107 евро; договорът за ипотека / с „Р. България ЕАД/ има за предмет не описаните в предварителния договор ателие и паркомясто, а урегулираните поземлени имоти и право на строеж; учредяването на ипотека не е увредило интересите на кредитора купувач, тъй като към момента на сключване на договора за учредяване на ипотека, имотът все още не е бил изграден; към този момент /момента на сключване на договора за учредяване на ипотека/ за продавача все още не е било възникнало задължението да прехвърли на купувача имота чист, свободен от тежести, поради което не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 14 от договора за неговото разваляне; учредяването на ипотека върху терена и правото на строеж за изграждането на сградата, не може да се цени, като сключване на сделка с ателието и паркомястото, тъй като тази ипотека би преминала върху обектите, ако не бъде заличена към датата на сключване на окончателния договор.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по „съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос”, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата, а именно: ”въпроса, касаещ възникване на правото на купувача да развали предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот преди момента на сключване на окончателен договор, ако се окаже, че с процесния недвижим имот е сключена сделка, обременяваща този недвижим имот с вещна тежест в случай, че продавача се е задължил да не каквато и да е сделка с недвижимшя имот без изрично писмено съгласие на купувача”. Страната се позовава на решение № 29/14.02.2010 г. по т.д. № 488/2009 г. на ВКС, І т.о. и излага довод за това, че чл. 190, ал.1 ЗЗД и чл. 192, ал.1 ЗЗД намирали приложение при процесния предварителен договор, поради което счита, че разрешенията в касационното решение са относими към процесния случай. Приложени са и решение на Пловдивски апелативен съд по гр. дело № 1229/2008 г., както и решение на Софийски апелативен съд по гр. дело № 819/2011 г.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване е необходимо поставения правен въпрос да е развит в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, формиращи допълнителни основания /арг. т.1 от ТР № 1/2009 на ОСГКТК на ВКС/. В разглеждания случай жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Изложените от него доводи не подкрепят тези твърдения. Разрешенията, приети в цитираното касационно решение по т. дело № 488/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. засягат правен спор, в който поставените въпроси, са различни от въведения по – горе въпрос. В решението на състава на ВКС са развити мотиви по приложимостта на правилата за евикция по договора за продажба към предварителните договори за продажба, а в настоящия случай въззивният съд се е произнесъл по друг въпрос, който не е относим към института на евикцията. Поради различието във въпросите, разгледани от въззивния съд и ВКС не е налице противоречие в произнасянето им, обуславящо допускане на касационен контрол. Ето защо следва да се приеме, че касаторът не е обосновал допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Същият не е обосновал допълнително основание и по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не е представил доказателства за влизането в сила на приложените копия от решения на Софийски апелативен съд и Пловдивски апелативен съд / т.1 от цитираното ТР № 1/2009 на ОСГКТК /. Освен това по поставения от касатора въпрос е формирана задължителна съдебна практика – решения на състави на ВКС по чл. 290 ГПК, съгласно която евентуалните негативни последици за купувача по предварителния договор от учредяването от страна на продавача на договорна ипотека върху имота, предмет на предварителния договор, биха представлявали предпоставка за възникването и упражняването на потестативното право на купувача за разваляне на договора по чл. 87, ал.1 или ал. 2 ЗЗД, ако съобразно конкретните условия на договора към момента на предаване на имота, ипотеката не е била заличена. Въззивният съд при разглеждане на спора е приел правни разрешения по този въпрос в съответствие с тази задължителна съдебна практика, формирана с редица решения на ВКС, като решение № 153/28.12.2012 г. по т.д. № 1022/2011 г. на І т.о., решение № 231/13.02.2013 г. по т.д. № 1268/2011 г. на ІІ т.о., решение № 22/03.04.2013 г. по т.д. № 821/2011 г. на І т.о., решение № 54/17.07.2013 г. по т.д. № 1150/2011 г. на І т.о. и др. С цитираните касационни решения е уеднаквена съдебната практика по поставения въпрос, поради което позоваването от страна на касатора на решения на апелативните съдилища, като съдебна практика по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е неоснователно и не релевира предпоставки за допускане на касационен контрол.
Непосочването и необосноваването на основания по чл. 280, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК / в последната хипотеза нито се поддържа нито се въвежда и аргументира такова основание / има за последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 875 от 09.05.2013 г. по гр. дело № 382/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: