Определение №464 от 24.7.2015 по ч.пр. дело №3144/3144 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 24.07.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 3144 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от дипл. ел. инж.И. Ц. К., приподписана от адв.Е. Е. срещу определение № 1182/09.04.2015 г. по ч.гр.д.№ 802/ 2015 г. на Окръжен съд-Варна.
Жалбоподателят прави оплакване,че в обжалваното определение не е указано мястото на неговото постановяване, непълно и некоретно са посочени имената на страните.Твърди,че е предявил и доказал исковите си претенции към ЧСИ рег.№712 с основание чл.433 ал.1 т.6 и чл.433 ал.2 ГПК, а въззивният съд неправилно приел,че липсва правна норма под която те да бъдат подведени,респ.да бъдат приети за допустими.Счита,че неправилно е насочен към неприложимите за неговия случай законови разпоредби на чл.435 ал.2 и ал.3, чл.439 ал.1 и 2, чл.462, чл.502 ал.2, чл.521 ал.2 ГПК,тъй като изпълнението било извършено незаконосъобразно и насочено към несквестируеми парични средства. Намира,че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, като прилага копия от решения на различни по степен съдилища, които според него са контрапункт на отказа на въззивния съд да приложи исканите законови разпоредби.Твърди,че определението противоречи и на решение по гр.д.№1249/2009 г. на ВКС по чл.73 ал.2 ЗЧСИ.Иска определението да бъде отменено, да бъде прекратено изпълнителното производство и да бъде вдигнат наложения запор върху банковата му сметка.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК- писмено изявление, поддържа че въззивният съд погрешно се е произнесъл по съществени процесуалноправно въпроси: прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело с постановление, при незаплатени от взискателя дължими авансово такси и разноски-чл.433 ал.1 т.6 ГПК и вдигане служебно на възбрани и запори-чл.433 ал.2 ГПК.Намира за неправилно становището, че липсва правна норма, под която да бъде подведена претенцията му , респ.на законово основание да бъде приета за допустима.Намира,че произнасянето на ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона.
В изложение – коригирана частна жалба преповтаря съдържанието на първоначалната жалба.
Ответниците по касационната жалба ЧСИ И. С. Н. и третото лице ЗК „Л. инс”-АД не вземат становище по нея.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната касационна жалба съгласно §14 ПЗР на ЗИД ГПК /Държавен вестник, бр.50/2105 г./ следва да бъде разгледана при досегашните условия и ред.Същата е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото определение.
С обжалваното определение е потвърдено определение №1173/ 23.01.2015 г. по гр.д.№ 18350/ 2013 г. на Районен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото в частта, относно искането на касатора за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. №20137120400811 на ЧСИ рег. № 712 и вдигане на наложения запор върху банковата му сметка.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че касаторът е предявил иск с правно основание чл.45 ЗЗД вр.чл.441 ГПК за причинени му вреди от незаконосъобразно извършено принудително изпълнение, но исканията му да бъде прекратено изпълнителното дело и да бъде вдигнат наложения запор на банковата му сметка са недопустими.Посочил е, че незаконосъобразните действия на ЧСИ могат да бъдат обжалвани и отменени от съда по реда на гл.39 ГПК, респ. чл.435 ГПК при спазване на определения за това законов срок, или да се потърси защита по исков ред в случаите на чл.439 ал.1 вр. с ал.2 ГПК, или да се претендира обезщетение за причинени вреди.Направил е извод,че исковата молба в прекратената й част е недопустима,тъй като липсва правна норма,под която да бъде подведена претенцията,т.е. основание да бъде приета за разглеждане.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допускано касационно обжалване на определението,постановено от въззивния съд. Касационното производство е уредено не като задължително, а като селективно. За да бъде селектирана частната касационна жалба, касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, а допълнително-развитието му в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК.Изложеното от касатора има характер на оплаквания за допуснати процесуални нарушения, но обуславящ правните изводи на въззивния съд въпрос не е поставен. Касационният съд не може да го формулира въз основа на неговите твърдения и доводи, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се обосновават чрез съпоставка и анализ на приетото по поставения въпрос в обжалваното определение и в приложените съдебни актове, представляващи задължителна или казуална практика при пълна идентичност на случаите. Да се направи това, когато не е формулиран въпрос е невъзможно.Приложените решения на различни по степен съдилища, за да представляват съдебна практика, трябва да са влезли в сила.За почти всички в указателната част е посочено,че подлежат на обжалване.Някои от тях са постановени в производства по чл. 435 ал.2 ГПК или в производство по чл. 73 ал.2 ЗЧСИ, т.е. не са относими към спора.За да се обоснове допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в хипотезата на точното прилагане на закона,касаторът трябва да издири и приложи съдебна практика по въпроса, която счита за неправилна или несъобразена с измененията в него и подробно да обоснове защо я счита за неправилна и как трябва тя да бъде изменена. Необосноваването и на двете необходими предпоставки, както е в случая, ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1182/ 09.04.2015 г. по ч.гр.д.№ 802/2015 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top