О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1313
гр. София, 22.11.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1213/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. И., подадена чрез адв.Е. Н. от САК, срещу решение №1062 на Софийски апелативен съд, постановено на 25.06.2012г. по гр.д.№ 1401/2012г., с което след отмяна на решение от 13.02.2012г. на СГС, постановено по гр.д.№4507/2010г., е отхвърлен предявеният от Т. С. И. срещу С. И. М. иск за заплащане на сумата от 26 000/двадесет и шест хиляди/лв., ведно със законната лихва от 20.04.2010г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима главница по договор за заем от 02.10.2006г., на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, като Т. С. И. е осъден да заплати по сметка на Софийския апелативен съд сумата от 520/петстотин и двадесет/лв., представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението, като се поддържа, че въззивният съд неправилно е обосновал извод за липса на основание за сключения договор въпреки наличието на категорични писмени доказателства за сключване и изпълнение на реален договор за заем. Според касатора съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са от значение за изхода на делото и за формиране решаващата воля на съда, в противоречие с постоянната практика на ВКС- чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответната страна С. И. М. в представен писмен отговор, подаден чрез адв.К. К. от САК, взема становище, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Т. С. И. срещу С. И. М. иск за заплащане на сумата от 26 000/двадесет и шест хиляди/лв., ведно със законната лихва от 20.04.2010г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима главница по договор за заем от 02.10.2006г., на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли иска като неоснователен, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал основанието, на което е сключен процесният договор. Посочил е, че по делото е представен документ, който изхожда от ответницата С. М., в който е обективирано нейно изявление, че на 02.10.2009г. е получила сумата от 26 000лв. от Т. С. И., която се задължава да върне до 15.10.2006г., но в същия не е посочено основанието на което сумата е била получена, поради което не може да се обоснове крайния извод, че това е по договор за заем за потребление.За основателността на предявения иск не е достатъчно да се установи получаване на сумата, предвид реалния характер на договора за заем, но и основанието на което сумата е била предадена. Предвид горното и липсата на ангажирани други доказателствени средства, от които може да се направи извода, че облигационната обвързаност между страните е по договор за заем съдът е обосновал извода си, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая подадената касационна жалба не съдържа такова изложение , а само формално позоваване на нормата на чл.280 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: В представеното изложение не само не е формулиран от касатора материално правен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, но не е извършено и позоваване на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която да противоречи разрешението на процесуалноправни или материалноправни въпроси, дадено с обжалваното решение.
Касаторът не се позовава и на влезли в сила съдебни актове на съдилищата по граждански дела, в т. ч. и на съдебни актове на състави на гражданската колегия на ВКС, в които да са разрешавани противоречиво такива въпроси при разглеждането на аналогични казуси /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждане на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1062 на Софийски апелативен съд, постановено на 25.06.2012г. по гр.д.№ 1401/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: