О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 29.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 5157/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /Н/ [населено място] срещу въззивно решение №515 от 22.03.2013г. на ОС [населено място], постановено по в.гр.д.№ 296/2013год. С това решение след като е отменил решение № 488/16.11.2012г., постановено по гр.д.№ 1225/12, А., с което е бил уважен предявен от [фирма] /Н/ против Е. Д. К. установителен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ЗЗД, въззивният съд е постановил отхвърляне на предявения от [фирма] / в несъстоятелност/, иск за заплащане на сумата от 7705,50лв., дължима по договори за заем от 16.06.2008г. и 30.06.2008г., поради извършено прихващане с насрещни вземания на длъжника в размер на общо 9231,82лв., а именно : 524,30лв., неплатено трудово възнаграждение; 1174,22лв. по договор за цесия от 25,01,2012г.; 2060,43лв. по договор за цесия от 25.01.2012г., 1859,99лв. по договор за цесия от 25.01.2012г.; 1349,89лв. по договор за цесия от 25.01.2012г. ; 1179,15лв. по договор за цесия от 25.01.2012г., приети в списъка на приетите вземания, съобразно ТР.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и на процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправните и процесуалноправни въпроси : “ допустимо ли е прихващане с вземания по договори за цесия при открито производство по несъстоятелност , при условие, че тези договори за цесия са сключени след откриване на това производство и тогава, когато цесионерът е знаел към момента на придобиване на вземането,че е настъпила неплатежоспособност и е открито такова производство и води ли това до нарушаване на реда за удовлетворяване на кредиторите” и “ с какъв акт приключва искът по чл. 422 ГПК при направено в хода на производството възражение за прихващане и как се разпростират обективните предели на силата на присъдено нещо при предявен иск по реда на чл. 422 ГПК и диспозитив, с който е посочено, че се отхвърля иска”. Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като с произнасянето на съда ще се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти при тълкуването на закона. Поддържат се и основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК във връзка с въпроса :“ как следва да се индивидуализира цедираното вземане, предмет на представен в хода на производството договор за цесия, за който кредиторът не е уведомен, и дължи ли съдът произнасяне по такова възражение, при условие, че нито в хода на първоинстанционното производство, нито в хода на въззивното такова страната е изложила достатъчно обстоятелства за индивидуализиране на периода и правното основание на насрещното си вземане, предмет на възражението за прихващане”. Касаторът се позовава на множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответната страна Е. Д. К. в представен писмен отговор чрез адв. Г. взема становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд с обжалваем интерес над 5000лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от [фирма] / в несъстоятелност/ с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК положителен установителен иск. Видно от петитума на исковата молба, осъдителен иск за сумата, която е предмет на заповедта по чл. 410 ГПК не е предявен и изменение на предявения иск по реда на чл. 214 ГПК не е правено. С първоинстанционното решение искът е уважен, като спрямо ответника е признато за установено в отношенията му с [фирма] , че дължи сумата от 7705,50лв., по договор за заем от 30.06.2008г. за сумата от 5000лв. и от 16.06.2008г. за сумата от 5000лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С обжалваното решение този съдебен акт е отменен и е постановен нов, с който е отхвърлена като неоснователна предявена от [фирма] / в несъстоятелност/ за осъждане ответника да заплати на ищеца исковата сума. Въпреки констатацията в мотивите, че по своята правна същност искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е установителен, а не осъдителен, въззивният съд след като е отменил обжалваното пред него решение, се е произнесъл по непредявен осъдителен иск. За да постанови този резултат съдът е констатирал, че жалбоподателят е бил ответник в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с положителен установителен иск – да се установи в отношенията между него и [фирма], че дължи на дружеството заплащане на суми по два договора за заем от 2008г. ; че ищецът в първоинстанционното производство е твърдял, че за претендираните суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1025/2012, А., по която , обаче , е постъпило възражение; че посоченото дело е приложено, като от него се установява, че е налице подадено възражение от длъжника, поради което заявителят в заповедното производство има правен интерес от водене на положителен установителен иск, с оглед нормата на чл.415 от ГПК; че между страните е безспорно, че остатъкът за връщане от дадената в заем сума е в размер на 7705,50лв.; че единственият спор между страните е относно това възможно ли е прихващане с насрещни вземания на длъжника от трудово възнаграждение и цедирани в негова полза суми от други кредитори на дружеството. Във връзка с направеното възражение за прихващане със сумата от 8707,52лв. съдът е обосновал извод, че същото е допустимо и основателно, тъй като с представянето в процеса на договорите за цесия и уведомленията от цесионерите до длъжника, следва да се приеме, че длъжникът е уведомен в хода на процеса за извършената цесия и същата може да породи правно действие, както и поради това, че доколкото законът позволява извършването на прихващане с изявление до синдика, по аргумент на по-силното основание, може да бъде направено и в рамките на едно исково производство.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав намира следното:
Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 от ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
В процесния случай касационната инстанция констатира, че въззивният съд, след като е отменил обжалваното пред него решение, се е произнесъл по непредявен осъдителен иск. Констатираният в рамките на служебно извършената проверка порок е достатъчно основание касационното обжалване да се допусне.
Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 154,11лв. за касационно разглеждане на делото.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №515 от 22.03.2013г. на ОС [населено място], постановено по в.гр.д.№ 296/2013год.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 154,11лв. и в същия срок да представи вносен документ за това, в противен случай производството ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: