4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр. София, 17.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4701/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. О. чрез адвокат М. М. срещу решение № 48 от 11.06.2015 г. по гр. дело № 80/2015 г. на Апелативен съд – [населено място].
В отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата Д. Т. Ф. чрез адвокат Г. К. е изложила становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Не са налице предпоставки за допускане касационен контрол поради следните съображения:
Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение, с което състав на Апелативен съд – Б. е отхвърлил иска на настоящата жалбоподателка против ответницата по претенцията по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, прекратил е производството по предявения при условията на алтернативност иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и е присъдил разноски в полза на ответницата по иска.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – номерирано с „1” е направено оплакване за това, че първоинстанционният съд отхвърлил искането на ищцата, сега касаторка за допускане на гласни доказателства. По този начин според касаторката въззивният съд решил в противоречие с практиката на ВКС въпросът за задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните. В тази част приложението не съдържа правен въпрос, а доводи за нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК – общо основание и допълнителни основания за допускане на касационен контрол.
В следващата част от приложението, номерирана с „2.” се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно прилагането на чл. 172 ГПК при оценката на показанията на свидетеля Ф.. Изложени са доводи за извършена преценка, при която не е съобразена заинтересоваността на свидетеля Ф., както и за опровергаване на неговите показания от клаузите на договора от 22.02.2009 г. и е цитирана практика на състави на ВКС, решения подробно изброени в приложението. Тази част от приложението не съдържа правни въпроси, формулирани съобразно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, за характеристиките на които следва да отговаря общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсва и съпоставка на разрешенията във въззивното решение и касационните решения, на които се позовава жалбоподателката. За това следва да се приеме, че не са мотивирани предпоставки за допускане на касационен контрол.
В приложението – номерирано с „3” касаторката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно прилагането на чл. 176, ал. 3 ГПК с необосновани мотиви. Счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И в тази част от приложението липсва формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като твърдението, че „БАС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос относно прилагането на разпоредбата на чл. 176, ал. 3 от ГПК” не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Прилагането на разпоредба, в случая чл. 176, ал. 3 ГПК е свързано с конкретни разрешения на въззивния съд, от които страната следва да изведе въпрос, което не е направила. Не е мотивирано и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни норми. Поради това и с тази част от приложението не са релевирани основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Следващата част от приложението, номерирана с „4.” съдържа доводи на касаторката за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК чрез съображения за нарушаване правилата по прилагането на чл. 20 ЗЗД, както и чрез излагане собственото становище на жалбоподателката за това, че сумите, преведи по сметка на ответницата по касация нямат нищо общо с предварителния договор, подписан между свидетеля Ф. и касаторката. Последната се позовава на решение на ВКС, състав на І т.о. по т. д. № 761/2008 г. и счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Това основание не е налице поради липсата на поставен правен въпрос и съпоставката на приети по него разрешения с тези в цитираната касационно решение. Ето защо и по тази част от приложението не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По – нататък в приложението, номерирано с „5” се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос относно допустимостта на свидетелските показания. Излагат се твърдения, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът за допустимостта на свидетелските показания не е обоснован с допълнително основание, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната на законодателството и обществените условия или при твърдения за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни норми, за да се създаде практика по приложението им. Въпросът – „Допустимо ли е със свидетелски показания да се въвеждат нови договорености, които не се съдържат в писмен договор, или със свидетелски показания могат само да се уточняват и поясняват неясни клаузи в писмен договор.” също така не е обоснован с мотивирано приложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В приложението са изложени единствено доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, чието разглеждане в производството по чл.288 ГПК е недопустимо. Ето защо и по тази част от приложението не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В приложението, номерирано с „6.” е поставени въпрос, формулиран, както следва: „при направено в срок оспорване на истинността на представен по делото документ следва ли съдът задължително да открие производство по по реда на чл. 193 ГПК и извърши проверка, по реда на чл. 194 ГПК”. Приложението по този въпрос не е мотивирано с допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната на законодателството и обществените условия или при твърдения за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни норми, за да се създаде практика по приложението им. За това следва да се приеме, че с тази част от приложението не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
В приложението, номерирано с „7.” Касаторката поддържа, че при произнасянето по основен материалноправен въпрос относно наличието на основание за плащане на процесната сума въззивният съд е обосновал изводите си с квалификации, изразяващи субективни мнения, които не били подкрепени с доказателства. Изложени са доводи за нарушения по чл.281, т. 3 ГПК. Доводите за нарушения по чл.281, т. 3 ГПК не релевират предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като са относими към производството по чл. 290 ГПК, т.е. не е допустимо разглеждането им в настоящето производство. В тази част от приложението е поставен и въпрос, формулиран, както следва : „дали съдът при оценка на доказателствата и доводите на страните може да се позовава на предположения като изключва установени по делото факти”. С този въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е изложил предположения, а е изразил преценка на факти, съдържащи се в обяснения на ищцата. Последната е въвела цитирания въпрос въз основа на свое становище за „логически съждения, почиващи на предположения”, направени от въззивния съд. Съгласно разясненията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се извежда от становища на страните, а от решаващите мотиви на въззивния съд. Като е поставила въпрос, произтичащ от собствено становище касаторката не е мотивирала общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същата не е обосновала и допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, в нито една от хипотезите на нормата.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновал основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответницата по касация разноски, направени в касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1000 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 48 от 11.06.2015 г. по гр. дело № 80/2015 г. на Апелативен съд – [населено място].
ОСЪЖДА И. О. да заплати на Д. Т. Ф. разноски за касационното производство в размер на сумата 1000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: