О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 714
гр. София, 06.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи март двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 1582 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Б. Н. чрез пълномощника му, адвокат Н. С. Р. срещу решението от 22.08.2012 г. по гр. дело № 11147/2010 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ „в” състав.
Ответникът [фирма], [населено място] не подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице – помагач [фирма], [населено място] не е взело становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Състав на Софийски градски съд е потвърдил решение № І – 33 – 14 от 01.03.2010 г. по гр. дело № 26166/2008 г. на Софийски районен съд, ГО, 33 състав в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която първоинстанционният съд е уважил иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 422 ГПК, предявен от [фирма], [населено място] против касатора за признаване за установено, че последният дължи на ищеца сумата 5157.13 лв., неплатена топлинна енергия за периода от месец януари 2004 г. до месец април 2007 г., ведно със законната лихва от 13.06.2008 г., както и сумата 1422.67 лв. лихва за забава от 01.03.2004 г. до 18.04.2008 г., както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за доказано твърдението на ищеца за сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 71, намиращ се в етажната собственост в блок 14, вх. 6 на [улица], [населено място], район „В.” за процесния период, както и е приел за доказани твърденията на ищеца за дължимост на сумите за ползвана топлинна енергия за същия период, включително за дължимост на лихва върху главницата в посочените по – горе размери.
Касаторът в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че Софийски градски съд с цитираното решение се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а също така се е произнесъл по процесуалноправни въпроси „от значение за точното прилагане на правото и за развитието му”. Поставени са следните въпроси:
„Може ли да се приеме за собственик /потребител на топлинна енергия/ страна по делото единствено въз основа на индиции, без да е представен титул за собственост;
При отрицателен отговор на първия въпрос, както и като самостоятелен въпрос, може ли да се приеме, че страната по делото е собственик / потребител на топлинна енергия/, въз основа на индиция – участие в общото събрание на етажната собственост, отразено в протокол от събранието;
В доказателствената тежест на ищеца ли е да докаже, че ответникът е бил собственик /потребител на топлинна енергия/ през целия исков период, след като това обстоятелство е оспорено от ответника или е достатъчно да докаже, че е бил собственик /потребител на топлинна енергия/ към момент, предхождащ исковия период;
Може ли съдът единствено въз основа на твърдения в исковата молба и приети експертизи и фактури, при депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло исковете и твърденията на ищеца, да постанови осъдително решение”.
С така формулираните в изложението въпроси не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като не е поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, чиято характеристика е разяснена в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1, както и не са изложени правните разрешения на въззивния съд и не е обосновано противоречието им с приетите разрешения в приложената съдебна практика. Първите два въпроса са поставени във връзка със становището на касатора, поддържано пред първата и въззивната инстанции, че не било изяснено основанието с оглед, на което ищецът претендира сумите, предмет на исковете, като не бил представен документ за собственост върху процесния апартамент. В контекста на това виждане касатора формулира и въпроси за установяване на собствеността върху същият апартамент въз основа на доказателства, които определя като индиции, които във втория въпрос са уточнени – участие в общото събрание на етажната собственост, отразено в протокол от събранието. Въззивният съд е приел наличие на облигационноправна връзка между страните – сключен между тях договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния апартамент и в съответствие с практиката на ВКС е констатирал, че за процесния период от време въззивникът е ползвал този апартамент, респективно е ползвал топлинна енергия, за заплащането, на която се претендират исковите суми. Въпроси във връзка с начина на доказване на собствеността, съответно обосноваването на правни разрешения по тях не са отразени в мотивите на въззивното решение, поради което и въпросите в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са съобразени с мотивите на съда, обективиращи произнасянето му по предмета на спора. Като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК могат да се въвеждат само въпроси, по които има приети от въззивния съд правни разрешения, но не и въпроси, третиращи становища, относно субективните виждания на страните по делото, по които не са изложени правни разрешения във въззивното решение. Следва да се има предвид още, че преценката на обстоятелствата по делото, като доказателства или индиции се реализира при разглеждане на спора по същество, тъй като засяга установеността на поддържаните твърдения, а в производството по чл.288 ГПК такава преценка свързана с оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК не се прави и за това не може да послужи като основание за въвеждане на правен въпрос. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че с първия и втория въпрос не е аргументирано общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Липсва обосновка и на допълнителни основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като приложената практика не се отнася до въпросите, по които въззивния съд се е произнесъл. И в двете решения на състави на ВКС се дават отговори на други въпроси, относими към вещноправни проблеми, а не към проблеми относно установяване на облигационноправната връзка между страните в хипотези на спор по чл. 244 ГПК. С третият въпрос в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК също така не е обосновано приложно поле на чл.280, ал. 1 ГПК, както поради липсата на произнасяне на въззивния съд в описаната във въпроса хипотеза, така и поради необосноваване на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК. Четвъртият въпрос, поставен от касатора не е въведен в контекста на конкретни решаващи изводи на въззивния съд, има общотематичен характер и не е свързан с конкретни допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Този въпрос е относим към основанията по чл.281, т. 3 ГПК, тъй като, за да се даде отговор трябва да се разгледа жалбата по същество и да се вземе отношение по доказаността на исковете, което в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. За да се обоснове основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът следва да посочи във връзка с правните разрешения на въззивния съд, коя практика счита за неправилна или неактуална, в каква според него насока трябва да се преодолее тази практика, а ако поддържа, че липсва практика следва да изложи конкретни норми, за които счита, че е налице непълнота, неяснота или противоречивост, както и да обоснове наличието на непълнота, неяснота или противоречивост на същите норми. В случая такава обосновка на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е направена съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК, т. 4. Твърдението, че въззивната инстанция се е произнесла „срещу трето лице в спора – В. С. Х. /вместо въззивния жалбоподател Д. Б. Н./ не е предмет на настоящето производство. Процесуалният ред за защита при тази хипотеза е по чл. 247 ГПК. Предвид изложеното по –горе следва да се приеме, че с поставените въпроси и изложение касаторът не е релевирал общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 22.08.2012 г. по гр. дело № 11147/2010 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ „в” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ