О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 21.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6794/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. С. П., подадена чрез пълномощника му адв.С. Д. срещу решение № 71/ 28.05.2013 г. по гр.д.№ 62/ 2013 г. на Разградския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба А. М. П. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие .
Въззивният съд е потвърдил решение № 109/ 20.12.2012 г. по гр.д.№ 124/ 2012 г. на Разградския районен съд в частта, с която в производство за прекратяване на брака с развод, родителските права върху детето М. Н. П. са предоставени на майката А. М. П. и е определено местоживеенето му при нея. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че майката отговаря в по-голяма степен на интересите на детето да полага грижи за него. Намерил е, че по значителен брой критерии възможностите на страните са равни, но че то е в ранна детска възраст, в която нуждата от майчини грижи е по-голяма в сравнение с грижите, полагани от бащата. Направил е извод,че майката се грижи самостоятелно за него от началото на 2012 г. и то е силно привързано към нея .Приел е, че следва да бъдат съобразени задължителните указания, дадени с ППВС № 1/1974 г., според които разделеното живеене на децата се допуска само когато са налице сериозни причини за това и че значим аргумент против разделянето на децата в случая е привързаността помежду им. Същевременно е направил изводи, че разликата във възрастта им е голяма- 9 години, те са поставени в това положение от родителите си и че за момента в интерес на М. е да остане в средата си, в която се чувства спокоен, щастлив и обичан.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с ППВС № 1/1974 г. и че възразява срещу извода , че е в интерес на децата да бъдат разделени. Намира, че като сериозни причини за разделянето им могат да се преценят липсата на привързаност и взаимни интереси, продължително разделно живеене, напластена омраза спрямо единия родители и пр., каквито в случая липсват.Поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Счита, че в СК няма разпоредба, която да регламентира разделянето на децата и че това е въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК, за да бъде селектирана касационната жалба, е необходимо да бъде обосновано наличието на общо и допълнително основание за допускане на касационното обжалване. Общо основание е поставянето на материалноправен или процесуално правен въпрос, от значение за изхода на делото, включен в неговия предмет и обуславящ правните изводи на въззивния съд. Той не трябва да е свързан с правилността на решението и направените фактически изводи , както и с обсъждането на доказателствата по делото. Съдържащите се в изложението аргументи имат характер на оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Касационният съд не може да формулира въпрос въз основа на оплакванията и възраженията на касатора, това е негово задължение.В противен случай би било нарушено диспозитивното начало. Оплакванията за неправилност не могат да бъдат обсъждани в производство по чл.288 ГПК, те са предмет на разглеждане в производството по чл.290 ГПК, ако касационната жалба бъде селектирана.При неформулиране на общо основание за допускане на касационно обжалване не може да бъде обосновано и допълнително такова. За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, след поставянето на правния въпрос, касаторът следва да аргументира в каква хипотеза той се проявява- дали липсва съдебна практика , или ако е налице, дали тя е неправилна или несъобразена с промените в закондателството. Касаторът не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде променена в поддържана от него насока.При липса на съдебна практика трябва да посочи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми. В случая очевидно тези хипотези не са налице, тъй като е създадена задължителна съдебна практика, на която сам касаторът се позовава.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 71/28.05.2013 г. по гр.д.№62/2013 г. на Разградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: