О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
София, 30.09.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3011/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. П. в качеството й на пълномощник на Г. М. Я., срещу въззивно решение № 80/25.02.2015г. по в.гр.д.№ 2/2015 г. на Окъжен съд – П., с което е отменено решение № 367/29.10.2014 г. по гр.д. № 652/2014 г. по описа на Велинградски районен съд. С въззивното решение съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. С. В., [дата на раждане] на бащата С. А. В., постановил е детето А. С. В. да живее с бащата С. А. В., определил е лични отношения на детето с майката Г. М. Я. както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00часа в събота до 18.00ч. в неделя, един месец през лятото, когато бащата С. В. не е в годишен отпуск, както и пет дни през коледните или новогодишните празници, и В. празници, осъдил е Г. М. Я. да заплаща на малолетното си дете А. С. В. чрез неговия баща и законен представител С. А. В. месечна издръжка в размер на 90,00лв. считано от влизане на решението в законна сила до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска, осъдил е Г. М. Я. да заплати и в полза на Държавата по сметка на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 129, 60 лв., представляваща държавна такса.
В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост– основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Жалбоподателката излага съображения, че въззивният съд е достигнал до неправилни крайни изводи относно интереса на детето при предоставянето на родителските права, тъй като не е преценил всички събрани доказателства и установените факти в тяхната съвкупност.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподатялеката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка със следния формулиран въпрос: „Може ли съдът да обоснове решението си без да обсъди всички доказателства”. Сочи, че е налице противоречие с влязлото в сила решение № 91/24.02.2009г. по възз.гр.д. №78/2009г. по описа на ОС-Пазарджик, както и с решение № 247/16.11.2012г. по възз.гр.д. №433/2012г. по описа на ОС-Сливен и решение № 176/06.04.2012г. по възз.гр.д. №82/2012г. по описа на ОС-Пазарджик, от които представя преписи, но без доказателства да са влезли в сила.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба С. А. В. не е подал писмен отговор, в който да изрази становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол във вр. с § 14 ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ, бр. 50 от 3 юли 2015 г./вр. чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК/, постъпила е в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Г. М. Я. срещу С. А. В., с искане съдът да постанови решение, с което да се предоставят родителските права над малолетния им син на нея като майка, да се определи издръжка в минимален размер и да се осъди бащата да я заплаща, както и да се определи режим на лични отношения с бащата. Районен съд-Велинград е уважил предявените претенции.
Въззивният съд е сезиран с жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство – бащата С. А. В.. Окръжен съд – Пазарджик се е произнесъл по наведените оплаквания от въззивника, като е посочил, че първоинстанционният съд при решаване на въпроса кой от родителите да упражнява родителските права е взел предвид единствено ниската възраст на детето – обстоятелство, определящо по-силната нужда и естествена необходимост от ежедневни майчини грижи. При произнасяне относно повдигнатия спор, въззивният съд е посочил, че по смисъла на чл. 59, ал. 4 СК при решаването на въпроса относно предоставянето на родителските права върху непълнолетни деца от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай – възпитателски качества и морален облик на родителите, полаганите грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта, помощта на трети лица, социалната среда, в която предстои да живее детето, жилищно-битовите и други материални условия на живот и др., съгласно ППВС №1/1974 г. При преценка на всички относими обстоятелства е приел, че една година, след като детето се е родило, майката е преустановила отпуска си по майчинство и се е върнала на работа, а бащата е поел отглеждането на детето. Отделно майката е напуснала пределите на страната, като за този период личният контакт и непосредственото общуване с детето е нарушен, като с писмени доказателства се установявало, че за посочения период бащата е отдавал под наем собствено имущество. Приел е, че майката реализира месечен доход около 700лв., като плащала и наемна цена за жилището, което обитава, а бащата реализира доходи около 1100лв. Посочил е, че детето за дълъг период от време, включително и към настоящия момент живее с баща си, спокойно е, има изградена приятелска среда и добра учебна подготовка. При тези обстоятелства, съдът е приел, че в изключителен интерес на детето ще бъде родителските права да бъдат предоставени на бащата, тъй като в процеса не са наведени доводи или установени обстоятелства, че в интерес на детето би било да се промени фактическото положение към момента. При тези изводи въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и отредил упражняването на родителските права от бащата, като е определил и местоживеенето на детето да бъде при бащата, определил е лични отношения с майката и размера на дължимата издръжка от нея в полза на малолетното й дете.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос е обусловил крайните изводи на решаващия съд, доколкото при произнасяне относно предоставянето на родителските права същият е приел, че се дължи преценка на всички относими обстоятелства по делото, свързани с обуславяне на висшия интерес на детето. За да се произнесе второинстанционният съд е направил съвкупна преценка на обстоятелствата, които по вътрешно убеждение е счел за установени и относими към повдигнатия правен спор. Не е налице обаче визираното специално основание за допускане до касационно обжалване. На първо място не се установява противоречие на въззивното решение с представеното решение № 91/24.02.2009г. по възз.гр.д. №78/2009г. по описа на ОС-Пазарджик. Последното е постановено при различна фактическа обстановка и резултатът е обусловен от установените в процеса факти. Поради това с пзоваването на този съдебен акт не е възможно да се установи наличие на противоречие в поддържания от касатора смисъл. Останалите два съдебни акта също не установяват наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като по делото липсват данни същите да са влезли в сила. На следващо място наличието на противоречива практика по правен въпрос не винаги е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Възможно е по прилагането на определена правна норма да съществува противоречива съдебна практика, която обаче е уеднаквена чрез постановяване на тълкувателно решение или решение по реда на чл. 291 ГПК. Когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, както е в настоящия случай – решението е съобразено със задължителните постановки на ППВС №1/1974г., то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 80/25.02.2015г., постановено от Окръжен съд – Пазарджик по възз.гр. д. № 50/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: