О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 10.04.2013година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 1085/2013 година
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на Е. Г. А. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на РС Кюстендил № 783 от 29.11.2011г., постановено по гр. дело № 1095/2011г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Г. А. против [фирма] иск по чл.222 ал.3 КТ за сумата 1800лв.,представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца, която част е потвърдена с решение на КОС от 22.02.2012г. по в.гр.д.№41/12г.
Поддържаното от молителя основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 пр.2 ГПК – ново писмено доказателство. Искането за отмяна е основано на твърдението, че към 01.05.2010г. молителката е придобила право на пенсия за изслужено време и старост, която й е отпусната от административния орган считано от същата дата, но този факт е останал недоказан в процеса, тъй като представеното от процесуалния й представител пред въззивния съд доказателство, установяващо този факт, не е прието от съда поради настъпилата процесуална преклузия. Решаващият извод на съда за неоснователност на заявената претенция е основан именно на това, че този факт е недоказан по делото. С оглед на това поддържа наличието на ново доказателство, установяващо този факт, с дата на издаване 21.11.2012г. Представя като такова Разпореждане на НОИ №[ЕГН] по протокол №01070 от 08.09.2010г. ,върху което е поставен мокър печат на РУ”Социално осигуряване” [населено място] с изх. № ПП-40-4608 от 21.11.2012г.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] не взема становище.
Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.307 и чл. 303 и сл. ГПК, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно чл. 305, т. 1 ГПК преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна, базирана върху основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро ГПК, е тримесечен, считано от деня, „в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство“ – не и от деня, в който соченото с молбата за отмяна доказателство е било създадено. В случая в молбата за отмяна се съдържа признанието на молителя, че същият е могъл да се снабди с доказателството още през времетраенето на процеса, тоест преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, като непредставянето му се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто му водене. Изложеното обосновава извод, че молбата за отмяна е подадена много след изтичането на тримесечния преклузивен срок и поради това е недопустима.
При този изход на делото разноски на молителя не се следват, а ответникът по молбата не претендира присъждането на такива.
С оглед на изложеното и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Е. Г. А. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на РС Кюстендил № 783 от 29.11.2011г., постановено по гр. дело № 1095/2011г.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: