4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
гр. София, 14.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр. дело № 1093/2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба с вх. № 2562/27.01.2016 г. на Г. Х. Б., подадена чрез адвокат Б. А. срещу определение № 4247 от 18.12.2015 г. по ч.гр.дело № 3119/2015 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, V състав, с което е потвърдено определение № 10714 от 12.09.2015 г. по гр.дело № 4415/2015 г. на Варненски районен съд, гражданско отделение, 19 състав, с което производството е прекратено.
Ответникът Л. В. С. не е взел становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на цитираното определение на Варненски окръжен съд. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, за които страната поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, формулирани, както следва: „Допустимо ли е съделител да предяви нов иск за делба, който си е продал изцяло обособения дял от наследството, ако има влязло в сила решение за делба от 1966 г, като по първото дело не е взел участие негов наследодател-съсобственик по наследство и задължително ли е по новото дело за делба да участват и третите лица приобретатели, които да придобили /купили/ обособени части /дял/ от процесните имоти за делба по силата на договори за покупко-продажба ?“; „Допустимо ли е да участват в новото делбено производство и приобретателите, които не са наследници, но са купили определена част от процесните имоти заедно с останалите живи сънаследници на делбените имоти, след като те са продали /отчуждили/ изцяло своите обособени дялове от процесните имоти ?“; „Към кой момент и кои трябва да се легитимират за главни страни при делба на наследството, при наличието на условията по чл. 75, ал. 2 ЗН, при предявяване на нова искова молба за наследство и кои съделители трябва да участват в тази делба при положение, че единствето живите наследници са продали изцяло дяловете си ?“; „Кой е легитимиран за съделител при нова делба на наследство за участие в нея – само всички останали живи наследници, които са продали изцяло своите обособени дялове от общата вещ по нищожна делба или и третите лица, приобретатели по договори за покупко-продажба на имот на обособени дялове от тази общата вещ ?“.
Първият въпрос не произтича от произнасяне на въззивния съд по процесуалноправни въпроси. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството, окръжният съд е приел, че по иска за делба на процесния недвижим имот следва да участват всички съсобственици към датата на подаване на исковата молба, които не следва да се конституират служебно, а по искане на ищцата, за което съдът следва да даде указания. Преценката на въззивния съд е по законосъобразността на процесуалните действия на първоинстанционния съд относно оставяне на производството без движение, а не за допустимостта на „нов иск за делба” в хипотезата, очертана във въпроса. Когато правния въпрос е поставен извън решаващите мотиви на въззивния съд, съгласно разрешенията, приети с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, същият въпрос не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане на касационен контрол. По втория по реда на изложението въпрос не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика, произтичаща от ТР № 1/19.05.2004 г. по т. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 2, както и от решения по чл. 290 ГПК, напр. решение № 179 от 18.10.2013 г. по гр. дело № 1981/2013 г. на състав на ВКС, ІІ г.о. В конкретния случай ищцата се е позовала на чл.75, ал. 2 ЗН, без да съобрази, че не е налице неучастие на съделител в делбата – неучастието на баща й Х. В. Б., наследник на В. П. Б. в делбата, извършена с решение от 15.04.1967 г. по гр. дело № 297/1966 г. на Варненски районен съд е било свързано с одържавяването на неговия дял с акт № 450/1950 г. по ЗОЕГПНС, респективно в делбата са участвали всички страни – съсобственици на процесния имот към момента на извършването й. Жалбоподателката не е съобразила и разрешенията в ТР № 19.05.2004 г. по т. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 2, съгласно което, легитимирани да се позоват на чл. 76 ЗН и да искат прогласяване недействителността на акта на разпореждане, изцяло или отчасти със сънаследствена вещ в делбения процес, са само съделителите – сънаследници, които не са страни по сделката, но не и сънаследника – прехвърлител. В настоящата хипотеза ищцата е прехвърлила имота си на М. Ф. и М. Г. на 06.11.2014 г. и към 22.04.2015 г., датата, на която е завела иска си за делба последните са били вече приобретатели на същия имот. Като е приел, че на ищцата трябва да бъдат дадени указания да насочи иска за делба срещу всички съсобственици въззивният съд е постановил определението си в съответствие със задължителната съдебна практика, цитирана по – горе. Следователно приетите от същия съд правни разрешения не са в противоречие със задължителната съдебна практика. Липсата на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК има за правна последица недопускане на касационен контрол на въззивното определение. Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позоваването на определение по ч. гр. дело № 2240/2015 г. на състав на ВКС, ІV г. о. е правно несъстоятелно, тъй като с него касационният съд се е произнесъл по въпроси за правния интерес от обжалване на първоинстанционно решение по допускане на съдебна делба, неотносими към въпросите, разгледани в настоящето определение на окръжния съд, а и самото определение не формира задължителна съдебна практика по въпросите, разгледани в настоящето определение на окръжния съд, каквато е формирана с цитираните по – горе актове – ТР на ОСГК и решение по чл. 290 ГПК на ВКС. Позоваването на ТР № 72/09.04.1986 г. по гр. дело № 36/1985 г. на ОСГК на ВКС е също така необосновано, тъй като в процесния случай не е налице хипотезата по т. 4 по вече изложените съображения. Не е обосновано и приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, поради промяна на закона или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика чрез посочване на конкретни норми, които според страната са непълни, неясни или противоречиви / в този смисъл са разясненията в т. 4 от цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, което жалбоподателката не е съобразила при изготвяне на приложението/.
Третият и четвъртия по реда на изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси имат съдържание, съвпадащо със съдържанието на посочения по- горе втори въпрос, а именно третират участието на наследниците и приобретателите в процесната делба в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗН, при предявяване на нова искова молба за делба, когато останалите живи наследници са продали изцяло дяловете си. Поради това по отношение на тези въпроси следва да се имат предвид вече изложените съображения за липсата на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Въпросите са поставени в хипотеза, която е неотносима към процесния случай и по която в определението на окръжния съд не са изложени мотиви – чл.75, ал. 2 ЗН. Както вече са отрази по – горе общите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да произтичат от правни разрешения на въззивния съд, т.е. от решаващите мотиви на второинстанционния съд, а не от становища на страните, както е процедирала жалбоподателката. Въпроси, които нямат характеристиката на основания по чл. 280, ал.1 ГПК, каквито са цитираните въпроси, не обуславят приложно поле на предпоставки по същата норма за допускане на касационно обжалване. Изложените в приложението доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК не релевират предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са неотносими към производството по чл. 288 ГПК. В случая жалбоподателката е изложила съображения за неправилност на обжалваното определение, с които не обосновава основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид горните мотиви трябва да се приеме, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на цитираното определение.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4247 от 18.12.2015 г. по ч.гр.дело № 3119/2015 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, V състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: