О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
гр. София, 25.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията Д.Стоянова ч.гр. д. № 4007 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /Н/ [населено място] срещу определение № 189 от 19.02.2014год. по в.ч.гр.д.№ 24/2014год. на Пернишки окръжен съд, с което е оставено без разглеждане подаденото от [фирма] /Н/ [населено място] възражение по чл. 423 ГПК срещу издадената от ПРС заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 3850 от 10.08.2012 г. по ч.гр.д. № 5253 по описа на Пернишки районен съд за 2012 г.
Ответната страна [фирма] [населено място] взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
Съображенията за това са следните:
За да остави без разглеждане подаденото възражение по чл.423 ГПК, Пернишки окръжен съд е констатирал, че същото е подадено след изтичане на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок. За да постанови този резултат е приел, че съгласно правилата на чл. 423 ГПК, в едномесечен срок от узнаването за издадената заповед за изпълнение, длъжникът може да възрази срещу нея, но само в конкретно определени от закона хипотези. Такива хипотези са сведени до нередовното връчване на заповедта, като са предвидени определени случаи на нередовното връчване. При всички случаи обаче, за да разгледа възражението, съдът следва да провери срочността му. Приел е също, че в конкретния случай, поканата за принудително изпълнение е съобщена лично на управителя на дружеството К. Л. в кантората на ЧСИ на 20.08.2013 г.; че възражението е подадено от синдика на дружеството в несъстоятелност едва на 08.01.2014 г., с п.к. 06.01.2014 г. ; че към момента на връчване на ППИ, управител на дружеството е бил именно Л.; че същият като управител е бил лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на дружеството, но на един по-късен етап, с влязло в сила определение от 03.09.2013г., а към датата на връчване на поканата, все още е бил действащ управител. Приел е и това, че в ГПК е уреден начина на връчване на съобщения и книжа на юридическите лица, като в чл. 50, ал.3 ГПК е посочено, че съобщението може да се връчи на всеки служител или работник, който е съгласен да го приеме; че в случая това е бил управителят, който дори и да бил лишен от правото да се разпорежда и управлява имуществото на дружеството, то за получаване на съобщението, такива правомощия не са необходими. По тези съображения е обосновал извод, че срокът за подаване на възражението е изтекъл на 20.09.2013 г., тъй като ППИ е била връчена на управителя на 20.08.2013г. ; че назначеният към този момент синдик е имал възможност да възрази срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в законовия срок; че със смяната на синдиците на дружеството не започва да тече нов срок за възражения по издадени заповедни документи или пък за обжалване на съдебни актове.
Определението е правилно.
При подадено след изтичане на преклузивния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК възражение и обусловено от просрочието преклудиране на самото процесуално правото на длъжника на възражение по чл. 423 ГПК за въззивната инстанция отсъства процесуална възможност да извърши възложената й извънинстанционна проверка относно законността на предоставената на длъжника възможност да оспори заявеното в заповедното производство вземане на кредитора – заявител, в съответствие с изчерпателно посочените от законодателя хипотези. В случая видно от данните по делото призовката за принудително изпълнение е връчена лично на управителя Л. на 20.08.2013г. и срокът по чл.423 ГПК е изтекъл на 20.09.2013г. Без правно значение е обстоятелството дали към датата на връчването управителят е бил лишен от правото да представлява последното и да се разпорежда с имуществото му. Това обстоятелство е от значение за процесуалното представителство на дружеството, тъй като съгласно чл. 658 ТЗ синдикът представлява предприятието и участва в производствата по делата на дружеството и завежда от негово име дела. Управителят на дружеството обаче не е загубил качеството си служител на търговското дружество, а с оглед нормата на чл.50 ал.3 ГПК съдебните книжа могат да се връчат на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме и се удостоверява с посочване имената и длъжността на получателя. Предвид изложеното процесното връчване е редовно и от датата, на която е извършено , е започнал да тече преклузивния едномесечен срок.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на атакуваното определение поради това, че същото е постановено в закрито съдебно заседание, вместо в открито заседание с призоваване на страните. Действително в представените от жалбоподателя към жалбата определения, приложени в контекста на релевираното му оплакване се съдържа посочване, че възражението подлежи на разглеждане от въззивния съд в открито заседание. Това посочване, обаче е изолирано и не съставлява решаващ мотив, тъй като не е обусловило крайният извод, който е свързан с просрочие на възражението. Посочването в тези актове, че тази извънинстанционна проверка следва да се извърши в открито заседание е неправилно, това становище е изоставено, а и както бе посочено по-горе, не се касае за решаващ мотив. Отделно от това, насрочването в открито съдебно заседание предполага редовност на сезирането, като процесуалният закон не съдържа забрана по предварителни въпроси, какъвто е и въпросът дали възражението е подадено в преклузивния срок, съдът да се произнесе в закрито съдебно заседание.
Изложеното обосновава законосъобразността на изградения от въззивния съд правен извод, че подаденото от длъжника възражение, като просрочено се явява процесуално недопустимо.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №189 от 19.02.2014год. по в.ч.гр.д.№ 24/2014год. на Пернишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: