О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр. София, 15.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 853/2014 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. Д. Л. и М. Д. Л. против определение № 3672 от 19.09.2013 г. по гр. дело № 263/2009 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Ответникът по частната жалба – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение, съставът на Окръжен съд – Благоевград е оставил без уважение молбите на М. Д. Л. и С. Д. Л. за освобождаване от държавна такса по подадените от същите молби за отмяна на влязлото в сила решение № 156 от 29.05.2013 г. по гр. дело № 890/2012 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, четвърто отделение на различни основания по чл. 303, ал. 1 ГПК за всеки един от молителите. За да постанови този резултат съдът е приел, че молителите притежават фирми и въпреки декларираните ниски доходи от по 420 лв., за предходни години – 2010, 2011, включително 2012 г. са направили разходи, сочещи на възможността за набавяне на средства, като за молителката М. Л. констатацията е, че за 2012 г. направените разходи са в размер на сумата 25 869 лв., а за молителя С. Л. е отразено, че е влагал средства, надхвърлящи значително придобитото от дейността му, като едноличен търговец.
Определението е правилно.
Изложените в обжалвания съдебен акт мотиви, обуславящи изхода на спора са правилни. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК дава възможност за освобождаване от заплащане на държавна такса на физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Настоящите частни жалбоподатели са били ответници в инстанционните производства, образувани по искане на Комисията за отнемане незаконно придобито имущество / правоприемник на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност / с правно основание чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /отм./ с обща стойност 959 685 лв., придобито от С. Л. и М. Л., лично и в качеството и на ЕТ „К. холидей – С. Л., М. Л.” за периода от 1990 г. – 2007 г. По делото е постановено цитираното по- горе касационно решение, което е предмет на молби за отмяна, подадени съответно от С. Л. и М. Л., от първия молител на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, а от втората молителка на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК, оставени без движение от администриращия движението им по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК първоинстанционен съд за внасянето на държавна такса по сметка по ВКС за всеки от молителите по 19 193.70 лв. Настоящите частни жалбоподатели са подали молби по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, оставени без уважение с обжалваното пред ВКС определение. Не са налице предвидените в закона предпоставки за освобождаване на молителите от заплащане на държавна такса по подадените от тях молби. Не може да се направи извод от данните по делото, че настоящите частни жалбоподатели нямат достатъчно средства да заплатят държавните такси. Както се посочи по- горе С. Л. и М. Л. са собственици на фирми, първият – [фирма] /вид на дейност по представената декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012 г. – ресторанти/, а втората – ЕТ „К. холидей – С. Л., М. Л.” /вид на дейност по представената декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012 г.- хотел/, които според представените от тях данни функционират и реализират дейност, като търговци, което предпоставя достатъчно средства – платежноспособност за погасяване на текущи задължения, включително за погасяване на задълженията им за внасяне на държавни такси, предвид и на данните по представените декларации за предходни години – 2010 г., 2011 г. и 2012 г., от които е видно /по направените разходи за търговската си дейност/, че са разполагали с възможности за набавяне на средства, надхвърлящи значително сумите за държавни такси. Следователно при определяне на средствата, с които разполагат молителите за заплащане на държавните такси за подаване на молбите за отмяна, окачествени от тях в декларациите им по чл. 83, ал. 2 ГПК, като такива от дейност, като едноличен търговец трябва да се съобразят общо средствата, с които същите са разполагали за разходи за тази си дейност. От данните по делото – декларациите, които са представили във връзка с частната жалба е видно, че тези средства значително надвишават сумите за държавни такси по молбите за отмяна. Твърденията в частната жалба за неправилно определяне от окръжния съд на разходите за осъществяване на дейността за 2012 г. от М. Л., като едноличен търговец, респективно за това, че използваните от частните жалбоподатели средства в търговската им дейност не можели да бъдат определени, като значителни по размер не са подкрепени от доказателства, включително нови доказателства, поради което следва да се приемат за необосновани. Д. за неправилно определяне размера на таксата поради неправилно определяне на обжалваемия интерес не променя изложените по – горе изводи от настоящата инстанция. Дори и държавната такса да е в по – нисък размер преценката за това, че страната може да заплати държавна такса в по – висок размер прави нейното оплакване ирелевантно. Предвид всичко изложено по- горе следва да се приеме, че при постановяване на обжалваното определение съдът не е допуснал нарушение на закона, поради което същото определение трябва да се потвърди.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3672 от 19.09.2013 г. по гр. дело № 263/2009 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: