О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София, 29.05.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 3002/2014год.
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. М. М., Й. И. Р. и Г. К. Р. срещу определение № 37 от 14.03.2014г. на ВКС, ІІ ГО, постановено по гр.д.№728/2014г., с което е върната частна жалба с вх.№2396/11.03.2014г., подадена от Г. М., Й. Р. и Г. Р. срещу определение №22/2014г. по гр.д.№728/2014г., ВКС, ІІ г.о., като просрочена.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се становище, че жалбоподателят Г. Р. на 28.02.2014г. е получил телефонно обаждане, с което длъжностното лице по призоваването го уведомило да се яви, за да получи съдебни книжа. Към този момент той бил в командировка в [населено място], поради което получил съдебните книжа, адресирани до него и до жалбоподателя Й. И. Р., в първия работен ден на месец март – 04.03.2014г., като се подписал без да обърне внимание на поставената от призовкаря дата. Счита, че призовкарят е поставил датата, на която е проведен телефонният разговор, а не датата, на която действително са връчени съдебните книжа. По тези съображения счита, че срокът за подаване на жалбата е спазен. Искането е за отмяна на атакуваното определение.
Към частната жалба са приложени два броя командировъчни заповеди за датите 27.02. и 28.02. 2014г., копие от дневник на издадените командировъчни заповеди за 2014г., пътен лист на използвания служебен автомобил с маршрути по часове.
Ответницата по частната жалба Ж. М. Д. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., като прецени данните по делото, приема следното:
Съобщение за постановеното определение №37 от 14.03.2014г. на ВКС е връчено на жалбоподателката Г. М. лично на 17.03.2014г., на Й. Р. чрез Г. Р. – на 26.03.2014г. и на Г. Р. лично на 26.03.2014г. Срокът за обжалване на съдебният акт е едноседмичен и за Г. М. същият е изтекъл на 24.03.2014г., а за останалите двама жалбоподатели – на 2.04.2014г. Частната жалба на Г. М. М., Й. И. Р. и Г. К. Р. срещу определение № 37 от 14.03.2014г. на ВКС, ІІ ГО, е подадена пред ВКС на 01.04.2014г. и е заведена с вх.№3198. Предвид изложеното същата в частта й с подател Г. М. М. е недопустима като просрочена и следва да се остави без разглеждане.
Частната жалба в останалата част е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Настоящият състав намира за законосъобразна преценката на съдебния състав, постановил атакуваното определение, че са налице предпоставките за връщане на подадената частна жалба като просрочена. От данните по делото е видно, че производствата по гр.д.№728/2014г. на ВКС, ІІ ГО, е образувано е по молба за отмяна вх. № 33551 от 19.12.2013 г. на Г. М. М., Й. И. Р., Г. К. Р. на влязло в сила решение № 222 от 06.03.2006 г., постановено по гр. д. № 1570/2005 г. на Окръжен съд – Варна. С определение №22 от 13.02.2014 г. молбата за отмяна е оставена без разглеждане. На страните са връчени преписи от това определение с указание за възможността да бъде обжалвано в едноседмичен срок. Съобщението, адресирано до Г. М. М., е връчено лично на страната на 27.02.2014г., поради което за нея едноседмичният срок за обжалване е изтекъл на 06.03.2014г. Съобщенията, адресирани до Й. И. Р. и Г. К. Р., са връчени на последния на 28.02.2014г., поради което и за тях преклузивният едноседмичен срок е изтекъл на 07.03.2014г. Частната жалба е подадена на 10.03.2014г. /според пощенското клеймо/. При това положение обосновано съставът на съда е приел, че същата следва да бъде върната като просрочена.
Настоящият състав на ВКС, ГК, ІІІ ГО, констатира, че не са налице факти и обстоятелства, които да направят вероятно твърдението на частните жалбоподатели Р., че началният момент на срока за обжалване е датата 04.03.2014г. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ГПК, връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, а в случая това изискване е спазено. Съобщението, като официален удостоверителен документ съставлява годно доказателствено средство за обстоятелствата, отразени в него. За настоящия съдебен състав не съществува основание за съмнение в достоверността на извършеното удостоверяване. Въз основа на представените копия от командировъчни заповеди и пътен лист на използвания служебен автомобил с маршрути по часове не може да се направи противен извод – те също не са годни да опровергаят датата, удостоверена от връчителя на съобщенията – 28.02.2014г., доколкото видно от самия пътен лист управляваният от Р. автомобил е пристигнал обратно във В. на 28.02.2014г. в 16,40 часа. Други доказателства в подкрепа на твърдението си жалбоподателите не са ангажирали. Предвид изложеното предприетите от последните процесуални действия са извършени след изтичане на преклузивния срок, в който същите са могли да упражнят валидно правото си да обжалват този съдебен акт.
Поради изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като просрочена подадената от Г. М. М. частна жалба против определение № 37 от 14.03.2014г. на ВКС, ІІ ГО, постановено по гр.д.№728/2014г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 37 от 14.03.2014г. на ВКС, ІІ ГО, постановено по гр.д.№728/2014г.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Г. М. М., може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
Определението в останалата част, съдържаща произнасяне по жалбата на Й. И. Р. и Г. К. Р., е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: