О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
София, 16.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 317/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Х. В., чрез пълномощника адв.П. П. срещу решение № 452/ 20.10.2014 г. по гр.д.№ 557/ 2014 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба СОУ „А. И.-Ч.” не изразява становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено отхвърляне на предявения от ищцата-касатор в настоящото производство иск за признаване за незаконно и отмяна на наложеното й със заповед № 574/04.02.2013 г. дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността главен учител по български език и литература .За извършени дисциплинарни нарушения й е наложено наказание забележка, което е предмет на друг иск за отмяната му. По настоящия спор с протокол № 45/15.01.2013 г. са установени извършени от нея нарушения по изпълнение изискванията на Наредба № 4 за документите в системата на народната просвета, а именно: на 15.01.2013 г. не работи с годишно тематично разпределение/Г./; при поискване от директора не го представя за проверка до 13,30 часа, същото е представено в 16,30 часа; двойката часове по литература заложени като един учебен час в Г. по Б.-ЗП, а в материалната книга /МК/ са отразени като две отделни методични единици; в Г. не са фиксирани датите и темите за тематичен контрол във всички класове 5а,6а,7а по дисциплината Б. ЗП,както и в 5а,6а и 7а по дисциплината Б. З. , има дописване впоследствие „контролна работа”; има несъответствие в темите по Г. и темите вписани в МК на 10.01. и 11.01.2013 г. по Б. ЗП, темата „Една българка” е заменена с темата „Фразеологични словосъчетания”; в Г. по Б. ЗП са налични ксерокопирани страници; в МК не се вписва цялата тема планирана в Г.; в антетката на Г. липсва колона за ядро и забележка; неправомерно са коригирани дати в Г. по руски език-З. , планираните в Г. теми не съответстват на вписаните в МК теми,учителят самоволно прави промени като темата „Мебель” не е взета,вместо тема „Екология” е нанесена тема „Мебель в доме”,която не е планирана; Г. по руски език З. е ксерокопирано.В заповедта с която е наложено наказанието е отразено,че препоръките по протокол № 45 не са изпълнени,същото е отразено и в протоколи с №№46/16.01.2013 г. , № 47/17.01.2013 г. и № 48/ 25.01.2013 г.Подробно са изброени задълженията по длъжностната характеристика и по чл.128 ал.1 т.1 от ППЗНП ,които ищцата е нарушила: да изпълнява нормата за задължителна преподавателска работа, да планира, организира и провежда учебно-възпитателния процес по преподаваните учебни предмети при съобразяване с ДОИ за учебното съдържание и изискванията на учебните програми, да изготвя Г., учебни програми за З. и С.; да организира и провежда обучението в класовете,като преподава предвиденото учебно съдържание;да води документацията свързана с дейността й ,като стриктно съблюдава изискванията за това;да изпълнява предписанията и препоръките на органите,осъществяващи методическа дейност и контрол.В заповедта е посочено,че неизпълнението на задълженията на ищцата представлява нарушение по чл.187 т.7 и 10 КТ . Поискани са обяснения,които работодателят е преценил,че не съдържат уважителни причини за неизпълнението.Взето е пред вид и поведението на служителя при осъществяване на нарушението.Въззивният съд е посочил, че нарушенията отразени в заповедта възпроизвеждат съдържанието на протокол № 45. В останалите протоколи се съдържат констатации,че ищцата многократно не е отстранила в дадения от работодателя срок нарушенията- вместо да го стори до края на първия работен ден 15.01.2013 г., изпълнила е предписанията едва на 25.01.2013 г.,без да сочи обективни причини, които са я препятствали.Въззивният съд е приел, че нарушенията са достатъчно индивидуализирани по време, в периода м.септември 2012 г.-15.01.2013 г., място и начин на извършване и че заповедта отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ.Развити са съображения,че те са определяеми по време,по отношение на кой учебен предмет, за кой клас и час се отнасят с оглед Г..Приел е,че ищцата е признала нарушението по т.7 от заповедта относно неправомерно коригирани дати в Г. по руски език-З., без причина и заверка от директора преструктуриране на учебното съдържание,но е направила възражение,че тези промени се дължат на промяна в седмичното разписание на часовете, а Г. е било одобрено предварително и не е отчело тази промяна.Въззивният съд е намерил, че не е уведомила своевременно и не е съгласувала с промените с работодатателя. Позовал се е на извършена констатация в първоинстанционното производство по МК за разместването на темите по Б. и по руски език, на представените разпределение на часовете по руски утвърдено от директора Г. и график за класните работи по Б.,които не са оспорени от ищцата.В писмо от нея са поискани обяснения относно нарушенията, които са описани според съдържанието на протокол № 45. Ищцата е признала,че е подписала без възражения всички протоколи с констатираните в тях нарушения.Въззивният съд не е приел довода й ,че обективно не е имала възможност да се запознае със съдържанието им, а само ги е подписала,тъй като липсват данни и твърдения да е оказан натиск за подписването,те са подписани и от други учители,за които са открити нарушения.Поради това е приел,че производството по оспорване истинността им не е приключило с успех за ищцата.Приел е също така ,че нарушенията са установени от констатациите ,съдържащи се в протоколите, че няма законова пречка те да бъдат съставени от директора, че ищцата сама е признала направените корекции в Г. по руски език З. 8 клас без да уведоми работодателя и без да е налице последващо одобряване на тези промени и че темите не са преподадени в последователността ,предвидена в Г..Признала е също ,че не са налице графи в Г. за ядро и забележка, макар да поддържа,че не са необходими.Направил е извод,че следва да бъде изписвана цялата тема,независимо от малкото място за това и твърдението за липса на нормативно изискване.В мотивите е отразено,че заповедта е мотивирана, в нея подробно са указани нарушените разпоредби на ППЗНП и КТ и задължения по длъжностната характеристика.Счел е,че наложеното наказание е съответно на характера и естеството на извършените нарушения,посочил е,че те са многобройни и не са отстранени своевременно.Поради това въззивният съд е направил извод, че наложеното наказание е адекватно и законосъобразно.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ищцата поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Извежда следните въпроси:
-за да отговаря на изискванията по чл.195 КТ следва ли в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, която не препраща към други документи да са посочени дати и период на извършване на вменяваните нарушения, последните да са ясно описани и конкретизирани или може да не бъдат посочвани, ако са определяеми след логически анализ на други документи, към които заповедта не препраща изрично.
Счита, че по този въпрос решението противоречи на разрешенията, съдържащи се в задължителна съдебна практика,създадена с решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№2218/2014 г.,ІV г.о, гр.д.№1348/2009 г.,ІV г.о. , гр.д.№ 999/2009 г.,ІV г.о.,гр.д.№1208/2009 г.,ІV г.о., гр.д.№ 518/2009 г., ІV г.о.Твърди, че служителят следва да може достатъчно ясно да разбере от заповедта какви нарушения му се вменяват, датата на която са извършени, като разбирането следва да стане от заповедта, а не след анализ на други книжа, към които тя не препраща.
Така поставеният въпрос е обуславящ правните изводи на въззивния съд, но не е налице отклонение от приетото в цитираната задължителна съдебна практика.Задължението на работодателя за мотивиране на заповедта е въведено с оглед изискването за еднократност на наказанието,съобразяване със законовите срокове за налагането му и възможността на наказвания работник или служител да се защити ефективно.Мотивировката на заповедта в конкретния случай е достатъчна, за да отговори на тези изисквания.
Следващият въпрос е:
-за да е изпълнено изискването на чл.193 КТ следва ли в искането, с което работодателят изисква обяснения от работника вменяваните нарушения да са конкретизирани така,че последният да може да ги разбере, без да трябва да анализира други документи,когато със самото искане не се препраща към такива или въпреки липсата на такова препращане е допустимо нарушенията да не са конкретизирани в искането, ако същите са определяеми и могат да бъдат разбрани от работника след анализ на други документи. Счита,че решението на въззивния съд е в противоречие с приетото в решение на ВКС по гр.д.№518/2009 г.,ІV г.о.,в което е посочено,че нарушението трябва да бъде посочено по разбираем за работника начин.
Въпросът е обуславящ, но също не е налице отклонение на изводите на въззивния съд от разрешенията в цитираното решение.Ищцата е дългогодишен учител и е била наясно какви са нарушенията, описани в заповедта,те са формулирани по разбираем с оглед квалификацията й начин, още повече,че впоследствие ги е отстранила.
Поставя се и процесуалноправният въпрос:
-за коя страна е доказателствената тежест при оспорване съдържанието на частен свидетелстващ документ, представен от работодателя при разглеждане на трудов спор- за работодателя който да докаже фактите,изложени в документа или за работника, който да обори тези факти.
Счита,че изводите на въззивния съд противоречат на приетото в решение по гр.д.№705/2009 г.,ІV г.о., по гр.д.№ 801/2009 г.,ІV г.о. и по гр.д.№ 1808/2010 г.,ІV г.о.Поддържа, че според приетото в цитираните решения не е необходимо откриване на оспорване на частни свидетелстващи документи, каквито са представените протоколи по делото и че доказателствената тежест не е била за ищцата , а за работодателя. Алтернативно поддържа,че ако се приеме,че цитираните решения не разглеждат хипотеза, идентична с настоящия казус, то да се приеме,че по въпроса липсва съдебна практика, а същият е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Въпросът не е релевантен, тъй като липсват изводи на въззивния съд във формулираната от ищцата хипотеза,доколкото оспорените от нея протоколи съдържат и нейния подпис,като запозната с резултатите от извършената проверка.Освен това изводите на въззивния съд в тази насока не са решаващи,те са изложени във връзка с обсъждането на събраните по делото доказателства,които не се ограничават само до тях.
Следващият поставен въпрос е:
-когато въззивният съд приеме,че доказателствената тежест е била неправилно разпределена между страните в първоинстанционното производство, следва ли да постанови ново определение по реда на чл.146 ГПК и да разпредели отново доказателствената тежест и да укаже на страната, в чиято тежест е доказването,че до този момент не е посочила доказателства за фактите,съответно не е представила доказателства за оспорването им. Счита,че този въпрос е решен в противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 814/2012 г.,І г.о.,според което въззивният съд следва да допусне онези доказателства, които страната не е представила в първата инстанция поради пропуск на съда да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои от твърдяните факти не сочат доказателства. Намира,че като е приел,че доказателствената тежест за оспорване на фактите, съдържащи се в протоколите е за ищцата,но не я е разпределил отново, се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителна съдебна практика.Ако се приеме,че посоченото решение не съдържа идентична хипотеза,поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК при липса на съдебна практика.
Въпросът е обуславящ,но не е доказано твърдяното допълнително основание.Настоящият случай е различен от този в цитираното решение , а така също и от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК- т.2.където е прието,че въззивният съд не извършва нов доклад по чл. 146 ал.1 ГПК,той дължи само указания на страните да предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, когато във въззивната жалба или в отговора се съдържат подобни искания.В случая доказателствени искания пред въззивния съд не са правени.Не е обосновано допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Когато същото се поддържа в хипотезата на липса на съдебна практика касаторът следва да аргументира в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска, в съответствие с разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 4.
Следват въпросите:
-представлява ли нарушение на трудовата дисциплина от страна на учителя неносенето в себе си на Г.;
-представлява ли нарушение на трудовата дисциплина непосочването в Г.,че предвиденото писмено изпитване представлява контролна или класна работа;
-представлява ли нарушение на трудовата дисциплина обстоятелството, че някои страници от утвърденото от директора Г. не са с мокър печат;
-представлява ли нарушение на трудовата дисциплина съкратеното изписване в МК на преподадената тема;
-представлява ли нарушение на трудовата дисциплина липсата на графа ядро в Г. по Б.;
-представлява ли нарушение на трудовата дисциплина преподаването на три последователни учебни часа в последователност различна от първоначално предвиденото в Г.;
-представлява ли нарушение на трудовата дисциплина неизпълнение на указанията на работодателя в предоставен от последния срок,когато още към момента на определяне на срока същият е изтекъл.
Твърди,че неправилно въззивният съд е дал положителен отговор на поставените въпроси.Поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК при липса на съдебна практика.Обобщено, въпросът представляват ли различни състави на нарушения на трудовата дисциплина описаните по-горе деяния, е релевантен. Отново не е обосновано допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК,като в тази насока следва да се има предвид изложеното по предходния въпрос.
Извежда се и процесуалноправния въпрос:
-допустимо ли е съдът да установява или да приема за доказано съществуването на правни норми, уреждащи задължения на работника на база свидетелски показания, без сам да констатира и посочи къде са регламентирани тези норми,да прави изводи за спазването им,респ.за нарушаването им от работника.
По този въпрос също поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК при липса на съдебна практика.Въпросът не е релевантен, тъй като е формулиран в хипотеза, която липсва в мотивите на въззивния съд,който е посочил, че нарушенията, извършени от ищцата са на задължения по ППЗНП,КТ и по длъжностната й характеристика. Не е аргументирано и допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 452/20.10.2014 г. по гр.д.№557/2014 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: