О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 539
гр. София, 15.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 1382 по описа за 2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. С., прокурор в Апелативна прокуратура – [населено място] срещу решение № 2144 от 18.11.2013 г. по гр. дело № 686/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, десети състав.
Ответникът Й. Н. Й. не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски апелативен съд се е произнесъл по иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ /редакция до изм. ДВ, бр. 98/2012 г., понастоящем чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ/, предявен от Й. Н. Й. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 2, пр. 1, във вр. ал. 1, пр. 2, във вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 339а, ал. 1, вр. чл.20, ал. 4 НК, по което ищецът е признат за невинен и оправдан с присъда от 21.09.2006 г. по НОХД № 0068/2004 г. на Софийски военен съд, като е отменил решение № 7420 от 13.11.2012 г. по гр. дело № 4563/2012 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, І отделение, 6 състав в частта, с която първостепенният съд е отхвърлил претенцията за неимуществени вреди за сумата над 25 000 лв. до 35 000 лв. и е постановил друго, с което е уважил иска за още 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2009 г. до окончателното изплащане и е потвърдил решението на Софийски градски съд в частта, с която първостепенният съд е уважил иска за неимуществени вреди до размер на сумата 25 000 лв., ведно със законната лихва от 21.03.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ /в посочената по – горе редакция/ предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение за извършени престъпления от общ характер, подробно посочени по – горе. Освен това в мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно доказаността на неимуществените вреди и са обсъдени обстоятелствата, релевантни за присъждането им в размер на сумата 35 000 лв. във връзка с обвинението, по което е постановена оправдателна присъда, както и във връзка със психическите страдания и притеснения на ищеца по отношение на неоснователното обвинение и задържане, ограничаване на свободата му на придвижване с оглед отнемане на задграничния му паспорт, последвалото уволнение от работа, неговия отзвук в обществеността, довели до невъзможност за постъпване на друга държавна работа по специалността. Въззивният съд е разгледал отражението на неоснователното обвинение върху личния живот на ищеца, предизвикало емоционален срив в семейството му, промяна на начина на живот и влошаване на здравето.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди: „В случая процесуално – правният въпрос е за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.”. По – нататък се твърди, че „обжалваното решение противоречи на посочената разпоредба, а също и на разпоредбите на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди”. Въпросът, определен, като „процесуално – правен” не съдържа конкретните обстоятелства относно „определянето на неимуществените вреди”, по които въззивният съд е приел правни разрешения, както и самите правни разрешения по тълкуването на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Касаторът е задължен да ги посочи чрез мотивирано изложение на касационните основания съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Определянето на неимуществените вреди е процесуална дейност на въззивния съд при реализирането, на която се разглеждат обстоятелства, имащи правно значение за присъждането на претърпените неимуществени вреди и за техния размер, по които съдът формира свои правни разрешения. Във връзка с тези разрешения касаторът е задължен да постави правни въпроси и обоснове противоречивото им разрешаване, в отклонение от задължителната или казуална съдебна практика. В приложението жалбоподателят не е обосновал наличието на противоречиво разрешавани въпроси от въззивния съд чрез съпоставка на решаващите изводи на същия съд с изводите на ВКС в приложената практика. Твърденията, че обжалваното решение противоречи на тълкувателни решения на ОСГК са доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, засягащи друг вид касационни основания, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. С излагането им не се релевират основания за допускане на касационно обжалване. Твърдението за липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди е необосновано, тъй като в приложението не са посочени конкретните обстоятелства /последици от незаконосъобразното обвинение/, по които според страната не са изложени мотиви от въззивния съд. Твърдението е необосновано и поради наличието на мотиви в обжалваното решение, в които се разглежда причинно – следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и неговите последици за личния живот на ищеца, съответно отраженията от проведеното обвинение по отношение на служебното му положение. Липсата на общи и допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационен контрол.
В приложението е посочено, че „материално – правният въпрос е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ”. Както се вижда от дадения цитат, подобно на формулировката по предходния въпрос не се посочват обстоятелствата, по които са формирани правни разрешения от въззивния съд, както и самите правни разрешения, а тематично въпроса се свързва с прилагането на чл. 52 ЗЗД, което го квалифицира, като общо тематичен и несъобразен с мотивите на въззивния съд. Съгласно разясненията в цитираното по- горе тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, т. 1 правният въпрос е свързан с конкретни правни разрешения, които касаторът е задължен да посочи, като обоснове и противоречивото произнасяне на въззивния съд в отклонение от задължителната или казуална практика. В случая не е посочено и аргументирано и допълнително основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като твърдението, че „при сравнително сходни случаи, размерите на обезщетенията са определят при големи различия” не съставлява обосноваване на противоречие между разрешенията на въззивния съд и приложената практика. Не е обоснована нито една от хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2144 от 18.11.2013 г. по гр. дело № 686/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, десети състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: