О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
гр. София, 12.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесети май двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3079/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община], [населено място] чрез адвокат Я. Я. срещу решение от 06.02.2013 г. по гр. дело № 7/2013 г. на Окръжен съд – [населено място].
Ответницата М. Г. И. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК излага съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, при спазване изискванията за процесуалната й допустимост.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /г.к./, трето отделение /ІІІ о./, за да се произнесе взе предвид следното:
Окръжен съд – [населено място] е потвърдил решението от 01.11.2012 г. по гр. дело № 748/2012 г. на Районен съд – [населено място] и е осъдил [община], [населено място] да заплати на М. Г. И. сумата 450 лв. разноски за въззивната инстанция. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ответникът по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ не е доказал законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „директор на ЦДГ „Слънчице”, [населено място]. Разгледани са отразените в заповед № 42/22.03.2012 г. на кмета на [община] нарушения на ищцата: на 06.03.2012 г. напускане на работното място в 14.35 ч., 1 час и 25 минути преди изтичане на работния ден; на 07.03.2012 г. напускане на работното място в 14.35 ч., 1 час и 25 минути преди изтичане на работния ден; на 08.03.2012 г. пристигане на работа в 09.05 ч., 1 час и 05 минути след започване на работния ден. Съдът е констатирал, че напускането на работното място по- рано от края на работния ден е свързано със служебните задължения на ищцата, а закъснението за работа не попада в хипотезата на чл. 190, т. 1 КТ, изискваща три закъснения или преждевременни напускания на работата в рамките на един календарен месец, всяко от които не по – малко от един час. Прието е още, че наложеното наказание по чл. 188, т. 3 КТ е незаконно и с оглед неговата тежест.
По чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос, кой е надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ, предявени от ответницата по касация, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 ГПК – от горестоящият спрямо работодателя орган в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 1 от 30.03.2012 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 1/2010 г., както и решения на състави на ВКС, подробно изброени в приложението. В същото се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл и по материалноправен въпрос, като е приел, че служителят не е длъжен да информира висшестоящия орган за напускането на работното си място преди края на установеното работно време. Касаторът счита, че по този въпрос е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационно обжалване се допуска при вероятна недопустимост на възззивното решение. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В случая касаторът поддържа становище за процесуална недопустимост на въззивното решение, като водено срещу ненадлежна страна. Окръжен съд, [населено място] и Районен съд, [населено място] са били сезирани с нередовна искова молба в частта относно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че ищцата е работила като директор на ЦДГ „Слънчице”, [населено място] след спечелен конкурс по трудов договор, а исковете са предявени против Община, [населено място]. Съгласно ТР № 1 от 30.03.2012 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 1/2010 г., т. 1 надлежен ответник е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. При това положение и с оглед на процесуалната легитимация на ответника, за която съдът следи служебно е следвало да се проведе производство за отстраняване нередовността на исковата молба, но такова производство не е било проведено в първата съдебна инстанция, а и във въззивната инстанция. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери по реда на касационния контрол, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид изложените данни. По материалноправния въпрос, цитиран по – горе не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и не следва да се допуска касационен контрол, тъй като не е въведено точно и мотивирано изложение на касационно основание по тази норма относно наличието на неправилна или неактуална съдебна практика или наличието на непълни, неясни или противоречиви разпоредби, за да се създаде практика по прилагането им.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.02.2013 г. по гр. дело № 7/2013 г. на Окръжен съд – [населено място].
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на 195.09 лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: